Дъглас Престън
Сблъсък (21)

21.

Марк Корсо стискаше здраво компактдиска в ръка, усещайки как потта от пръстите му се стича по пластмасовата кутийка. За пръв път влизаше в конферентната зала, светая светих на марсианската мисия. Тя изглеждаше доста разочароващо. Застоялият въздух миришеше на кафе, стари килими и препарат за почистване на мебели. Стените бяха облечени в изкуствена ламперия, някои от плоскостите се бяха изкривили, други бяха нападали. Върху пластмасовите маси покрай стените бяха подредени компютърни монитори, осцилоскопи и други електронни уреди. В единия край на стаята висеше голям екран, спуснат от тавана, а в центъра беше разположена най-грозната съвещателна маса, която беше виждал през живота си, направена от кафява пластмаса с алуминиеви ъгли и метални крака.

Корсо седна на стола пред малката пластмасова табела с неговото име. Измъкна лаптопа си, сложи го на масата, включи го в контакта и го пусна. Междувременно стаята се пълнеше с лаборанти, които разговаряха, шегуваха се и се наливаха със слабо калифорнийско кафе от автомата в ъгъла.

Марджъри Ланг седна до него и включи компютъра си. Той усети парфюма й с аромат на жасмин. Тя се беше издокарала в много добре изглеждащ черен костюм и Корсо остана много доволен, че сутринта беше решил да облече най-доброто си сако с една от най-скъпите си копринени вратовръзки. Никъде в стаята не се виждаха бели лабораторни престилки.

— Нервен ли си? — попита тя.

— Малко. — Това беше първото събрание на Корсо като член на висшия персонал и от десетимата души, които щяха да изнасят презентации, той щеше да говори трети. Всеки разполагаше с пет минути да направи изложението си, след което следваха въпросите.

— Скоро ще започне да ти се струва като нещо обичайно.

Директорът на мисията Чарлз Чодри се изправи от своето място начело на масата и в стаята настъпи тишина. Корсо харесваше Чодри — той беше млад, елегантен, с преждевременно посивяла коса, която носеше опъната назад и вързана на опашка, с брилянтен ум и въпреки това невероятно земен тип. Всички знаеха историята му: роден в Кашмир, Индия, той беше пристигнал в САЩ още като бебе с вълната бежанци по време на Втората война за Кашмир през 1965 г. Той се беше издигнал от нищото, класическа история за успеха на имигранта — получи титлата доктор по планетарна геология в Бъркли, а дисертацията му спечели наградата Стоктън. Сякаш за да компенсира чуждия си произход, Чодри се държеше като чист американец — калифорниец дори: падаше си по алпинизъм, маунтинбайк и сърфинг, и покоряваше зимните вълни на Маверикс, който се смяташе за най-опасното място за сърф в света. Носеха се слухове, че произхожда от богато браминско семейство от нисшата аристокрация и в родината си има титла, паша или набоб, но никой не знаеше със сигурност дали е така. Беше донякъде суетен, но това беше простим недостатък, доста често срещан сред персонала на ЛРД.

— Добре дошли — каза той с фамилиарен тон и им се усмихна, разкривайки белите си зъби. — Мисията е постигнала голям прогрес. — Той изброи някои от последните им постижения, спомена впечатляващата статия в научната секция на „Ню Йорк Таймс“, цитира друг материал в британското списание „Ню сайънтист“, подметна с известно злорадство за предполагаемите проблеми с китайския орбитален спътник „Ху Цзинтао“, пусна няколко шеги.

— А сега — каза той, — нека преминем към презентациите. — Той погледна в един списък. — По пет минути за всеки, след това преминаваме към въпросите. Ще започнем с климатичния доклад. Марджъри?

Ланг се изправи и започна да говори, като същевременно проиграваше пауър пойнт презентация на марсианския климат и показваше инфрачервени изображения на екваториалните ледени облаци, които бяха заснети наскоро от спътника. Корсо се опитваше да се концентрира, но съзнанието му блуждаеше другаде. Редът му приближаваше със страшна бързина — пет минути, в които ще формира първите впечатления за себе си като главен лаборант. Той се готвеше да направи рискова стъпка, което не беше типично за него, но се чувстваше спокоен. Беше го преговорил стотици пъти. Може и да беше нестандартно, но щеше направо да ги отвее. Че как иначе? Това беше зашеметяваща загадка, очевидно открита от доктор Фрийман малко преди смъртта му, която не бе успял да разгадае. Корсо беше поел щафетата от него. За него това беше начин да почете паметта на своя професор, като в същото време стимулира и собствената си кариера.

Той погледна към другия край на конферентната маса и видя Дирквайлер, който седеше, поставил дебела кожена папка пред себе си. Когато види накъде духа вятърът, сигурно щеше да доприпка веднага при него.

