Вяса
Махабхарата (25) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Астика се отправя към мястото на жертвоприношението.

Сута каза:

Замолена от брат си, змеицата повика

сина си и му каза: — Изслушай ме, Астика.

На времето Васуки в гората ме изпрати не току-тъй да стана съпруга на баща ти,

а даде ме нарочно. Сега часът настава

да сториш подвиг, нужен на змийската държава.

Астика каза:

Добре, ще ви помогна. Но ти кажи все пак каква била е точно целта на твоя брак.

Сута каза:

Желаейки доброто на своите роднини, задума Джараткару: — Известно ти е, сине,

че змиите от майка били са прокълнати чрез огън Джанмеджая при Яма да ги прати.

С проклятието нейно се съгласил и Брама. Васуки все си мислел за идещата драма.

Когато боговете добивали амрита

и брат ми им помагал, помолил за защита.

Доволни боговете, че вече са добили безсмъртната напитка, над него се смилили.

Завели го при Брама, извели го отпред и рекли: — Праотецо, скърби Васуки клет

за своя род и моли за милост и пощада.

И Брама казал: — Няма изцяло да пострада

родът ви. Джараткару — монахът и жената, еднакви по заслуги, еднакви в имената,

ще имат син — спасител на вас, о прокълнати. И станах аз тогава съпруга на баща ти.

Сега настъпи време за твоя подвиг, сине. Към кладата побързай, спасителю, спаси ни.

Към вуйчо си тогава обърна се Астика.

В замрелия властител животът пак заблика.

— Не се страхувай, царю на змийската държава. От майчината клетва сега ще те избавя.

Не съм до днеска лъгал дори и на шега и няма да излъжа, о царю, и сега.

При огъня ще ида и царя Джанмеджая с прославящи и благи слова ще полаская.

Това ще му хареса и той ще заповяда, макар и незавършен, да прекратят обряда.

Васуки каза: — Смътно дочувам твоите думи. Умирам. Сипе Брама възмездие върху ми.

— Недей се плаши — рече Астика. — Тоя жупел и пламък, който Брама връз змиите е струпал,

ада

след малко ще угасне. Страха ви ще разсея от кладата, а също и пепелта от нея.

Жаравата цвъртяща и пламъците върли от царевото тяло Астика ги прехвърли

във свойто и забърза към жертвената клада, загрижен да не стигнат до края на обряда.

Съгледа там олтара сияен и жреците, които като огън сияеха самите.

И тъй като вратарят в олтара го не пусна, започна да възхвалва обряда с реч изкусна.

Въведен бе Астика, макар и непоканен, възхвалвайки жреците и техния стопанин.