Вяса
Махабхарата (46) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДЕСЕТА
Нал изоставя заспалата Дамаянти.

Брихадашва каза:

Отвърна Нал: — За нищо на тоя свят аз няма да ида при баща ти с бедата си голяма.

Как мислиш, че ще мога в очи да го погледна: щастлива те получих, а да те върна бедна.

Така тешеше царят с най-тъжната утеха царкинята, увита в полвината си дреха.

Блуждаеха в гората, от глад, от жад, от грижа измъчвани, додето видяха малка хижа.

И свлякоха се морни направо на земята, тъй както до недавна връз тронове с позлата.

И без да се измият, тъй както се полага по ведите, на пода задрямаха веднага.

Царица Дамаянти след толкоз мъки слезна във сънната забрава като в дълбока бездна.

Ала на Нал сърцето, от мъка закипяло, отпъждаше покоя от рухналото тяло.

Изгубил царство, как ли могъл би да потъне и той като жена си в обятията сънни?

И питаше се царят какво е по-добре: в изгнание да страда или пък да умре?

Жена ми с мен я чакат лишения, обиди. Ако сама остане, при техните ще иде.

Опасно е без мене злини да й се случат, но може пък да найде и по-щастлива участ.

Обмисляше от тая страна и от оная, додето предпочете раздялата накрая.

Жена ми е светица по свойта вярност. Тази й святост от бедите по пътя ще я пази.

Реши да изостави Нал своята съпруга, подтикван да го стори от злия Калиюга.

Досети се, че гол е, но дрехата понеже за двамата бе обща, реши да я разреже.

„Не бива Да я будя от дрямката честита“ — помисли Нал и вънка излезе да поскита.

Насам-натам походи и скоро недалеч от хижата съгледа един захвърлен меч.

И дрехата разряза. Едната половина прибра и изостави заспалата царкиня.

След малко пак се върна нишадецът и в мрака загледан към жена си, горчиво се разплака:

— Ни слънцето я грея, ни вятърът я шиба, живя в палати царски, а в просяшка колиба

на гола пръст и гола самата е заспала. Съвсем ще я погуби коварната раздяла.

Без мене как ще скита самичка из горите, гъмжащи от животни и змии страховити?

Дано да те закрилят, съпруго моя вярна, Адитя, Васу, Рудра с божествената дхарма.

Тъй рече и побягна от своята съпруга — разсъдъка отново отне му Калиюга.

Завръщаше се често, от обич пак обземан, но биваше отново надвит от злия демон.

Той беше с разделено сърце наполовина, тъй както тая дреха на спящата царкиня.

Но демонът надви го и Нал, като изплака, жена си изостави самотна в гъсталака.

Цар Нал из лесовете заброди без посока, напуснал свойта спяща жена лотосоока.