Дъглас Престън
Сблъсък (35)

35.

Прозвуча гръмотевичен рев, веднъж, два пъти, куршуми пробиха фибростъклото на рулевата кабина, засипвайки Аби с остри тресчици. Тя се хвърли с писък на пода, изпаднала в паника. От мъглата внезапно се материализира лодка, устреми се към тях с пълна скорост, и докато завиваше и даваше на заден ход с мощен рев на двигателя, пред очите й се появи Рандъл Уърт, който стреляше по тях с огромния револвер в ръката си.

— Какво става, мамка му? — изпищя Джаки, свита на палубата.

Бум! Бум! Още два куршума пробиха прозорците, а трети отвори дупка с размера на топка за тенис в стената до главата й.

— Джаки! — изпищя тя. — Джаки!

— Тук съм — чу се задавен глас.

Аби се обърна и видя приятелката си свита зад ъгъла, прикрила главата си с ръце.

— Слизай долу! — изкрещя тя, пълзейки към стълбата, която водеше до каютата. — Под ватерлинията! — Тя стигна до стълбата и се търкулна надолу, падайки на пода в каютата. След миг върху нея се строполи Джаки, която пищеше, покрила главата си с ръце.

— Джаки, ранена ли си? — извика Аби.

— Не знам — проплака Джаки.

Аби я огледа отвсякъде, но не видя никаква кръв освен от одраскванията, причинени от начупеното фибростъкло.

— Какво беше това, мамка му? — изкрещя Джаки, без да сваля ръце от главата си. — Какво беше, мамка му?

— Уърт стреля по нас.

— Защо? — проплака тя.

Аби я разтърси силно.

— Хей! Слушай ме внимателно.

Джаки преглътна тежко.

Поредният залп от куршуми се заби в лодката, разкъсвайки корпуса и стените на каютата. Един от куршумите проби дупка под ватерлинията и водата започна да нахлува вътре.

Джаки изпищя и отново покри главата си.

— Слушай ме, по дяволите! — Аби се протегна и се опита да махне ръцете на Джаки от главата й. — Намираме се под ватерлинията, тук не може да ни уцели. Но той ще се качи на борда. Трябва да се защитим. Разбираш ли ме?

Джаки кимна и отново преглътна тежко.

Аби се огледа. В каютата беше хаос, захвърлени спални чували, мръсни чинии в умивалника, всичко посипано с натрошено фибростъкло. Водата нахлуваше през дупката и тя чу как автоматичната помпа се включи.

„Кутията с инструменти под мивката.“ Тя протегна ръка и отвори шкафчето.

Над водата се разнесе глас.

— Хей, момичета! Татко е вкъщи! — Последваха нови шест изстрела, които разкъсаха кабината над главите им. Аби издърпа навън кутията, отвори я и инструментите се разпиляха по пода. Тя ги огледа, грабна ножа за чистене на риба и чука.

— Къде е спреят?

Джаки изпъшка.

— В раницата в задното отделение.

— Мамка му. — Аби пъхна ножа в колана си и подаде чука на Джаки. — Дръж това.

Джаки го взе.

Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Още един изпразнен барабан. Из каютата хвърчаха трески от натрошеното фибростъкло, а из въздуха се носеше ситен, задушаващ прах. Аби пропълзя по стълбата, дръпна резето на капандурата и се върна обратно.

— Потъваме — каза Джаки.

— Това е най-малкия ни проблем.

Тя чу двигателя на лодката на Уърт, която се приближаваше към тяхната. Моторът угасна и след миг тя почувства сблъсъка. Краката му изтрополяха върху палубата.

— Мамка му, мамка му — каза разтрепераната Джаки. — Той се качи на борда.

Аби се опита да успокои дишането си. Нуждаеха се от план.

— Легни на пода — каза тя. — В средата. Престори се на простреляна. Аз ще се скрия отпред. Когато влезе през вратата, ще изскоча и ще го пронижа с ножа.

— Да не си полудяла? Той има пистолет!

— И се е надрусал до козирката. Прави каквото ти казвам и лягай там.

