Вяса
Махабхарата (53) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН СЕДЕМНАЙСЕТА
Дамаянти се завръща при баща си. Брамини заминават да дирят Нал.

Судева каза:

Това е Дамаянти. Тя щерка е любима на царя на Видарба, сиятелния Бима.

Тя беше с благороден съпруг ощастливена,

на име Нал — нишадски цар, син на Вирасена.

Отне му брат му всичко в игра на зар с измама. И Нал и Дамаянти от него ден ги няма.

Да идем да ги дирим цар Бима ни разпрати. Жената аз намерих във твоите палати.

Веднага разпознах я по туй, че между двете си вежди има лунка — нишан от боговете.

През пепел, напластена връз дивния й облик, тоз белег пак прозира като луна през облак.

Принудена все още живот да води жалък, тя носи тоя белег — за бъдна радост залог.

Макар че е под дрипи немитото й тяло, като зарито злато не е то погрозняло.

Принцесата по тоя знак божи се познава, тъй както изпод пепел горещата жарава.

Брихадашва каза:

Сунанда щом дочу го, внезапно със ръка луничката забърса и светна тя така

сред челото измито на дивната жена, че би стъмила даже небесната луна.

Щастливи и огрени от блясъка на знака, прегърнаха се трите и всяка дълго плака.

Промълви най-подире най-старата царица:

— О дивна, ти си щерка на моята сестрица.

В палата на баща ни, цар Судаман, в Дашарна роди се ти със тая луничка лъчезарна.

Сестра ми взе я Бима, а мене ме отведе мъжът ми Вирабаху, владетелят на Чеди.

От днеска в мойта къща теб почест те очаква и твойта власт ще бъде със мойта власт еднаква.

Щастлива Дамаянти, с очи все още пълни със влага, поклони се пред нея и промълви:

— Дори и непозната, не бе ме ти лишила от нищо, а най-главно: от своята закрила.

Тук радости намерих и още по-големи очакват ме, но, майко, от много дълго време

се скитам по земята. Децата ми без мене и без баща си как ли измъчват се, лишени

от бащината строгост и майчината ласка. Щом искаш да ми сториш услуга, дай каляска

да бързам към Видарба. — Върви! — отвърна й честита царицата. Синът й отпусна даже свита

с войници, да я пазят по пътя от беда. Снабдиха я обилно с храна и със вода.

Пристигна Дамаянти в палата видарбийски, посрещната със радост от всичките си близки.

Родителите живи и рожбите си здрави завари и тогава за щастие отправи

молитви най-покорни, в които боговете

и мъдрите брамини с признателност почете.

Цар Бима пък доказа, че цар не се заклева напразно. Както следва той награди Судева

с хиляда крави, също с владение голямо. Щом съмна, Дамаянти така захвана: — Мамо,

във бащината къща е мило, но и в нея без Нал не ще да мога аз дълго да живея.

Пратете вестоносци да дирят и витяза. Царицата заплака и думичка не каза.

Жените из двореца и в своите покои захълцаха след нея, възкликвайки: „Горко й!“

Отиде тя при Бима и рече: — Дъщеря ми по своя мъж тъгува. Самичка се пресрами

и каза, че за него все вехне и мечтае. Помоли да разпратим брамини глашатаи.

Събра отново царят почтените брамини и каза им, че всеки ще трябва да замине

да дири Нал. И всеки, преди да се отправи, дойде при Дамаянти, която го настави:

— Където и да спрете по сборища и друми, ще питате за него с едни и същи думи:

„Къде си ти, играчо, с отрязъка от дреха, жена си изоставил в гората без утеха?

Тя чака те, където тогаз й заповяда, под другия отрязък увива се и страда.

Тя плаче и припада от мъките в несвест. Смили се, покажи се или прати й вест!

Тъй думайте, брамини — да ме пожали царят. Пожарите в гората от вятър се разгарят.

Съпругът е хранител, бранител на жената. Законите познаваш, а наруши и двата!

Похвално милосърден към другите, уви: към своята съпруга жестокост прояви.

Защо не ми съчувстваш, владетелю пресветъл, когато сам ме учи на тая добродетел?“

Тъй думайте и който откликне се и спре, тогова, о брамини, огледайте добре.

Каквото ви отвърне, подробно запомнете, та после ми кажете, най-мъдри от мъжете.

Какви сте, той не бива дори да предполага. Щом чуйте вест, обратно потегляйте веднага.

Богат ли е, узнайте, или живее в нужда, дали да напечели богатства се подбужда?

След тия нейни думи брамините поеха да дирят Нал, та белки доставят й утеха.

Под градска и под селска, под манастирска стряха къде не спряха? Царя обаче не видяха.

По стъгди и пазари, по сборища и друми повтаряха напевно заучените думи.