Корсо слушаше първите доклади, но едва-едва чуваше нещо от тях. Той усети как стомахът му се свива, когато приключи и последният доклад преди неговия.

— Марк? — каза Чодри и го погледна. — Ти си наред. — Той се усмихна окуражително. Дирквайлер успя да докара нещо като усмивка. Той плъзна компактдиска в плейъра. Мина известно време докато зареди, след което на екрана се появи първото изображение от неговата презентация.

Сцинтилатор за гама-лъчи ОМС Комптън:

Анализ на данните от емисии на аномално гама-излъчване

Марк Корсо, главен анализатор-лаборант

— Благодаря ви, доктор Чодри — каза Корсо. — Подготвил съм ви малка изненада — едно откритие, което според мен има огромно значение.

Лицето на Дирквайлер помръкна. Корсо се опита да не гледа към него. Не искаше да бъде изхвърлен от играта.

— Вместо данните, получени от SHARAD, бих искал да обърна вниманието ви към данните, събрани от сцинтилатора за гама-излъчване на „Комптън“.

В стаята беше настъпила гробна тишина. Той се осмели да погледне към Чодри. Човекът изглеждаше заинтригуван.

Той премина към следващото изображение, което показваше Марс с нарисувани множество орбитални траектории около него.

— Това е траекторията на Марс Мапинг Орбитър през последния месец, той е събирал данни от почти полярна орбита… — Прехвърли набързо няколко изображения, докато не стигна до нужния кадър. Той показваше графика с периодични пикове. — Ако на Марс има източник на гама-излъчване, това е теоретичната му сигнатура, както би трябвало да бъде видяна от Марс Мапинг Орбитър.

Кимания, мърморене, размяна на погледи.

Той премина към следващото изображение, две графики, една върху друга, чиито пикове почти съвпадаха.

— А това, дами и господа, са действителните данни за гама-излъчването, събрани от спътника, наложени върху теоретичната графика. — Той изчака реакцията им.

Мълчание.

— Бих искал да обърнете внимание на доста показателното съответствие — продължи той, като се опитваше да запази умерен, неутрален тон.

Чодри присви очи и се наведе напред. Останалите просто гледаха.

— Знам, че стандартната грешка е доста голяма — продължи Корсо, — и съм наясно, че фоновият шум е доста силен. Освен това сцинтилаторът не отчита посоката. Не може да се фокусира върху самия източник. Но аз направих статистически анализ и стигнах до извода, че вероятността е само едно на сто това съответствие да е чисто съвпадение.

Мълчанието продължаваше. Хората в стаята започнаха да се размърдват нервно.

— И какво е вашето заключение, доктор Корсо? — попита Чодри с преднамерено неутрален тон.

— Че на Марс има източник на гама-излъчване. И то конкретен източник.

Тишина на изумление.

— И какъв трябва да е този източник? — попита Чодри.

— Точно това е въпросът, на който трябва да намерим отговор. Според мен следващата стъпка е да се проучат визуалните и радарните изображения и да се намери съответстващият артефакт.

— Артефакт ли? — попита Чодри.

— Имах предвид обект. Артефакт не беше точно подбрана дума, благодаря ви, че ме поправихте. Нямам предвид, че търсим нещо неестествено.

— Някакви теории?

Корсо си пое дълбоко дъх. Чудеше се дали да не сподели мислите си. „Ако ще е гарга, да е рошава.“

— Това е чисто предположение, разбира се, но имам няколко догадки.

— Да ги чуем.

— Може да бъде природен геоложки реактор, какъвто е откриван и на Земята. При него движението на скали или вода води до концентрацията на уран и се създава подкритична маса, която при разпадането си изпуска гама-лъчи.

Кимване.

— Но в тази теория се вижда един значителен проблем. За разлика от Земята, на Марс няма тектонични плочи или големи водни маси, които да причинят това. Сблъсък с метеорит ще разпръсне материала, няма да го концентрира.

— Какво друго би могло да бъде?

Корсо си пое дълбоко дъх.

— Миниатюрна черна дупка или голям къс от неутронно изродена материя биха могли да изпускат изобилие от високоенергийни гама-лъчи. Подобен обект може да попадне на Марс при сблъсък с метеорит и по някакъв начин е бил захванат на повърхността, откъдето е започнал да изпуска гама-лъчи в космоса. Всъщност този обект може все още да е активен, да изяжда планетата, така да се каже — така се генерира и гама-излъчването. Това би могло да бъде… — той замълча за миг, след което отново продължи. — … потенциална кризисна ситуация. Ако Марс бъде погълнат от черна дупка или раздробен до неутронна материя, потокът от гама-лъчи може да стерилизира Земята. Напълно.

Той млъкна. Беше го казал. Когато се огледа, забеляза само недоверчиви погледи. Това не беше проблем — данните не лъжеха.

