Дъглас Престън
Сблъсък (26)

26.

Минутите минаваха, а Форд чакаше на верандата. Войниците стояха наоколо в готовност. Шест седеше в леко поскърцващия люлеещ се стол, вперил поглед в равнината. Въздухът беше безпощадно горещ дори и в сянката на верандата. От мината отекваше какофония от звуци, парцаливите колони от миньори се движеха в безкраен ужасяващ кръг, а откъслечни изстрели бележеха края на поредния жизнен път. Децата пъплеха по купчината камъни, а пушекът от готварските огньове се издигаше към побелялото от жега небе. Тък стоеше, без да помръдва, затворил очите си сякаш спеше. Войниците помръдваха нервно, вперили погледи в небето над хълма.

Равномерното скърцане секна. Шест погледна към златния ролекс на китката си и вдигна бинокъла към очите си, за да огледа хълма.

— Четирийсет минути. Нищо. Ще ти отпусна още десет.

Форд сви рамене.

— Да влезем в къщата — каза Шест на Форд и се надигна от стола си. — Там е по-хладно.

Войниците изблъскаха Форд към къщата. Близо до свинарника, долепена до кухнята, се издигаше пристройка. Стаята, построена от сурови дървени трупи, беше съвсем празна, с изключение на дървени стол и маса. Щом влязоха в стаята, прасетата в кочината се разквичаха и загрухтяха очаквателно.

Форд забеляза изсъхналата кръв по стола и няколкото големи петна по пода, които бяха замазани с парцал. В смърдящия горещ въздух бръмчаха мухи. Една кървава следа водеше до задната врата, през която се стигаше директно в свинарника.

Войниците блъснаха Форд върху стола и завързаха ръцете му зад облегалката. Залепиха глезените му с тиксо към краката на стола и увиха стара ръждясала верига около кръста му и облегалката, заключвайки я отзад с катинар.

Войниците действаха с експедитивност, родена от практиката. Тък влезе в стаята и се изправи в единия ъгъл със скръстени ръце.

Отвън прасетата започваха да квичат от нетърпение.

— И така — каза Шест, изправен срещу Форд. Той измъкна изпод ризата си един стар нож ка-бар и се усмихна. Подпъхна острието под най-горното копче на ризата му и леко натисна. Копчето хвръкна. Нагласи ножа под следващото, откъсна и него, после следващото и така, докато ризата не се разтвори.

— Ти си бил голям лъжец.

Ножът откъсна и последното копче, после Шест го пъхна под тениската на Форд с острието нагоре и я разряза бързо. Опря върха в брадичката му, почака минутка и лекичко натисна. Форд усети ужилването и събирането на капките кръв, които падаха в скута му.

— Опа — каза Шест.

Ножът проблесна, отваряйки малък разрез върху гърдите на Форд, последва нов проблясък и нова рана. Форд се стегна, когато усети как топлата кръв потича надолу. Ножът беше изключително остър и досегът му не беше причинил никаква болка.

— Мястото е маркирано с X — просъска Шест.

— Това ти доставя голямо удоволствие, нали? — попита Форд.

Тък наблюдаваше, застанал до вратата.

Върхът на ножа начерта линия от гърдите до корема му. Острието сочеше към копчето на панталона.

В долината се разнесе едно дълбоко бум, което отекна между хълмовете.

— Опа — каза Форд.

Шест прибра ножа в калъфа и размени бърз поглед с Тък. Без да бърза, високият мъж излезе от стаята и се запъти към къщата. След малко се върна и кимна на Шест. Камбоджанецът излая някаква заповед на войниците, които развързаха Форд от стола, дадоха му парцал да попие кръвта от раните и го поведоха обратно към верандата. Над близкия хълм се носеше тъмен змиеподобен облак от дим и прах.

— Объркали сте хълмовете — каза Шест, оглеждайки облака и небето с бинокъла си.

Форд сви рамене.

— Хълмовете много си приличат.

— Не виждам самолета.

— Естествено, че няма да го виждаш.

Форд забеляза, че Шест, който досега изглежда, че не обръщаше никакво внимание на горещината, беше започнал да се поти.

— Разполагате с шейсет минути преди този лагер да бъде унищожен и всички вие да бъдете подгонени и избити като кучета. Затова решавайте по-бързо — каза Форд.

Шест се втренчи в него с малките си черни очички.

— Как ще получа тези един милион долара?

— Вземете раницата ми.

Шест изкрещя някаква заповед и един от войниците изчезна, завръщайки се след малко с раницата на Форд в ръка.

— Подай ми я — каза Форд.

Той я взе и извади един плик. Той вече беше отварян и преглеждан. Подаде го на Шест.

— Какво е това?

