Вяса
Махабхарата (31) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ТРЕТА
Цар Духшанта среща Шакунтала и я залюбва. Шакунтала му изповядва историята си.

Вейшампаян каза:

Съветниците свои пред тясната килия възпря Духшанта. Вътре надникна той самия.

Но нямаше го Канва. Тогава пак почука владетелят и викна: — Хей, празно ли е тука?

При тоя вик от мрака на хижата изплава девица — като мрака самата черноглава

и хубава, тъй както богинята Лакшми. На царя поклони се и той се изуми,

че расо на отшелник такава хубост крие. Девойката му даде вода да се измие

и питаше го вече за неговото здраве, отде е той, какъв е и тук какво ще прави.

Изгледа й снагата изящна и висока владетелят и каза: — О, чуй, лотосоока,

наричам се Духшанта, владетел съм и воин. Светеца Канва търся, защото по-достоен

ще стана, щом го зърна, и духом по-богат. Къде е тоя старец най-праведен и свят?

Шакунтала каза:

Баща ми е в гората да дири плодове. Почакай го, ще дойде подир минута-две.

Вейшампаян каза:

Загледа се Духшанта към тая дивнобедра девойка, към която била е много щедра

природата: събрала ведно с усмивка звънка движения изящни, снага висока, тънка,

очи лукаво нежни — две листчета от лотос, и всичко туй увито в смирение и кротост.

Смутен от хубостта и, затрупа я с въпроси:

— Коя си, о красива отшелничко? Защо си

прокудена в гората с килиите, където, веднага щом те зърнах, открадна ми сърцето?

Стани съпруга моя. Макар че имам власт

не само над страната, но и над свойта страст,

пред тебе я изгубих. Стани ми ти съпруга. Сърцето ми до днеска не е желало друга.

Не е търчало също така и по жените на моите подвластни или на мъдреците,

а камо ли да дири жени от други раси. О ти, с бедра-хоботи, открий ми се коя си.

До днеска бях владетел, но днеска ме плени и роб съм ти, най-дивна от всичките жени.

Усмихната и двойно от хубост заблестяла, когато го изслуша, отвърна Шакунтала:

— Владетелю могъщи, аз щерка съм на Канва, светеца, който скромно в гората се прехранва

и с подвизи аскетски достигна до прослава. От него да ме искаш законът повелява.

Учуди се Духшанта: — Но той, самозаточен, отдавна из горите живее непорочен.

По-скоро би сгрешила самата Добродетел, отколкото монахът за сласт да се е сетил.

Не вярвам, че от него дошла си ти на свят. А инак се прекланям пред подвига му свят.

Шакунтала каза:

О царю, неотдавна мъдрец тъдява спря. Учуден, че светецът родил е дъщеря,

разпитва го надълго за мене и тогава баща ми му разправи за моята поява.

Каквото чух от него, сега ще ти опиша. На времето, когато достигнал слава висша

мъдрецът Вишвамитра чрез подвизите свои на постник и подвижник и нямало герои,

които да се мерят със тоя Вишвамитра,

бог Индра се уплашил, че в туй се крие хитра

уловка срещу него. Щом толкова изтъкнат светец се появява, то бога ще го смъкнат —

светеца ще поставят на трона му висок.

От страх, че Вишвамитра ще стане главен бог

намерил Индра в рая апсарата Менака и казал й: — Менака, по-хубава от всяка

жена във мойто царство, стори една услуга на своя бог, каквато не ще му стори друга.

Светецът Вишвамитра започва да ме дразни с това, че недостъпен за никакви съблазни,

ще вземе да постави самия мен под иго. Поръката ми слушай: иди и съблазни го

със кръшното си тяло, с блестящите очи, с каквото там си знаеш, но, виж, го отлъчи,

о прелестна апсаро, от подвига му строг, че инак току видиш, че станал главен бог.

Менака рекла: — Зная аз силата му, боже. И ти самият знаеш какво в гнева си може.

Не само светостта му — гневът му носи слава. Трепериш ти пред него, какво на мен остава.

Той същият разлъчи на времето Васища с децата му любими. И все не се насища

плътта си да убива. Макар че беше воин, успя брамин да стане, и то такъв достоен.

Той сам, за да се къпе, накара да заблика свещената река, която нарича се Кошика.

Звездите той създаде да светят в небесата, започвайки със трите най-близо до луната.

С една нога той може земята да раздруса, да хвърли световете сред огън и покруса,

да срива планините, от Меру по-високи, и даже да променя световните посоки.

Как може като мене жена да го докосне, устата му когато издишва огненосни

кълба, а пък очите излъчват светлина, по-силна и слепяща от слънце и луна?

Светците с бога Яма от него са смутени, та как да не трепери момиче като мене?

Едва ли само хубост или усмивка мила пред неговата сила са сигурна закрила.

Прати да дойде богът на вятъра Марута, когато затанцувам, та дрехите над скута

високо да ми вдигне. И богът Камадева помощник да ми бъде. А вятърът напева

на птици да донася и мириса на разни цветя, та да помага на моите съблазни.

Бог Индра съгласил се и тръгнала Менака към Вишвамитра, който не знаел що го чака.