Вяса
Махабхарата (29) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ПЪРВА
Цар Духшанта заминава на лов.

Вейшампаян каза:

Великият Духшанта владееше земите

от варварската област до островите, мити

от пяната шумлива на морските талази, зад чийто гръб имане от бисери се пази.

През неговото време държавата порасте. Не беше се и чуло за смесване на касти.

Във рудника въртеше копач рудокопачът. Селякът, пък ореше, уверен, че го тачат

за честното му дело. Тогаз мъжете млади стремяха се към строго умерени наслади.

Не скитаха гладници, а всички бяха сити. И бяха непознато явление крадците.

Уверен, че премъдри управници го водят, не се боеше даже от болести народът.

Валеше дъжд редовно и раждаше земята по неговото време реколта най-богата.

Самият той бе силен и можеше Мандара — планинската верига — из корен да изкара.

В стрелбата с лък и в боя със тежки боздугани едва ли друг би могъл срещу му да се брани.

По сила брат на Вишну. Небесното светило със блясъка си даже не би го затъмнило.

И брат на Океана, когато е гневлив, и колкото Земята той беше търпелив.

Могъщият владетел веднъж на лов замина, препуснал посред свита от воини мнозина.

Звънтяха боздугани, стърчаха остриета и слънчевия блясък дробяха на парчета.

И викове войнишки ечаха извисени

над цвиленето конско и слонското мучене.

И тропот на копита, на шини и главини, и гръм на барабани, и звек на раковини.

Жените хубавици от дворцовите ложи следяха възхитени героя, който може

вразите да отблъсва от своята държава и звънката си слава самин да изковава.

От техните балкони цветята като дъжд се сипеха отгоре връз царствения мъж.

И шестваше Духшанта. И вред, където мине, той биваше достойно възхвалван от брамини.

На лов за антилопи Духшанта се отправи. Народът го изпрати, желаейки му здраве,

и върна се, когато монархът разреши му. Владетелят политна след туй неудържимо

на свойта колесница — съперник на Гаруда, разтърсвайки небето с препусканица луда.

И спря се най-подире Доволен сред гората безлюдна, но на дивеч и хищници богата.

Смутиха я Духшанта и неговата свита: тук рухне антилопа, а там сърна убита.

Във тигрите, които наблизо са дошли, забива нож Духшанта, а в другите — стрели.

Подгонени от пики, от мечове и сопи, лишени от водачи, стада от антилопи

търчаха към реката, но тя пък беше суха. Измъчвани от жажда, ревяха, та ги чуха

и жителите горски, та с воините гладни започнаха да колят каквото им попадне.

Животни прежаднели по сипеите голи се свличаха, умрели, преди да ги заколи

ловецът — вече хищник. И лумнаха огньове. Войниците ядяха месата и сурови.

Додето труп на дивеч разрязваха ловците, наведени над него, загиваха самите

от слоновете горски, препускащи на цели стада — ранени, бесни, от страх обезумели.

Подобно тъмен облак безбройни царски войни връхлитаха гората, изсипвайки поройни

потоци от желязо, сред чийто водовърт каквото завъртя се, намери свойта смърт.