Дъглас Престън
Сблъсък (88)

88.

Джаки обикаляше бавно в защитеното от вятъра море зад Палавника, докато Аби и баща й проверяваха лодката за повреди. Той се наведе да огледа отделението с двигателя, а Аби му светеше с фенер. Видя черната, мазна вода, която се плискаше вътре; лодката пропускаше.

— Много ли е зле?

Строу се надигна, изправи се и избърса ръцете си със салфетка. Беше вир-вода и светлокестенявата му коса беше залепнала за черепа. Едното му око беше насинено и на едната скула имаше дълбока рана.

— По корпуса има сериозни пропуквания, които ще се влошат при бурно море. Но засега помпите се справят.

Той се върна в рулевата каюта. Джаки беше включила радиото на климатичния канал. Компютърният глас четеше монотонно статистиката: височината на вълните достига петнайсет фута, ветровете достигат от трийсет до шейсет възела, проливен дъжд, приливът се вдига с пет фута повече от обичайното, малките съдове да внимават… Преди да се оправят нещата, бурята щеше да се влоши още повече.

Джаки държеше кормилото и се взираше в хартиената карта, разтворена върху таблото.

— Мисля, че трябва да заобиколим остров Шийп и да тръгнем по вътрешния канал към пристанище Рокланд.

Строу поклати глава.

— Давай право през морето. При това вълнение по-добре ще е да караме право през залива.

Една светкавица озари небето, последва силен гръм. Аби зърна останките от другата лодка, които бяха подмятани от вълните към скалите. Вдигна глава към черното небе. Нямаше никаква следа от луната — бурята я беше скрила съвсем.

— Винаги можем да тръгнем към Вайнълхевън — каза Джаки. — Така ще се озовем в открито море.

— И това е възможност.

Най-накрая Аби се обади:

— Няма да отидем нито в Рокланд, нито във Вайнълхевън.

Баща й се обърна към нея.

— Какво имаш предвид?

Тя ги погледна.

— Трябва да свършим нещо по-важно.

Двамата я гледаха изненадано.

— Това ще прозвучи не много нормално, но Джаки ще ме подкрепи. Преди пет години Щатите изстреляха сателит в орбита около Марс. Целта беше да се картографира планетата и нейните луни. Освен това монтираният на борда му проникващ радар направи снимки на луната на Марс, Деймос.

— Аби, моля те, не му е сега времето…

— Изслушай ме, татко! Радарът е пробудил нещо на Деймос. Една много древна, много опасна извънземна машина. Най-вероятно оръжие.

— От всички щуротии…

— Татко!

Той млъкна.

— Извънземно оръжие. Което стреля по Земята. Метеоритът, който видяхме преди няколко месеца, беше първия изстрел. Представлението на Луната беше вторият.

— Продължавай — каза баща й.

Тя накратко обясни как двете с Джаки отишли да търсят метеорита и открили дупката, как се срещнала с Уайман Форд и какво открили двамата.

Изражението по лицето на баща й внезапно се смени от недоверие в скептицизъм. Той я погледна напрегнато.

— И?

— Изстрелът по Луната беше демонстрация. Един вид предупреждение.

— И какво искаш да направиш сега? — попита Джаки.

Порив на вятъра разтресе рулевата каюта и дъждът опръска прозорците.

— Знам, че може да ви звучи ненормално, но мисля, че можем да го спрем.

Джаки я погледна недоверчиво.

— Трима мокри и изтощени човека в една лодка, посред бурята, далеч от брега на Мейн, без телефонна връзка ще спасят света? Да не си се побъркала?

— Имам идея.

— Ох, не, пак ли някоя от твоите идеи — проплака Джаки.

— Нали знаеш Земната станция, онзи големия бял купол на остров Кроу? Помниш ли как ходехме там на пикник в гимназията? Вътре под купола има чиния, която AT&T използваха навремето за телефонна връзка с Европа. Сега се използва за сателитни комуникации, качване и сваляне на телевизионни програми, интернет, мобилни телефонни разговори и други подобни глупости.

— И какво? — Джаки отметна косата от лицето си.

— Ще я насочим към Деймос и ще я използваме, за да изпратим съобщение на оня гадняр.

Джаки се втренчи в Аби.

— Какво съобщение? „Големият ми брат ще те спука от бой“?

— Все още не съм го измислила.