Дъглас Престън
Сблъсък (67)

67.

Бър хвърли фаса си във водата и още веднъж огледа наоколо с бинокъла. Слънцето беше залязло и повечето рибарски лодки бяха изчезнали, но все още можеше да се забележи по някоя самотна лодка, натоварена с капани, която се беше запътила към дома или към най-близкото пристанище. От време на време погледът му попадаше на някоя самотна моторна яхта или ветроход, които се носеха наоколо — но нямаше и следа от „Марея“. Той нямаше представа, че крайбрежието е толкова голямо и че островите са толкова много. За пръв път усети тревогата, че може би няма да успее да изпълни задачата си.

Запали още една цигара, осма за днес. Обикновено се стараеше да не пуши повече от седем, но днес явно не му беше ден.

Отиде в рулевата рубка и отново се взря в четеца на карти.

— Къде се намираме сега?

— Напускаме северния край на залива Мъсконгъс.

— И къде отиваме?

— В другия край на пролива започва заливът Пенобскот.

Бър изсумтя и изпъшка.

— Почти се мръкна. Мисля, че трябва да потърсим място, където да прекараме нощта.

— Няма да спираме. Ще продължим да търсим. Имаме радар, джипиес. За една нощ можем да обходим всички острови, ще търсим лодки на необичайни места.

Бър изсумтя.

— Как ще ги забележиш в тъмното?

— Тази нощ има пълнолуние. При пълнолуние във водата е почти като ден.

Той вдигна поглед към небето.

— А бурята?

— Ще се оправяме с нея като дойде. Това е хубава, здрава лодка.

— Добре.

Бър се върна на кърмата и си допуши цигарата. Ставаше все по-тъмно и нямаше никаква следа от приближаващата се буря. Той хвърли угарката зад борда. В далечината се забелязваха неясните очертания на друга риболовна лодка, която прекосяваше пътя им. Тя се беше появила иззад големия остров и се отдалечаваше от протока, вместо да навлезе в него. Той бързо вдигна бинокъла към очите си. Светлината беше достатъчна, за да прочете името на корпуса.

„Марея II.“

Опитвайки се да потисне възбудата си, той огледа по-внимателно лодката. Едва успя да различи двете фигури в рулевата кабина. Форд и момичето. Какъв невероятен късмет! Лодката се беше запътила към групата острови на изток от пролива.

Бър вече беше изготвил план какво да прави, когато открие плячката си. Той бръкна в кобура си и извади пистолета. Нямаше нужда от заглушител, те се намираха поне на миля от брега. Той се прокрадна към Строу, който също наблюдаваше лодката през бинокъла си.

— Виждаш ли онази лодка? — извика той. — Това е „Марея“! Отправили са се към островите Масъл ридж! — Той се завъртя на другата страна. — Така. Успяхме. Планът ти проработи. Сега ще се обадим на кавалерията и ще пипнем кучия му син. — Той протегна ръка към радиостанцията.

Бър леко притисна дулото на пистолета към тила му.

— Прави каквото ти казвам, Строу, или ще те убия.