Дъглас Престън
Сблъсък (98)

98.

Форд обясни всичко, от началото до края — с изключение на това къде беше изпратил твърдия диск.

— Всички вие тук гледате на случилото се като на заплаха за националната сигурност — каза той. — А то не е. Това е планетарен проблем. Трябва ни ново мислене. Затова и пратих твърдия диск — истинския — на пресата, а ДВД-тата — на някои новинарски канали и организации. Не можете да го спрете. Но можете да се подготвите. Нагласил съм го така, че да разполагате с три дни, преди новината да се разпространи. Имате 72 часа да се подготвите за това, да се свържете с правителствените ръководители, да договорите съгласувана реакция. Да, светът ще изпадне в паника. Тя ще ви е необходима. Всички големи неща се раждат по време на криза. Ето ви вашата криза: използвайте я.

Съветникът по националната сигурност Манфред, с изпито лице и ледени очи, оголи зъби и процеди:

— Само да изясня нещо: разпространил си секретни материали из пресата?

— Да. И не само там.

Манфред махна рязко към двамата дежурни офицери, застанали до вратата.

— Арестувайте този човек. Искам да разберете на кого е предал информацията и разпространението й да бъде спряно.

Форд погледна към президента, но той не възнамеряваше да го спре. Докато дежурните офицери се приближаваха към него, Локууд внезапно се обади:

— Според мен трябва да обсъдим това. Не пренебрегвайте думите му. Намираме се в непозната територия.

Манфред се обърна и отсече:

— Доктор Локууд, най-вече от вас очаквам да разбирате смисъла на думата „секретен“.

Дежурните офицери хванаха Форд от двете страни.

— Елате с нас, сър.

— Карате пак по стария начин — каза тихо Форд. — Чуйте, хора: Земята е нападната. Това оръжие може да ни унищожи за един миг. След три дни Деймос ще се завърти в позиция да стреля срещу нас — и този път може да е последният. Всички умират. Унищожение. Край…

— Спестете ни лекциите му и го изкарайте оттук! — извика съветникът по националната сигурност.

Форд погледна към президента и с изненада забеляза изписаната на лицето му колебливост. Уплашеният Локууд мълчеше. Никой нямаше да го защити. Никой. Но стореното сторено. След три дни светът щеше да научи.

Двамата офицери го поведоха към вратата. Манфред тръгна след тях. Докато излизаха, мобилният телефон на Форд започна да звъни.

Той се обади.

— Приберете това нещо — нареди Манфред от вратата.

— Ще ми дадете ли телефона си, сър?

— Уайман? Обажда се Аби. Намираме се в предавателната станция на остров Кроу. Изпратих съобщение до Деймос — и получих отговор.

— Сър, телефона, веднага!

— Почакайте! — извика Форд, но дежурният офицер го грабна, затвори го, двамата с другия мъж го хванаха под мишниците и го повлякоха към вратата.

— Почакайте! — каза Форд на висок глас, обръщайки се към Манфред — Получили са съобщение от машината на Деймос!

Манфред затръшна вратата и дежурните офицери, придружени от няколко тайни агенти, повлякоха Форд към асансьора.

— Правите голяма грешка — каза Форд, но по лицата им прочете, че няма смисъл да казва каквото и да било.

Вратата на асансьора се отвори и той беше натикан вътре. Когато стигнаха на първия етаж, докато го отвеждаха към очакващата ги полицейска кола отвън, един от тайните агенти се спря и докосна слушалката в ухото си.

След това се обърна към него с непроницаемо изражение на лицето си.

— Искат да се върнете горе, сър.

Горе в заседателната зала президентът стоеше до масата, а до него се беше изправил Манфред, с почервеняло от гняв лице.

— Какво е това съобщение? Искам да знам за какво става въпрос, по дяволите.

— Изглежда, моята асистентка е изпратила съобщение до машината на Деймос — каза Форд, — и е получила отговор.

— Как?

— Като е използвала предавателната станция в залива Мъсконгъс, която се намира на остров Кроу.

Тишина.

— И какво е гласяло съобщението? — попита президентът.

— Не знам. Взеха ми телефона. Може ли да предложа да се обадим и да разберем?

— Това е абсурдно… — започна Манфред, но президентът го прекъсна с нервно махване на ръката. Той посочи телефона. — Обади им се и ги пусни на високоговорителя.

Охраната го пусна. Един от асистентите му подаде едно листче с номера на станцията. Форд се приближи към масата, вдигна слушалката и го набра.

Когато телефонът започна да звъни, той си помисли: „За Бога, какво ли е направила пак Аби?“