Вяса
Махабхарата (43) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН СЕДМА
Калиюга се вселява в Нал. Пушкара предизвиква Нал да играят на зар.
Въпреки молбите на Дамаянти Нал не се отказва от играта.

Брихадашва каза:

Пристигна Калиюга в Нишад и взе да дебне да се весели у царя със помисли враждебни.

Дванадесет години той чака сгодна слука, додето да намери в душата му пролука.

Веднаж, след малка нужда, Нал тръгна да си ляга, забравил да измие нозете си. Веднага

всели се Калиюга у него, щом не спази ведийските наредби, макар и само тази.

На царя във душата всели се като в къща: свободно си излиза, свободно се завръща.

Отиде при Пушкара — доведения брат

на Нал, и го подучи: — Ще станеш ти богат

и Наловото царство ще вземеш, о Пушкара,

играй на зар със царя — той има страст към зара.

Послуша го Пушкара, добър и храбър воин, в палатите на царя отиде неспокоен

и рече: — Да играем на зар, о Нал. Играта ще бъде честна, както прилича между братя.

Не се отказа царят. Хазартна страст обзе го и хвърли зар, при все че жена му беше с него

Изгуби колесници, одежди и посуда, от демона въвлечен в хазартната полуда.

Нишадецът бе сякаш безумен, о Бхарата, не чуваше молбите да прекрати играта.

А колкото повече народ го уговаря, като че по-безумен в играта става царя.

Тогаз при Дамаянти отиде кочияша

и рече й: — Народът от столицата наша

събран е вън и с право сега се опасява, че царят ще погуби нишадската държава.

Красивата и стройна царица белоръка на царя заговори, задавяна от мъка:

— Събрал се е народът, министрите, раджите, те верни са ти, царю — изслушай им молбите.

Но не отвърна царят на своята съпруга, подтикван към играта от злия Калиюга.

Разпръснаха се всички с тъга и със уплаха,

щом Нал не им отвори. „Не е туй Нал“ — мълвяха.

И месеци играха двамината пандави.

И всичко Нал изгуби, но зара не остави…