Вяса
Махабхарата (26) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Астика възхвалява жертвоприношението. Джанмеджая му обещава дар.

Астика каза:

О царю Джанмеджая, потомък на Бхарата, носител на корона, ти сам си най-добрата

корона на рода си, издигнал най-голяма и най-свещена клада, каквато само Брама,

Луната и Варуна са правили в Праяга! О богове, съдбата към нас да бъде блага.

Известно е, че Индра издигнал е сто клади, на тях е равна тая, която ти подкладе,

но сто по сто да сложим към тях, о Джанмеджая, тогава чак ще могат да мерят ръст по тая.

Жреците твои служат, тъй както се полага. О богове, да бъде към нас съдбата блага.

Наука няма, дето на тях е непозната,

о царю Джанмеджая, потомък на Бхарата.

На твоите брамини учител им е Вяс, а по-добър не зная и в трите свята аз.

Бог Агни, който вечно изпитва глад и жажда за жертви, твоите жертви най-лакомо изяжда.

Народът ти, о царю, на тебе се обляга. О богове, да бъде към нас съдбата блага.

Ни в тоя свят, ни в оня на тебе равен няма, или си Юдищира, или самият Яма,

или самият Индра с тризъбеца в ръка — народите, о царю, почитат те така.

Надмогнал гняв и страсти, с делата си велики достигна ти певеца на подвига — Валмики.

Душата ти, о царю, не знае язва скришна — по свойта добродетел ти равен си на Кришна.

От воините Рама за твой другар приляга. О богове, да бъде към нас съдбата блага.

Сута каза:

Затрогват, Джанмеджая усети, че допада хвалбата на жреците и на самата клада.

И каза: — О брамини, това момче е младо, а по-добре говори дори от мъдър дядо.

Награда заслужава за качества такива. Съвет ми дайте — бива това или не бива?

Отвърнаха жреците: — Дори дете, браминът достоен е за почит. А щом е ненадминат

в науките и мъдър, макар и млад, тогава то двоен дар и почит от царя заслужава.

И тъкмо Джанмеджая да каже на Астика: „Избирай дар“, тогава ядосан се развика

браминът-заклинател: — С дара да се почака, че в огъня ни още не е дошъл Такшака!

Джанмеджая каза:

Такшака примамете, вложете всички сили, че тая клада всъщност затуй сме извисили.

Жреците казаха:

Във книгите свещени и в пламъците ние четеме, че Такшака при Индра бог се крие.

Великият властител му дал закрила в рая и казал: „Тука няма да може Джанмеджая

със огън да те стигне.“

Сута каза:

Смутен накара царят жреците своите химни високо да повтарят.

И жрецът заклинател завика в изнемога, така че да примами и змията, и бога.

И ето — в колесница, от облаци увита, яви се богът Индра и цялата му свита

от нимфи и гандхарви. Под връхната му дреха Такшака се таеше и диреше утеха.

От страх не се показа. Желаещ гибелта му, извика Джанмеджая с вълнение голямо:

— Щом крие се при Индра омразната ми змия, то в огъня хвърлете и Индра бог самия!

Жреците казаха:

Владетелю, Такшака от страх пред тебе стене, дочуваме наблизо могъщото свистене

на неговото тяло. Защитникът му вече напусна го. Такшака от скута му се свлече

и носи се, помамен от святите ни песни, изпускайки от злоба и страх въздишки бесни.

След малко ще надвисне над жертвената клада. Обряда ще завърши, така че дай награда

на този, от когото изслушахме похвали. Владетел за достоен брамин пари не жали.

Джанмеджая каза:

Избирай дар в отплата за мъдрата прослава. Бих дал дори каквото не бива да се дава,

на тебе, момко млади, по детски миловиден. Не ще ми се досвиди, защото си ми свиден.

Сута каза:

А в тоя миг Такшака, на пръстени грамадни нагърчен, бе надвиснал над кладата да падне.

Астика рече: — Царю, избирам дар: обрядът да спре и други змии в жарта да не попадат.

Погледна Джанмеджая момчето и начена с душа опечалена, до дъно огорчена:

— Преклонно ти се моля, момче, недей го прави. Поискай диаманти, сребро поискай, крави,

владения обширни на теб да са подвластни, но жертвения огън не искай да угасне.

Астика рече:

— Царю, ни злато, ни сребро желая, а да сторя на майка си добро,

от гибел да избавя и своите роднини, така че тая клада ще трябва да изстине.

Замоли Джанмеджая отново и отново Астика да отстъпи, но той от свойто слово

докрай не се отказа, потомъко на Бригу. Брамините тогава извикаха: — Дари го!

Че който обещал е на някой жрец на Брама подарък, той го дава — назад пътека няма.