Дъглас Престън
Сблъсък (28)

28.

Форд тръгна по пътеката след войниците и се озова в миньорския лагер, потънал в прах и хаос; войниците тичаха на всички страни, миньорите се суетяха насам-натам, объркани и уплашени, неспособни да разберат какво става. Останалите, сред които цели семейства, бягаха, подскачаха или куцукаха към горите, носейки или подкрепяйки болните и ранени роднини.

Той се огледа за Кхон и най-накрая забеляза познатата закръглена фигура да се появява тичайки откъм гората, с раница на гръб. Стигна до Форд запъхтян и с обляно в пот лице.

— Господин Мандрейк! Привет!

— Добра работа, Кхон. — Форд отвори раницата и измъкна отвътре един радиационен дозиметър. Включи го и погледна към скалата. — Четирийсет милирема на час. Не е зле.

Кхон забеляза кървавите петна по ризата на Форд.

— Какво ти направиха?

— Малко закъсня с фойерверките, приятелю. Почти фатално.

— Имах малко проблеми при отмъкването на динамита от бараката. Едва успях да стигна до най-близкия хълм.

— Как се оправи с войника, който дойде да провери?

— Досетих се, че могат да изпратят. Разделих заряда и заложих половината в един замаскиран капан. Горкото момче.

— Хитро. — Форд извади един цифров фотоапарат и един джипиес от раницата. Подхвърли го на Кхон. — Ти засечи координатите. Аз ще направя снимки.

— Дадено, шефе.

Форд се приближи до ръба на минната шахта с дозиметър в ръка. Това определено беше метеоритен кратер, пластовете изхвърлени вещества бяха разпръснати радиално, предимно късове брекча и вулканичен камък.

— Осемдесет милирема — каза Форд. — Тук горе е сравнително ниско. Можем да останем поне час, преди да започна да се тревожа.

Той надникна внимателно в ямата. Стените на кратера ставаха все по-стръмни и преминаваха във вертикална шахта с диаметър около десет фута, със стени от стопен стъклоподобен материал. По стените бяха закачени кабели със светещи крушки, а надолу се спускаха две бамбукови стълби — изглежда, там се намираше пластът със скъпоценните камъни. Генераторът в близкия навес, който произвеждаше електричеството, все още работеше. Към масивната бамбукова конструкция над ямата беше монтирана лебедка и товарна мрежа за издигане и спускане на различно оборудване.

Форд се взираше в шахтата все по-заинтригуван. Кратерът беше невероятно дълбок — като че ли бездънен; сякаш обектът беше продължил да дълбае надолу. Той направи няколко снимки на шахтата, после се обърна и направи една панорамна серия на околностите. Направи и няколко измервания с дозиметъра.

След известно време се появи и Кхон с джипиеса.

— Готово.

Лагерът беше почти напълно обезлюден, наоколо лежаха само трупове.

— Давай да взривяваме, преди нашите приятели да са се усетили, че сме ги изиграли — каза Форд. — Защото ако не го направим, те ще се върнат. И всичко това ще започне отначало. — Той огледа мъртвите тела и усети как гневът го задушава. Някои от тях дори не бяха съвсем мъртви и се опитваха да изпълзят надалеч.

Форд и Кхон разбиха вратите на бараката с динамита и натовариха с експлозиви изоставената талига, заедно с детонатори, таймери и жици. Откараха динамита до мината и напълниха товарната мрежа с касите динамит. Форд пъхна по един детонатор във всяка каса и ги свърза с таймера. След което го настрои на трийсет минути.

Двамата спуснаха мрежата на около сто фута дълбочина. Форд блокира моторната лебедка като счупи пулта за управление с един метален прът и изтръгна жиците отвътре.

— Двайсет и пет минути — каза той, поглеждайки към часовника си. — Да се махаме оттук.

Двамата хукнаха към гъстата джунгла и продължиха да тичат, докато не стигнаха до познатата пътека, по която бяха дошли. По пътя си подминаваха парцаливи групички от бавно движещи се селяни. Никой не им обръщаше внимание. Войниците бяха изчезнали.

— Близо сме — каза Форд, усещайки как стомахът му се свива. Никога през живота си не беше ставал свидетел на такава адска сцена на човешко нещастие, жестокост и експлоатация. Какво толкова имаше в камбоджанските гени, че да изроди до такава степен тези по природа мили, спокойни и деликатни хора със силна будистка вяра?

Те се спряха да починат до големите камъни в пресъхналото речно легло. Експлозията дойде точно навреме.