Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уаймън Форд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impact, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Дъглас Престън. Сблъсък

Американска, първо издание

Редактор: Сергей Райков

Художник: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ергон“, 2010 г.

ISBN: 978-954-9625-57-8

История

  1. — Добавяне

94.

Президентът вече ги очакваше с нетърпение в заседателната зала. На мониторите по стените се излъчваха предаванията на CNN, MSNBC, FOX и Bloomberg.com, звукът беше изключен, проблясваха изображения на Луната, говорещите глави на различни астрономи и картини на нарастващия хаос, причинен от прекъсванията на електричеството и компютърните сривове.

Форд влезе вътре с останалите и те останаха прави, в очакване президентът да седне пръв. Но той не седна. Плоските монитори преминаха в режим на видеоконференция и на тях се появиха лицата на генерали, служители от кабинета и други.

— Така — каза президентът, — нека да чуем.

Локууд кимна към асистента и на големия екран в дъното на стаята се появи изображение на Деймос.

— Господин президент, това, което виждате, е фотография, направена от спътника Марс Мапинг Орбитър на 23 март тази година на обект, скрит в дълбокия кратер Волтер на луната на Марс, Деймос. Първо малко предистория: Марс има две малки луни, Фобос и Деймос, наречени на гръцките богове на страха и ужаса. Изглежда, че и двата са скоро уловени от притеглянето на планетата астероиди — като казвам скоро, имам предвид през последните половин милиард години. Почти идеално кръглите им орбити отдавна озадачават астрономите, които и до сега не са разгадали как Марс е успял да улови двата астероида в такива идеални орбити, освен ако не е участвало и трето тяло, което да е променило въртящия момент на другите две и да е отлетяло завинаги. Астрономите винаги са го приемали като нещо малко вероятно.

— Какво общо има това със случващото се?

— Господин президент, беше подхвърлена идеята, че Фобос и Деймос са изкуствено разположени в орбита.

— Добре, продължавай.

Локууд прочисти гърлото си.

— Обектът, който виждате на тази снимка — който ние наричаме машината на Деймос — очевидно има изкуствен произход. Според нас, той е построен от непознати извънземни разумни същества, далеч по-напреднали от нас. Смятаме, че той е източникът на гама-излъчването, засечено от ММО. Освен това вярваме, че той е изстрелял късчето странна материя към земята на 14 април и по-голямото парче към Луната тази нощ, което, както знаете, унищожи базата „Спокойствие“. В такъв случай ние приемаме, че това е оръжие.

— Груб анализ на ерозията на повърхността, причинена от микрометеороиди и натрупването на реголит върху и около него свидетелства за възраст между сто и двеста милиона години. Всички наши сателити в орбита около Марс, които могат да се пренасочат към Деймос, вече са пренасочени.

— Деймос прилича на безформен картоф — той не се върти като нормална планета. Той по-скоро се премята. Очевидно машината на Деймос не може да стреля, ако кратерът Волтер не е обърнат към Земята. И тъй като той е доста дълбок, отворът трябва да е насочен право към нас. Това не се случва твърде често.

— И?

— През април се е намирал на правилната позиция, в нощта, когато късчето ни удари. Следващия път, когато се е намирал на позиция, е било тази нощ. Видяхте какво се случи с Луната.

— И кога е следващото насочване?

— След три дни.

— Кога сателитите ще заемат позиция около Деймос? — попита президентът.

— През следващите няколко седмици — отвърна Локууд.

— Защо чак тогава?

— Много от тях имат нужда от гравитационна и орбитална подкрепа. Нямат гориво, за да стигнат веднага до мястото.

— Не е ли възможно — попита президентът — разполагането на сателитите ни около Деймос да бъде прието като враждебна маневра?

— Сателитите са малки, крехки и невъоръжени — каза Локууд. — Но да, съществува опасността всичко, което направим — абсолютно всичко — да бъде разтълкувано погрешно. Имаме си работа с извънземно мислене, дори може би с извънземен изкуствен интелект. Освен това е възможно машината да е повредена.

— Тази странна материя, която е била изстреляна към Земята… — каза директорът на националното разузнаване — не мога да разбера защо е толкова опасна? Какво може да причини?

— Това е форма на материя — отвърна Локууд, — която при контакт превръща обикновената материя в странна, също както Мидас превръщал всичко, до което се докосне, в злато.

— И защо това е опасно?

— Първо, защото Земята ще се свие до размер на бейзболна топка. И второ, защото странната материя е нестабилна, тя ще се взриви с такава сила, че ще разпилее Слънчевата система, частици от нея ще попаднат в слънцето, което също ще експлодира и това ще засегне сериозно нашия край на галактиката. — Дълбокият му глас отекна злокобно в стаята.

— Защо тогава късчето е преминало през Земята, без да я унищожи?

— Било е много малко и се е движело бързо. Превърнало е малко материя, но тя се е залепила за него и са излетели едновременно от другата страна. Може би това е била причината да няма голямо изригване на магма, отломки и други подобни при изходната дупка. Не е било засечено никакво сътресение. Било е като бучка масло, разрязана с нож. Нашият геолог ни каза, че вакуумът е запечатал дупката. От друга страна, на Луната е попаднало много по-голямо парче. То също е прелетяло твърде бързо, за да успее да превърне материята, но е било достатъчно голямо, за да генерира огромна ударна вълна, която да разтърси Луната и да изхвърли навън голяма струя отломки.

