Вяса
Махабхарата (28) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

СКАЗАНИЕ ЗА ШАКУНТАЛА

Сута каза:

И тоя разказ даже накратко преразказан, предпазва те да нямаш пред змиите боязън.

Влечуго щом съгледаш, издумай тия думи: „Бъди щастлива, змийо, не хвърляй се върху ми,

защото за Астика сказанието зная —

тоз, който ви избави от царя Джанмеджая.

Закрилят ме словата за неговото дело. Помни, че вашто племе така му се е клело.“

И тя ще си отиде. Не стори ли го, тази, която те ухапе и клетвата не спази,

главата й на много парчета да се пръсне, тъй както плод, отбрулен през есените късни.

Това Астика стори. А после се ожени. Додето остарее, прекара дни блажени.

Роди деца и внуци, след туй премина в рая. Разказах ти за него легендата докрая…

 

 

Книга първа (Адипарва), гл. 3–53