Дъглас Престън
Сблъсък (90)

90.

Без да се помайва, Строу увеличи оборотите, завъртя кормилото и подкара лодката към бурята.

— Дръжте се — каза той.

Щом напусна сравнително спокойните води зад Палавника, лодката веднага беше повлечена от бушуващите вълни, дъждът шибаше по прозорците, пяна се носеше из въздуха.

Вятърът вече духаше от изток и вълните ги връхлитаха откъм кърмата, тласкайки лодката напред и леко встрани. Баща й се бореше с въртеливото движение, увеличавайки и намалявайки скоростта. Всяка следваща вълна се издигаше под лодката, надигаше носа й нагоре, а баща й увеличаваше скоростта, опитвайки се да попречи на стоварващите се върху кърмата вълни да я потопят под водата. Щом вълната преминеше, лодката се връщаше леко назад в браздата и вирваше нос в очакване на следващата вълна. Управлявана от вещата ръка на баща й, лодката започна да се движи ритмично и предсказуемостта на движенията им донесе леко чувство на увереност. Аби наблюдаваше движението им напред в залива и когато най-накрая навлязоха в защитените води на пролива Масъл ридж, водата осезаемо се успокои.

— Аби — каза баща й, — провери предната помпа. Отчитам непрекъснато изпомпване.

— Отивам.

Тя слезе по стълбите към кабината, отвори люка и надникна вътре, светейки си с фенерче и видя вода. Освети навсякъде и забеляза, че нивото на водата е много над превключвателя на автоматичната помпа.

Тя се наведе още по-навътре и бръкна в тъмната вода, опипвайки корпуса отвътре. Пръстите й напипаха една пукнатина и тя усети как през нея навлиза вода. Процепът не беше много широк, но беше дълъг и по-лошото беше, че движението на лодката го разширяваше все повече. Водата в трюма се повишаваше постоянно, въпреки непрекъснатата работа на помпата.

Тя се върна обратно.

— Водата навлиза по-бързо, отколкото помпата може да я изхвърли — каза тя.

— Двете с Джаки ще сформирате кофена бригада.

Аби измъкна една пластмасова кофа изпод мивката. Джаки се настани до люка, а Аби се потопи във водата и й подаде пълната кофа. Джаки я изхвърли през борда. Работата беше изтощителна. Водата в трюма беше смесена с масло и гориво; скоро и двете смърдяха ужасно. Но като че ли се справяха добре: бавно, но сигурно нивото на водата почна да спада. Скоро пред очите им се появи пукнатината.

— Донеси ми от онова водонепропускливо тиксо — каза Аби.

Джаки й подаде рулото и тя си откъсна една лента. Наведена в люлеещото се дъно, вонящо на гориво и масло, Аби подсуши хубаво фибростъклото с един парцал. След това залепи пукнатината хоризонтално и вертикално, добави още няколко пласта и хубаво ги притисна. Като че ли държаха. Трюмната помпа вече се справяше достатъчно добре и сама, без помощта на кофената бригада.

Джаки й извика:

— Аби, баща ти те вика на палубата. Приближаваме течението.

Аби се изкачи по стълбите към рулевата каюта. Излизаха от пролива и морето отново започваше да бушува. В далечината се виждаха белите гребени на бързото течение край остров Рип, което се виеше покрай северния риф. Това беше класическо течение, което се движеше срещу вятъра и вълните и създаваше огромни вълни и въртопи.

— Дръжте се — каза баща й, увеличавайки скоростта. Когато лодката навлезе в течението, тя се забави и баща й продължи да увеличава скоростта, за да компенсира. Морето блъскаше лодката откъм кърмата, а течението се опитваше да я извърти откъм носа и „Марея“ правеше неочаквани движения, които баща й се опитваше да контролира с рязко завъртане на кормилото. Лодката се тресеше от непрекъснатото натоварване, а водата, която я блъскаше и от двете страни, изпълваше въздуха с бучене.