— А данните от SHARAD? — попита Чодри.

Корсо го погледна невярващо.

— Ще бъдат готови след няколко дни. Надявам се, че ще се съгласите с мен, че гама-излъчването е много по-важно.

Дирквайлер заговори с изненадващо приятелски, предварително модулиран глас.

— Доктор Корсо, моля да ме извините, но аз останах с впечатлението, че на днешната среща ще презентирате данните, събрани от SHARAD.

Корсо отмести погледа си от Дирквайлер към Чодри и обратно. Всеки можеше да разбере какъв мръсник е Дирквайлер.

— Имах чувството, че това е много по-важно — каза най-накрая той. Погледна отново към Чодри, надявайки се, молейки се за подкрепа.

Чодри се прокашля.

— Доктор Корсо, не бих могъл прибързано да заявя, че споделям вашия ентусиазъм. Стандартната грешка обезсмисля до голяма степен вашето „съответствие“, а едно от четири отклонения във фоновия шум не може да се приеме като нещо категорично.

— Доктор Чодри, голяма част от космологичните данни едва надвишават фоновия шум — отвърна тихо Корсо.

— Така е. Но Бога ми, дори не мога да си представя какво би могло да изпуска гама-лъчи от повърхността на мъртва планета, без скорошна тектонична активност и без магнитно поле. Тези приказки за черни дупки или… — скептичният му глас заглъхна.

Корсо прочисти гърлото си и отново заговори:

— Бих препоръчал да прегледаме повърхността на планетата за обект, който да е подходящ за емитер на гама-лъчи. Ако определим точно източника на гама-лъчи върху повърхността, ще можем да го заснемем с камерата HiRISE^[1]. Или пък, което е по-вероятно, възможно е вече дори да сме го заснели, но да не сме осъзнали значимостта му.

Чодри като че ли размишляваше. Той гледа известно време изображението на екрана, а всички останали го чакаха да заговори.

— Тук откривам един проблем.

Корсо чакаше изтръпнал, сърцето му биеше в гърлото.

— Предполага се, че цикличността на този ваш източник на гама-излъчване е около трийсет часа — според вашата графика. Но Марс се завърта около оста си за двайсет и пет часа. Как ще обясните несъответствието?

Корсо беше забелязал разликата, но тя му се струваше незначителна.

— Пет часа влизат в границите на допустимата грешка.

— Извинете, доктор Корсо, но ако екстраполирате диаграмата си, двете периодичности ще излязат от скалата. И то много. А това не влиза в границите на допустимата грешка.

Корсо се загледа в графиката. Чодри беше прав, веднага го разбра. Елементарна, глупава, непростима грешка.

Настъпи мъртва тишина.

— Разбирам какво имате предвид — каза Корсо с пламнало лице. — Отново ще прегледам данните и ще се опитам да ги изчистя. Но цикличността съществува. Може да се намира в орбита около планетата.

Дирквайлер отново се обади:

— Доктор Корсо, дори всичките ви изчисления да бяха точни, в което се съмнявам, това все пак си остава неуместно отклонение от основната ни мисия. Предпочитам да се концентрирате върху данните от SHARAD — които и без това са доста закъснели.

— Но… Ние определено трябва да проучим тази аномалия — отвърна Корсо със слаб глас. — Тя може да представлява значителна заплаха за живота на Земята.

— Не съм сигурен дали въобще подобна аномалия съществува — каза Чодри. — Освен това въобще не съм склонен да толерирам подобни тревожни слухове, базирани върху толкова несигурни данни. Трябва да сме изключително внимателни.

— Но дори да съществува и най-малката вероятност…

Чодри го прекъсна:

— Когато дълго време гледате фоновия шум, започват да се виждат неща, които не са там. Човешкият мозък често се опитва да си наложи модели, които не съществуват. — Той продължи да говори спокойно, почти съчувствено. — За нас са важни данните от SHARAD. Покойният доктор Фрийман също направи грешката да изгуби голяма част от времето си за тези гама-излъчвания. Не ми се иска да направите същата грешка.

Дирквайлер се обърна към Чодри.

— Чък, сам ще довърша анализа на SHARAD. Утре до пет ще бъде на бюрото ти. Съжалявам за това.

Чодри кимна с глава.

— Значи до утре в пет. Благодаря, Уинстън.

До края на събранието Корсо стоеше със скръстени ръце, с изписан на лицето престорен интерес, без да вижда нищо, без да чува нищо, с усещането, че нещо в него умира. Дори успокоителното потупване на Марджъри Ланг не му помогна. Как можа да допусне толкова елементарна грешка?

Фрийман се беше оказал прав: всъщност Чодри се беше оказал още по-голям идиот и от Дирквайлер. Но какво всъщност означаваше това? Че той беше тотално прецакан.