— Значи този извънземен артефакт просто трябва да изстреля още едно късче странна материя към Земята и всички ще бъдем мъртви? — попита директорът на националното разузнаване.

— Точно така. Ключовият фактор е скоростта. Ако бъде изстреляно с достатъчно бавна скорост, че да заседне в Земята, тогава край с нас.

В стаята се възцари мълчание.

— Някакви други въпроси?

Нямаше. Най-накрая президентът заговори:

— Защо? Защо напада точно нас?

— Не знаем. Не сме сигурни дори дали това е нападение. Може да е грешка. Лошо програмиране. Имаше дори предположения… — той замълча за миг, — че машината на Деймос е наблюдавала планетата ни известно време, улавяла е радио и телевизионни предавания и ги е анализирала. Може би е стигнала до извода, че сме опасен вид, който трябва да бъде елиминиран. Или пък е била оставена тук от свръхагресивни извънземни, които искат да унищожат всякакъв разумен живот, който може да възникне в Слънчевата система, да унищожат конкуренцията в зародиш, така да се каже. Може би току-що се е събудило. Първият изстрел на 14 април се появява точно три седмици след като радарът на Марс Мапинг Орбитър е проникнал под повърхността на Деймос.

Президентът закрачи напред-назад по подиума пред екрана, на който се виждаше машината на Деймос.

— Имате ли представа какво представляват тези глобуси и тръбата?

— Не можем да започнем анализ.

Нова обиколка на подиума.

— Добре, какви са препоръките ви? Какво ще правим, по дяволите?

— Господин президент, не можем да дадем никакви препоръки.

Всички мълчаха стреснати.

— Не очаквах това от вас — каза раздразнено президентът. — Поисках план за действие.

Локууд се прокашля.

— Някои проблеми далеч надхвърлят уменията ни, те са толкова трудни за разрешаване, че би било грешка да се „препоръчва“ каквото и да било. Това е… именно такъв проблем.

— Не може да няма някакъв план за нападение — да го обстреляме с ядрена бомба или нещо друго. Генерал Майкълсън?

— Господин президент, аз съм военен. Инстинктът ми е да се бия. В началото на обсъжданията настоявах за военно решение. Но доктор Локууд успя да ме убеди, че всеки агресивен ход може да бъде опасен. Дори само обсъждането на нападение може да провокира нова атака. Възможно е машината на Деймос да може да подслушва комуникациите ни.

— Това е неприемливо.

— Машината може да ни унищожи за миг. За нея ние сме като неподвижни мишени. Безсилни сме. Планирането и задействането на един военен отговор би отнело години и ще бъде очевидно, дори и провеждано в най-дълбока тайна. Накрая ще трябва да изстреляме нещо в космоса и за да стигне до Марс, ще му бъдат необходими девет месеца. Немислимо е, че машината просто ще стои там през цялото време и ще чака да бъде ударена.

Президентът погледна към директора на НАСА.

— Девет месеца? Вярно ли е?

— Минимум. А следващият прозорец, който ще позволи мащабна атака срещу Марс, ще се отвори чак след две години.

— Мили Боже.

— Единственото, което ни остава — добави Майкълсън, — е мирно и тихо да събираме информация за артефакта.

— Не разполагаме с толкова време — каза президентът. — Сам казахте, че може да ни обстреля отново след три дни. Това нещо виси над главите ни като проклетия дамоклев меч!

Майкълсън разпери безпомощно ръце.

Президентът изруга на глас, хладнокръвието му се беше изпарило.

— Някой да има някоя умна идея?

Форд се изправи.

— Кой сте вие?

— Уайман Форд, сър, бивш агент на ЦРУ. Бях изпратен в Камбоджа да разследвам кратера от сблъсъка — или по-точно изходната дупка.

— Да. Вие сте човекът, който взриви мината.

— Господин президент, това не е проблем само на Съединените щати. Целият свят трябва да се включи в разрешаването му. Трябва да оставим различията настрана. Трябва да мобилизираме всички световни ресурси, най-добрите умове, световната преса. А за да направим това, трябва да съобщим на света срещу какво сме се изправили.

Веднага се надигна вълна от протести. Президентът им махна с ръка да замълчат.

— Значи според вас светът не е достатъчно паникьосан? Не сте ли гледали телевизия?

— Гледах.

— В резултат от удара мащабен електромагнитен импулс прекъсна електрическите мрежи и срина компютърните системи. Получаваме доклади за самоубийствени нападения в целия Близък изток и за клане на християни в Индонезия. Дори в нашата страна хората се събират в църквите в очакване на Второто пришествие. А вие искате още повече да ги паникьосаме?

— Без паника нищо няма да се постигне.

— Може да сме изправени пред ядрена война.

— Трябва да поемем този риск.

Аз не съм подготвен да поема този риск — отсече президентът. — Това няма да стане публично достояние.

— Скоро ще стане — заяви Форд. — И всички вие в тази стая трябва да сте подготвени.

И той им разказа какво е направил с истинския твърд диск.