Вяса
Махабхарата (9) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН СЕДМА
Боговете се подготвят за битка с Гаруда.

Сута каза:

Тогава на небето сред божите чертози явиха се поличби, вещаещи угрози.

На жезъла на Индра — прославения, дето светкавиците пали, помръкна острието.

За страх и за почуда се случваше по пладне звезда на небосвода да лумне и да падне.

Не беше рядка гледка сред общата тревога оръжие за битка да вдига бог на бога.

Такова нещо — своите да удряш като вражи, не стана през войната със демоните даже.

Бог Индра към земята не прати дъжд, а кръв. Небето грее синьо, а трясва гръм такъв,

какъвто не издава дори и буря лете. Слана попари всички венци на боговете.

Вихрушка извъртя се, отвред праха подгони и почна да го сипе по божите корони.

С короните помръкна, с венците им повяхна осанката и даже самата слава тяхна.

Попита Индра своя наставник Брихаспати:

— Защо и кой в небето нещастие допрати?

Не виждам вража сила да иде, а пък гледам, че бедствия обсипват чертозите ни вредом.

— Ти сам ги предизвика, когато подигра се, безгрижно лекомислен, с пигмеите-монаси.

Задава се бедата, от миг на миг по-близка: орлицата Гаруда, способна както иска

вида си да променя, пристига да ни вземе амритата и ние не можем да я спреме.

Смутен тогава Индра намери боговете, оставени на стража, и каза им: — Пазете

Гаруда да не вземе напитката насила. А неговата сила да знаете, че смила

каквото се изпречи. — И всеки воин с ловка ръка започна мигом за битка подготовка.

Облякоха се в брони от злато изковани. Метален кръг се сключи — напитката да брани,

начело с Индра. Всеки нарамил беше пика или пък меч размахал, от който огън блика.

Просветваха секири, стърчаха боздугани, по силата и ръста на воина подбрани.

Войска такава нийде не може да се срещне: съставена изцяло от воини безгрешни.

Решителни стояха, за битката готови. Лицата им пламтяха, подобно на огньове.

И цялото им войнство, от слънцето огряно, блестеше, сякаш беше от общ метал изляно.