Вяса
Махабхарата (14) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ДВАНАЙСЕТА
Нова опасност надвисва над змиите.

Приключенията на Утанка. Кражбата на обеците.

Утанка уговаря цар Джанмеджая да изтреби змийския род.

Шонак каза:

Научих много нещо, мъдрецо, но не зная влечугите защо е преследвал Джанмеджая,

тоз тигър сред царете, та искал е дори

на жертвен огън всички до крак да изгори?

Сута каза:

Търпение се иска. Поемата велика

до подвига ще стигне, извършен от Астика.

Но слушай постепенно, глава подир глава, какво и как се случи и где преди това.

Животът благонравен и мъдрата беседа прославиха по всички земи брамина Веда.

Живееха в дома му троица ученика. Веднъж на път потегли мъдрецът и повика

Утанка — най-добрия, и дълго го наставя домашните да гледа и всичко да доставя.

С усърдие Утанка и с преданост присъща се грижеше за всичко в учителската къща,

Но сбраха се жените от къщата и взеха за него да намекват, че искала утеха

самотната съпруга. Най-подходящо време било за госпожата сега да вземе семе.

Отвърна той: — Не мога да сторя туй, непитал дали ми разрешава премъдрият учител.

Мъдрецът се завърна и както се полага, за всичко се научи от хората веднага.

Утанка той прегърна и тъй му рече: — Сине, достойно си ми служил през толкова години.

В отплата, ученико, аз пускам те оттука да тръгнеш по земята към своята сполука.

— И аз да дам в отплата, мъдрецо, позволи ми, голямата си обич и таксите дължими.

По образа премъдър премина тъмна сянка:

— Не искам да ми плащаш, а още стой, Утанка.

Послуша го Утанка и ден и друг остана, но караше да дирят на таксите замяна —

подарък или нещо за къщата да стори. Дотегна на мъдреца и той му отговори:

— Отивай при жена ми и питай я, младеж, Каквото тя заръча, това ще донесеш.

Жената на мъдреца, когато го изслуша, отвърна: — Ученико, иди при цар Пауша.

Опитай се от него да вземеш обеците, безценните, с които царицата се кити.

И връщай се обратно, че тук след четри дена ще има празник. Искам да бъда украсена

със тях и да завижда край мене който мине, особено жените на другите брамини.

На път пое Утанка. Съгледа той с уплаха — огромен бик на пътя, огромен мъж го яха.

Ездачът се обърна към него с гръмък вик:

— Утанка, я опитай тора на моя бик.

Утанка се отказа. Кому храна такава

се нрави. Оня вика: — Изяж го без забава.

Не ти желая злото, да знаеш, момко млади — учителят ти също на времето го яде.

Тогаз момчето хапна и пийна от това, което бе излишно за бичите черва.

Потегли пак и скоро намери се пред трона на цар Пауша — воин, защитник на закона.

Приветства го и рече: — Освен с благословия, с молба пред тебе падам, о царю, изпълни я.

Отвърна цар Пауша: — Наслада няма друга по-хубава — да сториш на свят човек услуга.

Каква ти е молбата, кажи, човече святи?

— Предай ми обеците, украса на жена ти.

Тях иска вместо такса учителят ми Веда. Учуден цар Пауша послушника изгледа:

— Царицата попитай във нейните покои, тя може да изпълни желанията твои.

Отиде там Утанка, но стаята голяма напразно заоглежда — царицата я няма.

Завърна се и рече: — За цар и храбър воин измамата, Пауша, е белег недостоен.

Покоите са празни. — Спомни си, момко мил — Пауша го попита, — дали си се умил.

Нечистият не може царицата да види, а не че някой иска сега да те обиди.

От вярност не желае жена ми да се мерне

пред хората, по външност или по мисли скверни.

Припомни си Утанка и нищо не укри:

— След ядене по пътя се мих надве-натри.

— Видя ли, млади момко. Законите забрави — не бива да се мием вървейки или прави.

Засрами се Утанка, поука той си взе: с лице към изток седна, изми ръце, нозе.

С вода беззвучна после грижливо се изкъпа, в приятната й влага потъвайки до пъпа.

Три пъти пийна. Дважди лицето си изтри. В покоите тогава царицата откри.

Когато го съгледа, изправи се честита:

— Какво за теб да сторя? — любезно го попита.

— Свали си обеците. За тях пристигнах тука. Учителят ги иска в отплата за наука.

Царицата си рече, че тоя момък строен изглежда по обноски за всеки дар достоен.

Доволна обеците свали си, но преди момчето да ги вземе, тя го предупреди:

— Към тях стреми се царят на змиите Такшака. Внимателно носи ги, че инак зло те чака.

— Такшака, господарко, не може ме надви — отвърна й Утанка и тръгна да върви.

Забърза да зарадва съпругата на Веда. По пътя си внезапно един монах съгледа,

Ту виждаше го ясно, ту в някаква мъглява и призрачна осанка, която се стопява.

Когато чу наблизко вода да блика свежа, остави обеците на камъче младежа

и почна да се мие, решил да не повтаря немарата, която изложи го пред царя.

А скитникът това и очакваше — веднага отмъкна обеците и втурна се да бяга.

