Дъглас Престън
Сблъсък (33)

33.

Застанал зад руля на собствената си лодка, Уърт си отвори една бира и се загледа в дъжда, който се стичаше на вадички по прозореца. Момичетата бяха на острова от близо два часа. „Проклетото съкровище сигурно е огромно“ — помисли си той.

Той отново провери револвера си, същия, с който на петнайсет беше обрал бакалията на Харисън, и наведе дулото надолу, балансирайки го в ръката си. Неотдавна беше опитал да го заложи, за да изкара малко пари за дрога, но никой не искаше да го вземе. Казваха, че е пълен боклук. Какво ли разбираха пък те? Предишната вечер се беше представил чудесно и Уърт се усмихна при мисълта за всичките жаби, които двамата с чичо му бяха превърнали в малки розови облачета с тоя пистолет.

Той вдигна дулото и се престори, че се цели в чайката, която се поклащаше във водата зад кърмата. Щеше му се да я гръмне — хубаво облаче пера щеше да вдигне — но не смееше да рискува и да вдига шум.

— Бум-бум — каза той. Чайката отлетя.

Уърт остави пистолета на таблото до четирите кутии с патрони, острия нож, телта, клещите секачи и изолирбанда. Точно той едва ли щеше да му потрябва за нещо, но го беше взел за всеки случай. Извади си още една кутийка с бира и се заслуша. Откъм острова не се чуваше нищо, само плющенето на дъжда и пресекливия крясък на невидима чайка. Започна да усеща първите движения на подкожните буболечки, но не им обърна внимание. Когато настъпеше моментът да дръпне спусъка, в никакъв случай не трябваше да бъде надрусан.

Усети как лодката му леко се помръдна, кърмата се полюляваше под поривите на освежаващия бриз. През последния половин час се бяха появили вълни, предвестници на наближаващата буря. Той погледна часовника си. Пет часа. Ставаше късно. Знаеше, че с настъпването на прилива те нямаше да могат да се приберат от острова до падането на нощта — щяха да са твърде изложени на стихията. Щяха да натоварят съкровището на борда и да се скрият в някой залив на вътрешните острови, най-вероятно щяха да се върнат до Отър, където се бяха покрили след случката на адмиралския остров.

Той чу нещо и се ослуша. Дочу слаби гласове и пляскане на гребла. Връщаха се обратно. Чу как откачат греблата и разтоварват багаж в лодката, чу тупването на въжетата и издрънчаване на лопата. Гласовете им бяха тихи, много тихи. Със засилването на дъжда мъглата беше започнала да изтънява, но въпреки това видимостта не надвишаваше сто ярда.

Уърт набързо прегледа всичко. Беше готов.

Чу как двигателят на „Марея“ заработи на празни обороти, докато вдигнат котва. Сигурно проверяваха радиото и радара, и се чудеха защо не работят. Ако бяха достатъчно умни, щяха да си носят ръчна радиостанция и джипиес за всеки случай, но след като претърси „Марея“, не откри нито едното от двете.

Двигателят на „Марея“ изръмжа и Уърт впери поглед в зелената точка, която се размърда на радара му. Погледна към часовника си и си отбеляза часа. Пет и девет.

Нагласи обхвата на радара на две мили и проследи „Марея“, която се отдалечаваше на запад, към вътрешните острови, точно както беше очаквал. Когато „Марея“ измина една морска миля, Уърт запали собствения си двигател, вдигна котва и ги последва от разстояние. За да се приютят край вътрешните острови, те трябваше да изминат шест мили в открито море, и лодката им плаваше с шест възела. С всяка изминала минута морето ставаше все по-бурно.

След около една миля той забави скоростта. „Марея“ беше спряла. Той бързо изключи двигателя си и остана на дрейф, ослушвайки се. Нищо. Двигателят на „Марея“ определено не работеше: лодката стоеше неподвижна във водата, обгърната от мъгла, на седем мили от брега, без никакви комуникации.

Той запали своя двигател и даде газ към „Марея“. Изображението й се появи на радара, като се приближаваше все повече, половин миля, четвърт миля, триста ярда…

На сто ярда той осъществи визуален контакт, „Марея“ изплува от мъглата. Едното от момичетата бърникаше из радиото, другото беше отворило капака на двигателя и надничаше вътре, светейки си с фенерчето. И двете вдигнаха глави и се обърнаха към него.

„Здрасти, кучки.“

Когато стигна на двайсет фута от „Марея“, той обърна лодката си на деветдесет градуса дясно на борд, изключи двигателя, завъртя внезапно кормилото и лодката рязко спря. Сред това сграбчи револвера с две ръце, прицели се в двете момичета и започна да стреля.