Джаки се сви на пода, безпомощна и хълцаща.

Аби се сви до стената и притвори вратата на каютата така, че да остане съвсем тесен процеп, през който да вижда стълбата. Тя се напрегна, готова за скок.

Чу тежкото тропане на ботушите на Уърт по палубата.

— Татко е вкъщи!

Аби стисна ножа и надникна през процепа. Той се придвижи бавно по палубата и влезе в рулевата каюта. Опита се да отвори капандурата.

— Сега вече наистина ще разбереш какво означава по-дълбоко, кучко! Както и твоята шибана приятелка! Ще ви взема съкровището и ще ви дам такъв урок, че никога няма да го забравите!

„Съкровище?“ Тоя идиот беше повярвал на историята им. Тя можеше да чуе накъсаното му, тежко дишане, треперенето на гласа му. Това я уплаши дори повече от изстрелите.

— Ние… нямаме никакво съкровище — каза Джаки, свита на пода, трепереща от страх.

Дрезгав смях.

— Да не мислиш, че съм толкова прост, гадино? Не смей да ме лъжеш! Дойдох да взема съкровището — и да ви науча на малко уважение.

— Кълна се, че нямаме…

Думите й бяха прекъснати от силен ритник по капандурата, който едва не я разполови. Джаки изпищя.

— Не! Недей!

Аби се напрегна.

Нов ритник — и капандурата се разцепи на две, увисвайки на рамката. Уърт се появи на стълбата, наведе се и погледна надолу с големия си пистолет в ръка.

— Уенди, прибрах се! — Ритна парчетата на капандурата и стъпи на най-горното стъпало, после на следващото, и на следващото, докато не слезе по късата стълба. Джаки се беше свила на пода и плачеше. Той се прицели в нея.

— Къде е съкровището?

— Моля те, заклевам се… няма никакво съкровище… — Джаки плачеше, покрила главата си с ръце, свита на кравай. — Няма съкровище… Моля те… Само един кратер…

— Глупости! — изкрещя той, размахвайки пистолета. — Не се бъзикай с мен!

„Още една стъпка.“

Той пристъпи напред.

Аби изскочи и замахна с всичка сила към гърба му. Но той я чу и замахна със свободната си ръка, отблъсквайки нейната. Ножът излетя настрани и той стреля по нея, без да се цели, пробивайки нова дупка в корпуса, много под ватерлинията.

В каютата нахлу морска вода.

Аби се хвърли върху него, но той я удари в стомаха и тя падна на колене, останала без въздух. Тя кашляше, давеше се и се опитваше да възстанови дишането си, а около нея се плискаше студената вода.

— Къде е съкровището, кучко! — Той я сграбчи за косата, дръпна главата й назад и заби дулото на пистолета в ухото й.

Тя размаха ръце, едва успявайки да си поеме дъх. Той дръпна главата й още повече и завря дулото в устата й.

— Хей, Джаки! Кажи къде е съкровището или ще дръпна спусъка!

— Съкровището беше измислица — изпъшка Джаки. — Моля те, повярвай ми, просто измислица…

Той запъна петлето.

— Не ме лъжи, кучко, или ще я убия! Къде сте го скрили, по дяволите? Веднага ми го донеси!

Аби се опита да каже нещо, но не можа. Водата нахлуваше бързо.

— Последен шанс!

— Добре, добре, ще ти кажа! — изкрещя Джаки. — Спри и ще ти кажа!

— Къде е? — изпищя Уърт с фалцет.

— На кърмата, под задния люк. Натъпкано е под палубата, върху кутията на щурвала.

— Бързо, донеси го! Лодката потъва!

Джаки се изправи. Беше вир-вода. Водата се беше вдигнала до шест инча.

— Ти! Аби! Върви с нея! — Той измъкна дулото от устата й, счупвайки един зъб, и я повлече по стълбата през рулевата кабина към кърмата.

— Отваряй! — извика Уърт на Джаки, без да сваля пистолета от главата на Аби.

