Дъглас Престън
Сблъсък (38)

38.

Аби беше приготвила чийзбургери за вечеря, но ги беше препекла и бяха станали много сухи, сиренето беше прегоряло, а питките бяха станали клисави. Баща й седеше на масата и мълчаливо дъвчеше, погледът му беше вперен в масата, челюстните му мускули бавно работеха. Цялата вечер беше злокобно мълчалив.

Той остави полуизядения си бургер в чинията, бутна я встрани и най-накрая погледна Аби. Очите му бяха кървясали. За миг тя си помисли, че отново е започнал да пие, както след смъртта на майка й. Но не беше така. Дъхът му не миришеше на бира.

— Аби? — каза той с продран глас.

— Да, татко?

— Обадиха се от застрахователната компания.

Тя усети как залъкът й се затъква на гърлото. Опита се да го преглътне.

— Няма да платят застраховката.

Настъпи продължително мълчание.

— Защо не?

— Политика на компанията. Ти не си била на лов за омари. Онова, което си правила, те смятат за забавление.

— Да, но… ти винаги можеш да кажеш, че съм била излязла за омари.

— Има доклад от бреговия патрул, полицейски доклад, вестникарски статии. Ти не си била на лов за омари. Точка.

Устата на Аби пресъхна. Опита се да се сети какво да каже, но нищо не й хрумна.

— Още не съм изплатил лодката и докато не го направя, не мога да изтегля заем за нова. Изплащам и ипотека, която е повече от стойността на къщата. Малкото ми спестявания заминаха за оная година и половина, която ти пропиля в колежа.

Аби отново преглътна, забила поглед в чинията си. Устата й беше пресъхнала.

— Ще ти давам заплатата си. И ще продам телескопа.

— Благодаря ти. Приемам помощта. Джим Клейтън ми предложи работа като помощник на лодката му през този сезон. Ако сезонът е добър, с парите, които двамата с теб изкарваме, може да запазим къщата.

Аби усети, как се отронва една огромна сълза, търкулва се по носа й, увисва на края му и пада в чинията. След нея се търкулна втора, и трета.

— Много съжалявам, татко.

Тя усети как грубата му ръка напипва нейната и я стисва здраво.

— Знам.

Тя наведе глава над чинията и остави сълзите да капят върху питките. След миг баща й пусна ръката й и стана от масата. Отиде до стария си стол край печката, седна в него и взе вестника.

Аби почисти масата, изсипа недоядените бургери в кофата за пилетата, изми чиниите и ги подреди на сушилника. Баща й беше споменал, че някой ден може да вземе миялна машина, но този ден никога нямаше да настъпи.

Е, помисли си Аби, обзета от странна незаинтересованост, все пак беше успяла да съсипе живота на баща си.