Утанка беше пъргав и с няколко подскока се метна връз крадеца наблизо до потока.

Но оня се превърна в ръцете му на змия и шмугна се в земята — иди, че улови я.

Пред зейналата дупка, погълнала злодея, Утанка не застана, а скочи вътре в нея.

Защото тая змия не беше като всяка — а царят повелител на змиите — Такшака.

Преследвайки го долу в подземните недра, послушникът Утанка пред две тъкачки спря.

Тъчаха те, вглъбени над работата своя, и черни нишки с бели редуваха в разбоя.

Зад тях пък шест момчета въртяха колело, разбирайки без грешка кому е ред дошло.

Видя и конник едър — осанката му цяла сияеше. Утанка въздаде им възхвала:

Хвала ви, шест момчета, безспир кръга въртящи с дванайсет спици. Ничком покланям се пред ваште

старания. Тъкачки, хвала ви, че тъчете на хората съдбите, а и на световете.

Хвала на тоз владетел с осанка величава, че правдата сред много лъжи той отличава,

и не на колесница, ами на кон се мята — синът на океана, властител в трите свята!

Мъжът му рече: — Момко, възхвалата ме трогна. Кажи, с какво желаеш пък аз да ти помогна?

— Над змиите да властвам! Такшака да догоня!

— Добре. Духни тогава през задника на коня.

Момчето го послуша. Веднага щом задуха, от ноздрите, устата, ушите и търбуха

на коня лумна огън и тъмен дим заплава, та всеки кът опуши на змийската държава.

Уплаши се Такшака в бърлогата си доле. Излезе с обеците, — Вземи си ги — замоли.

Макар че ги получи, посърна огорчен Утанка, щом се сети, че празничният ден

е днеска, а до къщи е толкова далече.

— На моя кон метни се — великият му рече.

И само след минута намери се Утанка в учителската къща. Нещастната стопанка

пред свойто огледало изкъпана седеше, за празнична разходка косата си да реше.

Но де ги обеците? Към бедното момче проклятие понечи от яд да изрече.

Но ето че го зърна да иде с обеците на царската съпруга. Самите те. Самите!

Пое ги госпожата. — Едва не те проклех. Но щастие си имал. Желая ти успех.

— Добре дошъл, Утанка — учителят му рече.

— Защо се тъй забави? — Такшака ми попречи.

Побягна с обеците във змийската държава. Подгоних го. Съгледах тъкачки две тогава.

Кои са те, вглъбени над работата своя

и черни нишки с бели редуващи в разбоя?

Видях и шест момчета, въртящи колело

с дванайсет спици. Туй пък какво ще е било?

Учителю премъдри, кажи ми кой е оня огромен мъж, комуто грамаден бе и коня?

И кой е този, който ми викна с гръмък вик: „Утанка, я опитай тора на моя бик.

Не ти желая злото, да знаеш, момко млади — учителят ти също на времето го яде“.

Послушах го. Очаквам умението твое — мъдрецо, разтълкувай поред кое какво е.

— Добре. Узнай кои са тъкачките в разбоя: движението — тая, оная пък — покоя.

Творението — тая, оная пък — законът, та белите им нишки и черните се гонят.

Момчетата — това са сезоните, шестте. А всяка спица — месец. Дванадесет са те.

А пък мъжът е Индра. Бог Индра бе и оня върху бика на пътя. Бикът, а също коня

е слонът Айравата — на слоновете цар, когото Индра яха — всесветски господар.

Торът му е амрита — безсмъртие дарява, затуй те върна читав от змийската държава.

Приятел ми е Индра и силата му свята била ти е закрила. Поемай по земята,

младежо, обходи я от края чак до края и щастие да найдеш и радост ти желая.

И пак пое Утанка на път, решил на всяка цена да отмъщава жестоко на Такшака.

Пристигна в Хастинапур, където Джанмеджая царуваше, и рече: — Властителю, желая

все тъй да побеждаваш в сраженията смело,

но ти край тях забравяш да свършиш друго дело,

по-важно и голямо, каквото подобава,

о първи сред царете, на царската ти слава.

— Народа си съм бранил в труда да е спокоен, и воинската каста — с дълга на първи воин.

Но щом е нужно, сине, да сторя нещо ново, готов съм да изслушам премъдрото ти слово.

— Ти трябва да изпълниш, о царю, дълг синовен. Баща ти от Такшака злодейски бе отровен.

Пресветлият владетел, невинно чист без друго, когато го ухапа проклетото влечуго,

на късове сдроби се, тъй както се сдробява от гръм ударен дънер сред някоя дъбрава.

Такшака го извърши, че дивата му сила с неимоверна гордост го беше упоила.

Дошло е време вече, о цар ю Джанмеджая.

да палнеш огън жертвен и там да хвърлиш тая

отровна сган пълзяща и царя й Такшака — възмездие синовно баща ти да дочака.

А и на мен услуга ще сториш ти, че тази гадина продължава жестоко да ме мрази

и сума пречки стори, за да не дам награда на моя поучител, каквато му се пада.

Възпламна Джанмеджая тогаз от ярост дива, тъй както жертвен огън, когато се налива

топено масло в него. Съветниците свика и всичко за баща си узна от ученика.