Вяса
Махабхарата (51) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА
Нал става коняр при цар Ритупарна, където тъгува за Дамаянти.

Брихадашва каза:

Нал тръгна към Айодхя, земя благословена. При царя Ритупарна той спря след десет дена.

Представи се: — Коняр съм. Наричат ме Вахука, съперник нямам равен в конярската наука.

Не смее никой с мене в кушия да се впусне. Умея да приготвям и яденета вкусни.

Най-трудните изкуства за мен са постижими. О царю Ритупарна, на служба приеми ме.

Ритупарна каза:

— Живей, Вахука, тука, върши си занаята. Обичам аз да има стремителност в ездата,

да скачат най-чевръсти коне в обора наш. От днес те назначавам за главен кочияш.

Заплата — сто стотици. На теб са подчинени Дживала и Варшнея. И тъй, живей при мене!

Брихадашва каза:

Остана Нал в Айодхя. За свой другар прие го Варшнея, който беше в Нишад коняр при него.

Тъгуваше по свойта жена лотосоока и пееше си вечер една и съща шлока:

„Къде ли ще нощуваш нощеска, моя мила, която мъж безумец остави без закрила?“

Загрижен за Вахука и слушайки по цяла нощ тая тъжна песен, попита го Дживала:

— Коя жена е тая и кой кому отне я, та толкова тъгува душата ти по нея?

Отвърна Нал: — Тя беше добра, но твар безумна мъжът й. Знам ли защо и как му хрумна,

но той я изостави в гората без защита. Сега, горен от мъка, и той самият скита

печален по земята без цел и без посока и всяка нощ си пее една и съща шлока.

И място не намира, макар че е огромен светът, понеже с него върви и онзи спомен.

От обич го последва жена му и в гората, а той я изостави, страдалицата свята.

Самотна, без да знае кой път къде отива, измъчена и гладна, дали е още жива?

Дори ако по чудо в леса е оцеляла,

що мъки е познала след тяхната раздяла!

Сред спомени потайни, все по-неудържими, живееше в Айодхя цар Нал под чуждо име.