ПЕСЕН СЕДЕМНАЙСЕТА
Дамаянти се завръща при баща си. Брамини заминават да дирят Нал.
Судева каза:
Това е Дамаянти. Тя щерка е любима на царя на Видарба, сиятелния Бима.
Тя беше с благороден съпруг ощастливена,
на име Нал — нишадски цар, син на Вирасена.
Отне му брат му всичко в игра на зар с измама. И Нал и Дамаянти от него ден ги няма.
Да идем да ги дирим цар Бима ни разпрати. Жената аз намерих във твоите палати.
Веднага разпознах я по туй, че между двете си вежди има лунка — нишан от боговете.
През пепел, напластена връз дивния й облик, тоз белег пак прозира като луна през облак.
Принудена все още живот да води жалък, тя носи тоя белег — за бъдна радост залог.
Макар че е под дрипи немитото й тяло, като зарито злато не е то погрозняло.
Принцесата по тоя знак божи се познава, тъй както изпод пепел горещата жарава.
Брихадашва каза:
Сунанда щом дочу го, внезапно със ръка луничката забърса и светна тя така
сред челото измито на дивната жена, че би стъмила даже небесната луна.
Щастливи и огрени от блясъка на знака, прегърнаха се трите и всяка дълго плака.
Промълви най-подире най-старата царица:
— О дивна, ти си щерка на моята сестрица.
В палата на баща ни, цар Судаман, в Дашарна роди се ти със тая луничка лъчезарна.
Сестра ми взе я Бима, а мене ме отведе мъжът ми Вирабаху, владетелят на Чеди.
От днеска в мойта къща теб почест те очаква и твойта власт ще бъде със мойта власт еднаква.
Щастлива Дамаянти, с очи все още пълни със влага, поклони се пред нея и промълви:
— Дори и непозната, не бе ме ти лишила от нищо, а най-главно: от своята закрила.
Тук радости намерих и още по-големи очакват ме, но, майко, от много дълго време
се скитам по земята. Децата ми без мене и без баща си как ли измъчват се, лишени
от бащината строгост и майчината ласка. Щом искаш да ми сториш услуга, дай каляска
да бързам към Видарба. — Върви! — отвърна й честита царицата. Синът й отпусна даже свита
с войници, да я пазят по пътя от беда. Снабдиха я обилно с храна и със вода.
Пристигна Дамаянти в палата видарбийски, посрещната със радост от всичките си близки.
Родителите живи и рожбите си здрави завари и тогава за щастие отправи
молитви най-покорни, в които боговете
и мъдрите брамини с признателност почете.
Цар Бима пък доказа, че цар не се заклева напразно. Както следва той награди Судева
с хиляда крави, също с владение голямо. Щом съмна, Дамаянти така захвана: — Мамо,
във бащината къща е мило, но и в нея без Нал не ще да мога аз дълго да живея.
Пратете вестоносци да дирят и витяза. Царицата заплака и думичка не каза.
Жените из двореца и в своите покои захълцаха след нея, възкликвайки: „Горко й!“
Отиде тя при Бима и рече: — Дъщеря ми по своя мъж тъгува. Самичка се пресрами
и каза, че за него все вехне и мечтае. Помоли да разпратим брамини глашатаи.
Събра отново царят почтените брамини и каза им, че всеки ще трябва да замине
да дири Нал. И всеки, преди да се отправи, дойде при Дамаянти, която го настави:
— Където и да спрете по сборища и друми, ще питате за него с едни и същи думи:
„Къде си ти, играчо, с отрязъка от дреха, жена си изоставил в гората без утеха?
Тя чака те, където тогаз й заповяда, под другия отрязък увива се и страда.
Тя плаче и припада от мъките в несвест. Смили се, покажи се или прати й вест!
Тъй думайте, брамини — да ме пожали царят. Пожарите в гората от вятър се разгарят.
Съпругът е хранител, бранител на жената. Законите познаваш, а наруши и двата!
Похвално милосърден към другите, уви: към своята съпруга жестокост прояви.
Защо не ми съчувстваш, владетелю пресветъл, когато сам ме учи на тая добродетел?“
Тъй думайте и който откликне се и спре, тогова, о брамини, огледайте добре.
Каквото ви отвърне, подробно запомнете, та после ми кажете, най-мъдри от мъжете.
Какви сте, той не бива дори да предполага. Щом чуйте вест, обратно потегляйте веднага.
Богат ли е, узнайте, или живее в нужда, дали да напечели богатства се подбужда?
След тия нейни думи брамините поеха да дирят Нал, та белки доставят й утеха.
Под градска и под селска, под манастирска стряха къде не спряха? Царя обаче не видяха.
По стъгди и пазари, по сборища и друми повтаряха напевно заучените думи.