Баща й стоеше неотстъпно на щурвала, електронните уреди осветяваха напрегнатото му лице с мъртвешка зелена светлина, мускулестите му ръце въртяха кормилото. Това беше изгубена битка. Водата, която заливаше кърмата, не успяваше да се излее през отворите, и всяка нова вълна пълнеше допълнително кабината.

— Исусе, мисля, че ще ни удави — каза Джаки и понесе кофата към кърмата.

— Връщай се веднага тук! — извика Строу. — Вълните ще те отнесат зад борда!

Двигателят изрева, затормозен от увеличаващото се тегло, и лодката потрепери. Аби чуваше скърцането и пукането на разбития корпус. Въобще не й звучеше добре.

Тя отново се спусна надолу по стълбите.

Надигна люка и видя, че пукнатината отново се е отворила, по-зле от преди, и през нея нахлува морска вода. Тя грабна тиксото, откъсна една лента и се опита да залепи дупката, но водата отново я беше покрила и предишната запушалка се беше отлепила. Водата напираше толкова силно, че спъваше всякакви опити да бъде запушена отново.

— Задействайте отново кофената бригада! — извика баща й.

— Пълни се твърде бързо!

— Тогава включете и другата помпа вътре! Джаки! Занеси я!

Джаки изчезна в трюма и се появи след миг с другата помпа, руло с маркуч и малко кабели.

— Отрежи маркуча и жиците — каза Строу. — Вържи я директно към акумулатора и хубаво я затегни. Изкарай маркуча през страничния отвор.

— Веднага.

Лодката скърцаше и ръмжеше през морето, докато те трескаво се трудеха върху помпите. След пет минути бяха готови, маркучът висеше през страничния отвор. И въпреки че през отвора навлизаше вода, много повече биваше изпомпвана навън.

Помпите бръмчаха равномерно. Получаваше се. Водата в трюма запази нивото си и дори започна да намалява.

— Работи! — изкрещя Джаки и плесна Аби по ръката.

В този миг една огромна вълна се удари в корпуса и Аби чу едно гръмотевично тряс! Внезапно трюмът започна да се пълни с бълбукаща вода, на повърхността наизлизаха стотици въздушни мехурчета.

— О, Господи!

Аби ужасено наблюдаваше надигащата се вода, която за минути достигна люка, преля и напълни кабината.

— Затвори люка! — изкрещя Джаки.

Аби затръшна капака и го заклещи с двете ръчки. Но решението беше само временно. Херметично затворените отделения, през които минаваха кабели и маркучи, бяха започнали да се наводняват и Аби чуваше бученето на вода откъм двигателния отсек.

— На палубата! — чу тя гласа на баща си.

Те се изкачиха горе.

— Облечете спасителните жилетки. Веднага. Щом водата стигне до преградите на носа, скачаме във водата.

Опитвайки се да покрие колкото се може по-голямо разстояние, той пришпори докрай двигателя. Лодката профуча покрай остров Рип и Аби зърна светлините на къщата на адмирала да проблясват слабо през плътната дъждовна завеса. Дори с работещ на пълни обороти двигател, лодката напредваше много бавно и започна да се накланя. Двигателят виеше от напъна.

— Потъваме! — изпищя Джаки.

Едва вълна ги блъсна отстрани, наклони лодката и тя си остана наведена, като едва се влачеше, защото тежестта на водата изтормозваше двигателя. Аби погледна към бушуващите течения и големите вълни, които се разбиваха в каменистия бряг; ако лодката потънеше, те нямаше да оцелеят.

Баща й завъртя кормилото и насочи лодката право към скалите на остров Рип. От двигателния отсек започнаха да изхвърчат искри. Чу се силно изпукване, електронните уреди угаснаха и миризма на изгоряла изолация изпълни каютата. Почти веднага двигателят се закашля, изскърца и угасна. От двигателния отсек излезе пара, разнесе се воня на масло и нафта.

Лодката се плъзна напред, подтиквана повече от течението, отколкото от инерцията. Проблесна светкавица и се разнесе силен гръм.

Лодката люшна към разбиващите се в каменистия бряг вълни.

— Вървете на носа и се подгответе за скок! — извика баща й.

Нова вълна подхвана лодката и я понесе върху гребена си към водовъртежа.