Джаки се опита да отвори люка, повдигна ръчката и я завъртя.

— По-бързо или ще я застрелям!

Тя натисна ръчката с всичка сила, после опита отново.

— Не мога! Заяла е, трябва ми помощ!

Уърт изблъска Аби на палубата.

— Върви й помогни! — Лицето му беше изкривено, почервеняло, жилите на врата му бяха изпъкнали, мазната му коса беше залепнала за черепа, а беззъбата му уста вонеше.

Аби запълзя по палубата и сграбчи единия край на ръчката, а Джаки хвана другия. Погледите им се срещнаха и двете започнаха да се преструват, че се опитват да отворят люка. Но ръчката не искаше да се освободи.

— По-силно!

Нов опит.

— Вървете в другия край на лодката — каза Уърт. — И двете. Ей там. — Той махна с пистолета.

Аби и Джаки отидоха в другия край на лодката. Те се притиснаха една към друга, Аби смушка Джаки и посочи с поглед към чука, който все още беше в нея. Джаки го плъзна в ръката й.

Бавно, без да сваля очи от тях, Уърт остави пистолета, сграбчи ръчката и с лекота я завъртя. Люкът се отвори.

— Хилави кучки — каза той, отмествайки го настрани. Поколеба се, загледан нетърпеливо в тъмната дупка. Накрая не се сдържа, наведе се и пъхна главата си вътре, за да огледа.

Аби изтича по палубата и нанесе удар с двете си ръце точно когато той изваждаше главата си. Чукът се заби в темето му с противен звук, като бухалка, която удря кух пън. Уърт залитна настрани. Кръв бликна от дълбоката дупка, оплиска палубата и се смеси с дъждовната вода. Кутрето на дясната му ръка потрепна гротескно и застина. Джаки отвори раницата, измъкна спрея и напръска неподвижното му тяло.

Настъпи тишина и после Джаки каза със страхопочитание в гласа:

— Мили Боже, той е мъртъв.

Аби го гледаше. Струваше й се нереално, като във филм. Не можеше да помръдне, нито да диша.

— Аби? — каза Джаки. — Потъваме.

„Лодката на баща й потъваше.“ Тя стоеше като парализирана. Изпусна чука на палубата и хукна към двигателния отсек. И двете помпи работеха с пълна пара, но още докато проверяваше за повреди, се чу цвъртящия звук на залетите от морската вода акумулатори, които дадоха на късо. Електрическата система излезе от строя и помпите в трюма заглъхнаха.

Джаки се захвана за работа. Тя хукна към долната каюта, шляпайки през прииждащата вода и започна да оглежда дупките. След това грабна едно одеяло и едно въже и се върна на палубата.

— Аби, помогни ми! — Тя й подхвърли въжето. — Нарежи го на четири парчета и ги вържи за краищата на одеялото!

Аби се захвана за работа, а Джаки събу обувките си, пое си дълбоко въздух и скочи във водата. След миг изскочи на повърхността.

— Подай ми края на одеялото! Ще го завържем около лодката и ще запушим дупките!

Аби й хвърли единия край, Джаки го хвана и се гмурна под лодката, прекара го над дупките и излезе от другия край. Подаде краищата на въжетата на Аби.

— Дръж!

Аби ги хвана и ги завърза за парапета, след което издърпа Джаки на борда. „Марея“ започна да се накланя.

— Дали ще свърши работа? — попита Аби.

— Поне ще ни спечели малко време. Ще използваме лодката на Уърт, за да я изтеглим до най-близкия остров — каза Джаки. — Ела с мен. — Тя прескочи от „Марея“ на „Морски вълк“, чийто двигател все още работеше на празни обороти, хвана щурвала и даде пълна газ. Двигателят изрева и лодката се стрелна напред, дърпайки деветтонната „Марея“ след себе си.

— Какво правим? — проплака Аби.

— Франклин. Ще откараме и двете лодки до брега. Това е единственият начин. Аби, погрижи се за онези клинове, гледай да издържат.

Докато Аби проверяваше, Джаки включи радиото и започна да излъчва сигнал за помощ.