— Това е бланка на „Атлантик Фермьогенсфервалтунгсбанк“ в Швейцария. На нея са написани банкова сметка и код за потвърждение. Моля, забележете сумата на депозита: 1,2 милиона швейцарски франка или около един милион долара. С тези пари ще можете да се установите някъде, далече от враговете си, и да изживеете последните си дни в спокойствие и комфорт, заобиколен от деца и внуци.

Шест извади една ленена кърпа от джоба и бавно я прокара по челото си.

— За да приберете парите си трябва само да представите това писмо и кода — продължи Форд. — Приносителят на писмото и кода взема парите, разбрахте ли? Независимо кой е той. Но има и една уловка.

— Каква?

— Ако до 48 часа не се върна в Сием Риап, за да докладвам, парите ще изчезнат от сметката.

Шест отново попи челото си. Форд погледна към Тък. Той не се потеше; мръщеше се и се взираше в облака, който се разнасяше в небето над хълма. После се обади:

— Това беше малка ракета. Може би трябва да изпратим някой на хълма, за да провери. — Обърна се към Форд и се усмихна широко.

Форд погледна часовника си.

— Както желаете. Разполагате с петдесет минути.

Тък го погледна с присвити очи.

— Времето е достатъчно.

Той се обърна към Шест и му каза нещо на диалект. Камбоджанецът се обърна към един от войниците, малко, жилаво момче на не повече от осемнайсет години, и му заповяда нещо, също на диалект. Момчето остави автомата си, свали патрондаша и съблече униформата, като остана само по черни платнени панталонки и свободна риза. Шест измъкна един деветмилиметров пистолет от колана си, провери пълнителя и му го подаде, заедно с едно уоки-токи. Момчето изчезна като дим в джунглата.

— Той ще стигне хълма за петнайсет минути — каза Тък. — И тогава ще разберем дали това е било ракетно нападение или измама. — Той се усмихна и за пръв път погледна Форд с широко отворени очи, които му придаваха комично, изненадано изражение на лицето.

Те зачакаха. Външно Форд оставаше напълно спокоен. Очевидно Кхон не беше успял да стигне до хълма с двете била. И както изглежда, не беше успял да се докопа до голямо количество експлозиви — експлозията наистина беше доста анемична.

Напрежението на верандата се засилваше.

— Десет минути — каза Тък с отвратителна усмивка.

Раменете се размърдаха неспокойно. Шест се потеше. Той отново прегледа писмото, сгъна листа, прибра го в плика и го пъхна под ризата си.

— Пет минути — каза Тък.

Ново бум отекна над долината и над дърветата се издигна страховит облак. Шест измъкна уоки-токито от колана си и извика нещо в него, опитвайки се да се свърже с войника. Не се чуваше нищо, освен статичен шум. Той захвърли радиото и огледа празното небе през бинокъла.

— Не виждам самолет! — изкрещя той.

Форд наблюдаваше внимателно Тък. Старецът вече не гледаше към хълма, а се беше обърнал към Форд и го пронизваше с хитрите си кафяви очи.

— Който и да представи писмото, вие или ваш пълномощник — повтори бавно Форд, — той получава парите. — Докато говореше, той гледаше към Тък и видя разбиране в порочно интелигентния му поглед.

С едно-единствено гладко движение Тък измъкна деветмилиметровия пистолет от колана си, насочи го в челото на Шест и стреля. Главата на белокосия отскочи назад, на лицето му се изписа искрено удивление, а мозъкът му се разпиля по пода. Той се строполи на верандата и остана да лежи там с широко отворени очи.

Войниците подскочиха при изстрела и насочиха оръжията си към Тък, ококорили уплашено очи.

Тък заговори спокойно на кхмерски:

— Сега аз командвам. Вие работите за мен. Разбирате ли? Всеки един от вас ще получи веднага по сто американски долара бонус за вашето съдействие.

Моментът на объркване премина за миг. Всеки войник събра длани пред гърдите си и се поклони на Тък.

Високият камбоджанец се наведе и леко измъкна писмото от вътрешния джоб на Шест, тъкмо навреме преди разширяващата се локва кръв да го залее. Пъхна го в своя джоб и се обърна към Форд с лека усмивка.

— А сега какво?

— Заповядай на войниците си да опразнят лагера. От всичко: охрана, затворници, миньори. Ако ЦРУ разбере, че бомбардира работници, които са били оставени в лагера, няма да получиш парите си. Бомбите ще започнат да падат след… — той погледна часовника си, — трийсет минути.

Тък тихичко влезе в къщата и минутка по-късно се върна с пачка двайсетачки, увита в найлон. Той преброи по пет банкноти на всеки войник, след това им добави по още една и им каза да опразнят лагера и да подкарат всички към джунглата — американците ще започнат бомбардировката след трийсет минути.

Докато те тичаха надолу по пътеката, стреляйки във въздуха, Тък подаде ръка на Форд.

— Винаги съм обичал да правя бизнес с американците — каза той със слаба усмивка.

Форд се насили да отвърне на усмивката.