Вяса
Махабхарата (42) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ШЕСТА
Възхвала на Нал от боговете и проклятие от Калиюга.

Брихадашва каза:

На път към своите царства съзряха божествата да слиза Калиюга с Двапара към земята.

Попита Индра: — Сигур идея зла те кара насам, о Калиюга, с другаря ти Двапара?

— О, бог на боговете — отвърна Калиюга, — отивам Дамаянти да искам за съпруга.

Владетелят небесен засмя се и му рече:

— Принцеса Дамаянти царица стана вече.

Принцесата хареса цар Нал, о Калиюга, та другаде навреме върви да дириш друга.

Това като научи от Индра всемогъщи, сърдито Калиюга — чер облак — се намръщи.

— Щом тя пред боговете човек е предпочела, ще плаща, и то скъпо, за таз постъпка смела!

— Не се гневи напразно — бог Индра отговори, принцесата годежа по наша воля стори.

Цар Нал е най-достоен. Кажи ми ти, коя ли жена не би желала тоз мъж да я погали

след брака им, до който запазил се е девствен, тъй както учат ведите в закона си божествен?

Нал ведите познава и всичките пурани. На клетвите си верен ще може да остане.

Не е свидлив. Напротив — за чест и за прослава на боговете щедри дарения въздава.

Животните обича — тез кротки твари божи не може Нал да коли, ни да измъчва може.

Все истината казва нишадецът. Лъжата тъй както нам и нему съвсем е непозната.

Добър, богат — в туй всеки от нас му е свидетел, владее и оная най-важна добродетел:

търпението — рядък, безкрайно рядък дар, тъй нужен и тъй липсващ на всеки господар.

И който прокълнава такъв един владетел, той себе си проклина да стане прах и пепел.

И тръгнаха отново към своите райски царства, отдето над земята мощта им божа властва.

Изсъска Калиюга: — Послушай ме, Двапара, гневът ми не угасва, а двойно се разгаря.

Ще вляза в Нал, от царство ще го лиша, от слава: не искам той такава жена да обладава!

Двапара, помогни ми, о демон на комара: у Нал ще вляза аз, а ти всели се в зара!