Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи - Оригинално заглавие
- महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
- Превод от санскрит
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor
- Източник
- bezmonitor.com
Издание:
Махабхарата. Рамаяна
Индийска
Първо издание
Литературна група IV. Тематичен номер 2427
Редактор на издателството Блага Димитрова
Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев
Технически редактор Олга Стоянова
Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова
Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.
Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23
Цена 2,43 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3
История
- — Корекция
ПЕСЕН ОСМА
Грехът на Индра към отшелниците-пигмеи.
Шонак каза:
Какво е сбъркал Индра? Каква му е вината, та тръпне пред Гаруда, родена от Вината?
Защо такава силна уплаха го обхвана? Кажи ми, щом го има разказано в Пурана.
Сута каза:
Описва се в Пурана простъпката на бога. Сега ще ти я кажа накратко, както мога.
Жадуваше Кашапа за рожба. Затова запали жертвен огън и тръгна за дърва.
Помагаха му всички край огъня да шета: пустинниците святи, монасите-джуджета,
и даже Индра вдигна на своите рамена вързоп дърва с размери на цяла планина.
Не му тежеше никак, вървеше с лека стъпка, та дребните монаси без малко с крак не стъпка.
Големи като палец, те бяха и постали — на пост и на молитва живота си отдали.
Към огъня понесли единствено листо, с голямата си тежест измъчваше ги то,
защото бяха влезли във кален отпечатък от кравешко копито, не можейки оттатък
да минат. Индра прихна и почна да се смее, прекрачвайки отгоре над жалките пигмеи.
Но тая гордост — рожба на сляпата му сила — дотолкова дълбоко ги беше разгневила,
че нещо предприеха, което разтревожи всесилния властител и повелител божи.
Над жертвения огън възливайки масла, в молитвите си всяко джудженце възжела:
— За мъст над бога Индра съдбата тъй да стори, че по-могъщ от него да дойде Индра втори.
Да има страшен образ, да може да го сменя. Да може да се движи по цялата вселена
по-бързо и от мисъл. И още тоя ден
чрез наште святи химни да бъде той роден.
Уплашеният Индра помоли за защита Кашапа и светецът пигмеите попита
дали са произнесли такваз благословия.
— Да бъде както кажеш — отвърнаха ония.
Кашапа им задума: — Най-мъдри на земята, бог Индра е създаден да властва в трите свята
по заповед на Брама. Недейте иска втори, че значи туй на Брама властта да се оспори.
Но тъй като сте святи самите и не бива изречената дума от вас да е лъжлива,
ще има втори Индра, и с по-голяма сила, но той да бъде птица-орлица огнекрила.
Смилете се над Индра, о праведници святи, самият той да моля за милост ме изпрати.
Отвърнаха: — Молитви за втори властелин отправяхме, а ти пък се молеше за син.
И нека да се сбъднат чрез твоя син и двете молитви — той да бъде дори от боговете
по-силен. — И тогава, изкъпана, жената на мъдрия Кашапа — богинята Вината,
до него приближи се в най-подходящо време, когато у жените пониква плод от семе.
И каза й Кашапа: — Ще бъдеш ти честита. Ще имаш двама сина. Светът ще ги почита.
Внимателно носи ги: единият от наште потомци ще се слави сред тварите летящи
тъй както богът Индра в селенията божи. И птичия си образ да сменя той ще може.
На Индра каза: — Моите потомци ще изпратя при тебе да ти бъдат помощници и братя.
Не ще изтръгне никой на твойта власт юздите. А ти недей обижда с надменност мъдреците,
защото притежават оръжието слово,
а словото наказва от всичко най-сурово.
Замина богът Индра спокоен към небето, че първото му място остава неотнето.
Вината с двама сина сдоби се, от които единият остана със тяло неразвито —
на слънцето предвестник, в зори се появява А другият — Гаруда. За неговата слава
сега ще ти разкажа, потомъко на Бригу Изслушай ме, а после на други разкажи го.