Дъглас Престън
Сблъсък (51)

51.

Аби се изуми колко бързо пустият парк се напълни с народ. Те се появиха от кварталните къщи и апартаменти — белокоси дами, говорещи на полски, мъже на средна възраст с бирени шкембета, млади професионалисти, хип-хоп хлапета, наркомани, пияници, магазинери и юпита се събираха на групи пред малката триетажна тухлена къща. Форд и Аби се смесиха с тълпата, докато полицията отблъскваше всички назад и слагаше барикади, за да блокира улицата. Пристигнаха две линейки, последвани от коли без маркировка, в които се бяха натъпкали детективите от отдел убийства, микробусът на криминалистите и най-накрая микробусът на местния новинарски канал.

Аби се придвижи напред, заслушвайки се в приказките. Незнайно как тълпата вече знаеше всичко: две тела, открити в коридора, застреляни от упор, къщата обърната с краката нагоре. Никой не беше чул нищо, никой не беше забелязал странни хора, никой не беше видял паркирани отпред коли.

Докато ченгетата подвикваха към нарастващата тълпа, Форд кимна на Аби и двамата си проправиха път до групичка местни жени.

— Извинете — каза Форд, — аз съм нов в квартала. Какво се е случило?

Те веднага се обърнаха към него, и с голяма охота, прекъсвайки се една друга, започнаха да му обясняват. Той ги окуражаваше безмълвно с поглед, добавяйки подходящите възклицания и възражения. За пореден път тя се изумяваше от хамелеонската му способност да играе всякакви роли и да извлича информация.

— Това са госпожа Корсо и синът й Марк… Той се върна наскоро от Калифорния… Прекрасна жена, съпругът й почина от сърдечен удар преди няколко години… Оттогава й е много трудно… Цял живот са живели тук… Добро момче, здраво учеше, отиде в университета в Бостън… Работеше при Мото за джобни… Сякаш беше вчера, когато играеше с момчетата в парка… Каква трагедия…

Когато източи цялата възможна информация от жените, той дръпна Аби настрани. Лицето му беше мрачно.

— Каква беше титлата му в списъка със служители? — попита той.

— Главен анализатор-лаборант.

Без да продума нито дума, Форд отвори телефона си и се обади в централата на ЛРД, които след миг го свързаха с Дирквайлер.

— Обажда се Форд от Управлението — каза той с рязък глас. — Онзи младеж Корсо, който е работил за вас… С какво точно се занимаваше и защо го уволнихте?

Настъпи дълго мълчание, докато Форд слушаше отговора му. Аби можеше да чуе фалцетните нотки в гласа на Дирквайлер от другия край на линията. Форд му благодари и затвори.

— И какво? — попита Аби.

— Ръководил е обработката на радарни и визуални данни от картографиращия сателит.

— И?

— Имало е повод за уволнението му. Дирквайлер каза, че младежът не е притежавал „нужните умения за адекватно разпределяне на приоритетите“, бил „обсебен от изследването на данни за гама-лъчи, които нямали никаква връзка със задачата“, отказал да изпълнява заповеди и направил сцена по време на научно събрание.

Аби се замисли за миг.

— Обсебен, а?

Форд прочисти гърлото си.

— Какво знаеш за гама-лъчите?

— Че не трябва да идват от Марс.