Дъглас Престън
Сблъсък (83)

83.

„Марея II“ се издигна върху поредната ужасяващо голяма вълна и през поройния дъжд Аби успя да зърне бялата разпенена повърхност. Според четеца на карти те се намираха само на няколкостотин ярда от първата от трите огромни скали.

— Там! Пред нас!

— Видях — каза спокойно Джаки, насочвайки носа на лодката срещу вятъра. — Настъпвам откъм подветрената страна.

Аби беше поразена от „капитанската“ страна на Джаки, която беше толкова различна от момичешката й същност. Вълнението продължаваше, но непрекъснато променящият посоката си вятър беше отслабнал значително. Докато лодката се издигаше и смъкваше, Аби видя разпененото море в основата на скалите, някои от вълните достигаха до двайсет фута и дори повече, разбиваха се с рев в скалите и пръскаха пяна на всички страни.

— Така — каза Джаки, подкарвайки лодката в бавен, стегнат кръг. — Какъв е планът?

— Аз… — Аби се поколеба. — Ще се престорим, че се предаваме. Той ще ни вземе на борда на лодката си и тогава ще изчакаме удобния момент.

Джаки се втренчи в нея.

— Ти на това план ли му викаш?

— Какво друго можем да направим?

— Той ще ни убие, бум-бум! И край. Няма да имаме време да чакаме удобния момент. И въобще не се заблуждавай, че ще пусне баща ти. Аби, искам да го спасим, но не искам да жертвам собствения си живот. Разбираш ли?

— Мисля в момента — изпъшка Аби.

Джаки подкара лодката в бавен кръг, без да се отдалечава от подветрената страна.

— Стига си пъшкала. Всеки момент ще бъде тук. Съсредоточи се. Ти си умна. Ще се справиш.

Аби погледна към радара в търсене на приближаващата се лодка. Поигра си с настройките, опитвайки се да изчисти смущенията от дъжда и бурното море. Екранът беше покрит със звездички. Постепенно, докато регулираше различните параметри, тя започна да различава образа на огромния оголен риф от дясната им страна, който се явяваше като голямо зелено петно на екрана. След миг тя видя и друга точка, по-малка, която ту се появяваше, ту изчезваше, но определено се приближаваше към тях.

— Това е — каза тя. — Идват. Вкарай лодката в канала между двете скали.

— Да не си полудяла? Това е много тесен пролив с подводни камъни от двете страни!

— Пусни ме на кормилото тогава.

— Не. Аз ще го направя.

— Вкарай ни там така, че да не ни вижда на радара си.

Джаки се втренчи в нея с побледняло лице.

— И после какво?

— Трябват ни оръжия. — Аби отвори вратата към стълбите и се спусна надолу, държейки се за парапета. Изпитвайки ужасяващо усещане за дежа вю, тя влезе в кабината, измъкна кутията с инструменти и извади навън малки клещи секачи, стандартно бордово оборудване за справяне със замръзнали болтове, клеми и кабели. Освен това взе ножа за изкормване на риба и една дълга отвертка „Филипс“. Изкачи се обратно и стовари инструментите на таблото.

Аби осъзна, че Джаки трепери. Тя я сграбчи за раменете и се наведе към лицето й.

— Нали искаше план? Ето ти план. Блъскаме се в тях. Прехвърляме се на борда. Убиваме го. Освобождаваме татко.

— Блъскаме се и двете лодки потъват.

— Не и ако ги блъснеш откъм широката страна на бакборда, до рулевата каюта. Килът ще яхне фалшборда, а ти веднага ще дадеш на заден ход и ще ни измъкнеш оттам, преди да сме си счупили гръбнака. Конструкцията на „Марея“ е като на тухлен кенеф.

— Таран, абордаж и убийство? Той е въоръжен! А ние с какво разполагаме — с рибарски нож?

— Да не би да имаш по-добър план?

— Не.

— Тогава ще караме по моя.

Зелената точка на радарния екран се приближаваше все повече. Аби се взря в тъмнината и забеляза проблясването на светлинка.

— Включил е прожектора! Тръгвай!

Джаки подкара лодката и зави зад скалите, ожесточено маневрирайки, борейки се с вятъра, морето и мощното течение между скалите. Ревът на разбиващите се в скалите вълни беше оглушителен, вятърът засипваше лодката им с пръски. Джаки се опита да я задържи в средата на протока, далеч от ревящите пенести вълни, които бучаха в подножието на настръхналите скали.

— И как да разбера кога да изляза и да се забия в него?

— Той ще навлезе в подветрената страна — каза Аби, — също като нас. Ще ни търси, ще оглежда навред с прожектора. Бавна мишена. Когато не ни забележи, ще се обади по радиото. Това ще е нашият сигнал. Излизаш с пълна скорост и се насочваш към лодката му. Ето, дръж ножа.

Джаки взе дългия рибарски нож и го затъкна в колана си.

Аби напъха дългата отвертка в единия си джоб, а в колана пъхна един тежък гаечен ключ.

— Аз ще застана до перилата на носа и ще се приготвя за скок.

Морето блъскаше лодката към скалите и Джаки се опитваше да я контролира, да я държи далеч от разпенените засмукващи ги вълни.

— Няма да се получи…

— Трябва да се получи!