— Отивайте!

Хванати за парапета, двете момичета се запътиха към носа. Пред тях вълните се разбиваха с гръмотевичен трясък, пяна пръскаше на десетина-петнайсет фута във въздуха. Баща й остана на щурвала, опитвайки се да държи лодката изправена.

— Не мога да го направя — каза Джаки, вперила поглед напред.

— Нямаш друг избор.

Поредната огромна вълна подхвана кърмата и подкара лодката напред и заби носа й в разпенените води край брега. Тя се разтресе от оглушително хрущене, почти като експлозия. Но палубата издържа и следващата вълна отново я повдигна и я подхвърли още по-навътре в разбиващите се вълни. Последва нов оглушителен трясък и палубата внезапно се изкриви.

— Сега! — чу се ревът на бащата на Аби.

Двете скочиха в разпенената вода и отчаяно размахаха ръце и крака. Поредната вълна се хвърли върху „Марея“, но лодката пое силата на удара, давайки им достатъчно време да се хванат за една скала и да се издърпат нагоре.

— Татко! — изпищя Аби. Беше тъмно като в рог и тя не виждаше нищо, освен смътното очертание на корпуса на лодката. — Татко!

— Идвай насам! — извика Джаки.

Аби запълзя между камъните, плувайки и плъзгайки се, и след миг се озова на върха на спускащата се във водата скала. Видя някаква мътна фигура, после ръка и баща й изникна от водата, прегърнал един камък.

— Татко! — Аби се хвърли обратно във водата и го хвана за ръката, помагайки му да излезе на брега. Довлякоха се до една малка полянка и се свлякоха на земята, дишайки тежко. С ужас наблюдаваха как „Марея II“ беше запратена върху камъните и буквално се разцепи на две, след което се изгуби в морето, а по повърхността останаха да се подмятат десетина стиропорени купички. Тя погледна към лицето на баща си, обърнато към потрошената лодка, но изражението му беше неразгадаемо.

Той отмести поглед.

— Здрави ли са всички?

Те кимнаха. Бяха оцелели като по чудо.

— Сега какво? — попита Джаки и изцеждайки косата си.

Аби се огледа. Дъсчената къща се издигаше над дърветата, прозорците на горния етаж светеха. От другата страна на поляната, зад горичката, се забелязваше кеят и залива, където беше закотвена голямата бяла яхта. Джаки проследи погледа й.

— О, не — каза тя. — В никакъв случай.

— Трябва да го направим — каза Аби. — Трябва да опитаме. Тази извънземна машина се опитва да привлече вниманието ни, иска да ни чуе, и Бог знае какво ще направи, ако това не стане.

Баща й се изправи.

— Хубаво тогава. Вземаме яхтата.

Те се изправиха, прекосиха поляната и се отправиха към залива. Вятърът клатеше върховете на дърветата и къщата се издигаше висока и неприветлива, брулена от дъжда. Те се приближиха до кея и стигнаха до края му. За плаващия док беше завързан един скиф; те го бутнаха във водата и скочиха вътре. Баща й хвана греблата и загреба с всичка сила. Лодката се стрелна през развълнуваната вода в залива и само след миг се озоваха до платформата за плуване на яхтата. Той изскочи навън и задържа скифа, докато момичетата излязат. Рулевата кабина не беше заключена.

Ключовете за запалване не се виждаха никъде. Те започнаха да претърсват каютата. Джаки намери една брезентова торба и изсипа съдържанието й на масата — пари, инструменти, манерка с уиски и… ключовете.

— Я вижте тука — каза ухилено тя.

Строу застана пред кормилото и прокара ръка по електронното табло, включвайки всички прекъсвачи; провери горивото и маслото, пъхна ключовете в запалителя и ги завъртя един след друг.

Аби забеляза проблясването на светлини по кея. На стотина ярда от тях някакви хора се приближаваха откъм къщата, крещяха и ръкомахаха. Лампите на дока се включиха и на пристанището стана светло като в ден. Разнесе се пистолетен изстрел.

— Потегляме! — изкрещя Строу.