Вяса
Махабхарата (4) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ВТОРА
Кадру проклина децата си и заробва сестра си.

Сута каза:

Додето се излюпи Гаруда — прокълната, — пет века на сестра си робиня бе Вината.

А как попадна в робство, сега ще разберете. По сестрински все още разхождайки се, двете

красавици видяха към тях да приближава самият кон на Индра, на име Учешрава,

роден от океана, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита.

Попита Кадру: — Сестро, какъв на цвят е този прославен кон, на който не друг, а бог се вози?

— Разбира се, че бял е — отвърна й веднага Вината и подхвърли, че в туй се обзалага.

— Добре, на бас тогава — с усмивка злонамерна отвърна й сестра й. — На коня му е черна

опашката. Облогът такъв да бъде, мила: в робиня се превръща, която е сгрешила.

Басираха се. В къщи се върнаха тогава и рекоха: — Ще видим коя от нас е права,

когато станем утре. — Но Кадру свойта челяд събра и за да могат облога да спечелят,

започна да наставя хилядата си сина:

— Спасете ме, че инак ще стана на робиня,

В хиляда черни косми, деца, се превърнете, по бялата опашка на царя на конете

нощеска полепнете, та утре аз да мога

в робиня да превърна сестра си чрез облога.

Отказаха децата за нейна изненада

и Кадру прокълна ги да найдат смърт на клада:

— Сред жертвения огън на царя Джанмеджая родът ви змийски нека да си намери края!

Проклятието нейно дочу самият Брама и с другите безсмъртни решиха, че голяма

опасност представляват за хора и за други невинни твари тия множащи се влечуги.

И одобриха всички на майката словата, изречени от нея по воля на съдбата.

Понеже вече беше отровното гъмжило човеците и всички животни застрашило,

на мъдрия Кашапа бог Брама подари способности да може отрова да цери.

Когато се разсъмна и светъл ден настана, запътиха се двете сестри към океана

да видят там отблизо какъв е Учешрава на цвят, та да отсъдят коя била е права.

И ето — необятен бучеше океанът,

от хълмите на вечно вълнение обхванат,

повдиган изотдолу от риби-исполини и китове, които сред бездните му сини

преследваха да глътнат каквото им попадне, поглъщани самите от други по-грамадни.

Препълнен с крокодили и всякакви животни, едно от друго дето по-зли са и страхотни,

ревеше океанът, за хора недостъпен, че бисер и брилянти таи под своя тътен.

Владетел на реките, вместилище на змии, обител на Варуна, в недрата му се крие

подземен огън, който ту спада, ту подема и избликва над вълните, подобно дъх на демон.

Бучеше океанът, връстник на вековете, за смъртните ужасен, красив за боговете.

Свещен, понеже даде свещената амрита — безсмъртие да вкусва тоз, който я опита.

Ревеше океанът с рева на всички скрити животни вътре в него, страшейки ги самите,

че могат след минута да срещнат свойта смърт сред бездните на тоя безкраен водовърт.

От вятъра полюшван, танцуваше, с игриви движения повдигнал вълните белогриви

нагоре, сякаш вдига ръцете си — едната и другата след нея, по такта на свирнята.

Бушуваше и спеше великата грамада, според това — луната нараства или спада.

Водите му са мътни — глиган сред тях се мята, а всъщност богът Вишну и търси там земята.

Велик като небето, бучеше океанът — стремяха се в прегръдка взаимна да се хванат.

И Кадру и Вината над водната стихия политнаха. Наскоро се спуснаха в ония

места сред океана, където Учешрава, роден от морска пяна, сред пяна обитава.

Жребецът появи се, от вълнов гребен носен, от горе бял до долу, и нийде черен косъм.

В опашката му само тъмнееха хиляда напълно черни нишки, за обща изненада.

Родените от Кадру хиляда сина змии послушали я бяха, та туй дано измие

греха им и да падне присъдата й строга. Нещастната Вината, изгубила облога,

робува на сестра си пет века чак, додето излитна най-подире Гаруда от яйцето.