Метаданни
Данни
- Серия
- Уаймън Форд (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Impact, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Велчев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave (2010 г.)
Издание:
Дъглас Престън. Сблъсък
Американска, първо издание
Редактор: Сергей Райков
Художник: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ергон“, 2010 г.
ISBN: 978-954-9625-57-8
История
- — Добавяне
86.
Аби видя как тялото излетя във въздуха, после цопна във водата и изчезна. Силният сблъсък я отхвърли напред върху огънатия парапет и тя едва не се преметна през него. Джаки рязко даде на заден ход, водата забълбука около кърмата и Аби се вкопчи здраво, докато „Марея“ не спря съвсем, килна се на една страна и едва не се преобърна; след няколко ужасяващи минути лодката се изправи. Аби нямаше възможност да скочи на палубата на другата лодка. Сблъсъкът я беше тласнал назад, където една грамадна вълна я подхвана и я запрати върху скалите с оглушителен трясък. Ужасена, Аби гледаше как баща й се опитва да се освободи от белезниците, които го приковаваха към кормилото.
Без да чака заповеди, Джаки подкара „Марея“ напред и я доближи до натрошената кърма на другата лодка.
— Татко! — Хванала клещите секачи, Аби се засили, прескочи носа и се озова на кърмата. Приближаващата вълна отново лашна лодката към скалите, запращайки я надолу към бързо пълнещата се с вода кърма. Аби се вкопчи в счупения парапет и се изправи, опитвайки се да запази равновесие върху олюляващата се, хлъзгава палуба. Поредната светкавица озари сцената с призрачна светлина, последвана от гръмотевичен трясък. Тя се приближи, залитайки, към рулевата каюта. Баща й стоеше вътре, все още прикован към кормилото.
— Татко!
— Аби!
От мрака се появи шеметна вълна, която се издигна като планина над лодката. Аби обгърна с двете си ръце парапета, стискайки здраво клещите, а вълната се стовари върху тях, запрати лодката към скалната стена и смаза рулевата кабина като яйчена черупка. Затисната от тоновете вода, Аби се бореше за живота си, опитвайки се да не бъде повлечена от водовъртежа. След известно време, което й се стори като цяла вечност, водата се оттече и тя се озова на повърхността, борейки се за глътка въздух. Лодката беше пълна развалина, лежеше на една страна, корпусът й беше разцепен, шпангоутите й стърчаха навън, рулевата каюта беше на парчета — а кормилото беше под вода. Баща й не се виждаше никакъв.
Със свръхчовешко усилие тя се вкопчи в парапета и се издърпа към натрошената каюта. Лодката потъваше бързо и всичко беше под вода.
— Татко! — изкрещя тя. — Татко!
Поредната вълна блъсна лодката, запрати я с всичка сила върху остатъците от рулевата кабина, измъкна клещите от ръцете й и те изчезнаха в черната вода.
Аби си пое дълбоко дъх и се гмурна, отворила широко очи под водата. В мъгливата турбуленция тя забеляза един ритащ крак, една ръка — баща й. Все още прикован към кормилото. Под водата.
„Клещите секачи!“
Тя плесна с крака и се гмурна към дъното на преобърнатата лоцманска каюта, отчаяно търсейки завлечените от водата клещи. Слабата светлина от прожекторите на „Марея“ й осигуряваше достатъчно осветление, за да може да вижда. Ръбестите подводни скали стържеха и трошаха долната част на рулевата кабина, но под нея се забелязваше само тъмно пространство — клещите бяха потънали в бездната. Водата беше пълна с отломки, от потрошения двигател пръскаше масло, от което почти нищо не се виждаше. Това беше краят; без клещите баща й нямаше никакъв шанс. Тя не можеше да издържа повече под водата, излезе на повърхността и си пое си дълбоко въздух с безумната надежда, че ще успее да се гмурне до дъното и да ги намери.
В този миг ги забеляза: бяха се заклещили за рамката на счупения прозорец. Тя ги грабна и заплува към щурвала. Баща й вече не риташе, а просто се носеше неподвижно във водата. Тя се хвана за кормилото, прихвана веригата със зъбците на клещите и стисна силно. Веригата се прекъсна, тя хвърли клещите, сграбчи баща си за косата и започна го изтегля нагоре. Двамата изскочиха на повърхността в рулевата кабина, точно преди поредната вълна да блъсне лодката и да я преобърне. Внезапно отново се озоваха под вода, Аби продължаваше да стиска косата на баща си и само след миг отново го издърпа на повърхността. Този път се озоваха под каютата, в един въздушен джоб.
— Татко, татко! — извика тя, разтърсвайки го, опитвайки се да държи главата му над водата; гласът й отекваше кухо в тясното пространство. — Татко!
Той се закашля и си пое въздух.
Аби го разтърси.
— Татко!
— Аби… Господи… Какво?
— Заклещени сме под корпуса…
Разнесе се оглушителен трясък и корпусът се разтресе; миг по-късно втори трясък разкъса корпуса на части с яростно скърцане и водата започна да нахлува, изтиквайки въздуха навън.
— Аби! Навън!
Тя усети как баща й я блъсна силно навън и изскочи на повърхността точно до скалите, към които безмилостно я придърпваше подводното течение.
— Абииии! — Тя видя „Марея“ на около трийсет фута от тях; Джаки стоеше до парапета със спасителен пояс в ръка. Тя го хвърли в нейна посока, но въжето не беше достатъчно дълго и не успя да я достигне. В този миг баща й изскочи на повърхността. Тя го сграбчи за косата и пляскайки лудо с крака и със свободната си ръка, го довлече до пояса. Джаки обърна лодката и ги изтегли далеч от разбиващите се в скалите вълни, след което издърпа въжето и един по един ги изтегли на палубата, където те останаха да лежат омаломощени.