Вяса
Махабхарата (8) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ШЕСТА
Гаруда решава да открадне амритата.

Сута каза:

Гаруда се понесе над водната пустиня — към майка си Вината, която бе робиня

на Кадру. И видя я, че тя в поклони пада, очаквайки сестра й какво ще заповяда.

И Кадру рече тъй, че Гаруда да я слуша:

— О мила, в океана, на чуден кът от суша

живеят много змии. Нали съм майка тяхна, на гости занеси ме. — И тя сестра си яхна.

Понесе я Вината с усилия големи. Поръча на Гаруда той змиите да вземе.

Издигна се Гаруда и слънцето зажари върху гърба му тия студенокръвни твари.

Изпаднаха от зноя в безчувствие. Тогава

от страх въздаде Кадру на Индра бог прослава:

— О бог на боговете, съпруг хилядоок

на прелестната Шачи, стани сега поток —

живителната влага на струите ти хладни по спечената кожа на змиите да падне.

Ти можеш да приемеш какъвто искаш облик, но мъдрите ти викат „възвишеният облак“.

О Индра, ти си влага, гасяща всяка жажда. О Индра, ти си огън, но огънят се ражда

от мълнии дъждовни. И океан си ти. И слънце си, което негаснещо блести.

Ти жертвите приемаш, които ти въздава светът за свойто благо. О, Индра, ти си слава.

Затуй в самите веди за теб похвални песни и химни са редени, властителю небесни.

Изслуша Индра тая прочувствена възхвала и с облаци потули небето като хала.

Един заблъска други, а трети пък захлипа. Порой върху земята огромен се изсипа.

Дори и в небесата такъв потоп настана, че те се разиграха подобно океана.

И змиите, щастливи от тая милост божа, поглъщаха отново живот с уста и кожа.

Пристигна с тях Гаруда на остров чуден, дивен, звънящ от птичи песни, от цветен дъжд обливан,

осеян от басейни, редувани с ливади. Сандалови дървета над лотосови вади

целуваха небето. Градина райска. В нея влечугите играха, додето им додея.

И рекоха: — Гаруда, я другаде носи ни. Ти виждаш надалече от небесата сини —

навярно има нейде дори по-хубав кът, където само бистри потоци да текат.

Замисли се Гаруда и майка си тогава помоли: — Обясни ми, какво ме задължава

прищевките да слушам и всякакви услуги да върша, щом поискат проклетите влечуги?

— Сестра ми ме направи робиня чрез измама — отвърна му Вината. Потъна в скръб голяма

Гаруда и отиде при змиите. Замоли:

— О, вий, дългоезични, кажете ми, какво ли

от мене бихте взели, та мама да успея от робство да избавя, и себе си край нея?

Не чакаха Гаруда повторно да ги пита, отвърнаха му: — Дай ни напитката амрита!

Гаруда се сбогува със майка си Вината. Макар и убедена Вината в здравината

на неговите мишци, изрече нежно тази благословия: — Нека бог Вятър да опази

крилете ти, о сине. Бог Огън пък — главата. А Месецът — гърба ти. А Слънцето — снагата.

А аз пък ще те чакам с надежда, сине мил, успешно да изпълниш, каквото си решил.

Изслуша я Гаруда синовно, след което по-бързо и от мисъл политна към небето.