— Тук „Марея“, „Марея“, „Марея“, позиция 43 50 север, 69 23 запад. Лодката ми потъва, имаме тежко ранен пасажер. Втора лодка ме тегли. Нуждая се от незабавна помощ. Край.

Тя спря да говори и зачака. След минута дойде отговорът.

— „Марея“, тук бреговата охрана от Тенънт харбър. Най-близко до вашата позиция се намира рибарската лодка „Мисти Сю“, на юг от Френдшип лонг айлънд, която идва към вас със скорост от десет възела. „Мисти Сю“ ще се свърже с вас по канал 6. Край.

— Няма ли някой по-близо? — изкрещя Джаки. — Потъваме!

— В морето няма много лодки, „Марея“. Изпращаме катера на бреговата охрана „Адмирал Фич“ с медицинско лице на борда, край.

— Ще се опитам да акостирам край Франклин — каза Джаки.

— „Марея“, каква е раната на пострадалия?

— Той е мъртъв, мисля. Разбихме му главата с чук.

Мълчание.

— Повторете това, моля.

— Казах, че е мъртъв. Рандъл Уърт. Стреля по лодката ни и се качи на борда. Опита се да ни обере. И ние го убихме.

Пауза.

— Има ли други ранени?

— Не много.

— В такъв случай това е сцена на местопрестъпление и ще бъде третирана като такава. Моля, имайте предвид… — човекът продължи да говори монотонно. Те се движеха едва-едва, със скорост от три възела, а „Марея“ поемаше все повече вода и ги забавяше допълнително. Аби погледна надолу; одеялото беше забавило притока на вода, но не го беше спряло. Франклин се намираше на четири мили от тях — с тази скорост ще им трябваше повече от час, за да стигнат до него.

— Мамка му! — извика Джаки, прекъсна връзката с бреговата охрана и превключи на шести канал. — Тук „Марея“, викам „Мисти Сю“, каква е позицията ви?

— Преминаваме през пролива край остров Алън. Какво става?

— Тегля потъваща лодка. Трябва ми още мощност. Искам да я докарам до брега на Франклин.

— Ще стигна до вас след… четирийсет минути.

Лодката на Уърт се опитваше да плава напред, теглейки след себе си потъващата „Марея“. Тя се беше наклонила силно на една страна и Джаки срещаше трудности с управлението заради допълнителния товар отстрани.

— Трябва да отрежем въжетата — каза тя. — Когато потъне, ще повлече и нас със себе си.

— Не! — каза Аби. — Моля те. Ще я отвържем от страничните перила и ще я завържем за кърмата, така ще се движим по-бързо.

— Да опитаме.

Аби развърза „Марея“ и отиде отзад, завързвайки котвеното въже за кърмовия кнехт на лодката на Уърт.

— Тоя кнехт няма да издържи — каза Джаки.

— По-здрав е от другия.

Джаки даде газ и започна бавно да ускорява. „Марея“ се беше наклонила толкова много, че водата започна да нахлува през кърмовите водостоци. Лодката на Уърт изръмжа и дръпна напред, въжето се опъна като струна, но скоростта им не се увеличи.

— Аби, за Бога, лодката потъва! Ще повлече и нас!

— Не, моля те, това е единствената лодка на баща ми! Продължавай напред!

Джаки ускори докрай. Двигателят изпищя от натоварването, чу се гръм като изстрел от пушка и кнехтът се откъсна, отнасяйки част от кърмата със себе си. Лодката на Уърт се устреми напред, освободена от товара си. Джаки рязко завъртя щурвала наляво и насочи лодката към потъващата „Марея“. Но вече беше твърде късно. Лодката полегна настрани и въздухът със свистене излезе навън. Постепенно тя се скри под вълните и изчезна, оставяйки след себе си едно маслено петно.

— О, Господи! — каза Джаки. — Уърт остана там.

Аби гледаше петното с ужас, без напълно да осъзнава случилото се.

— Лодката на баща ми… Тя току-що потъна.