Дъглас Престън
Сблъсък (54)

54.

Аби седеше с кръстосани крака върху омачканото легло, пред нея лежеше лаптопът, свързан със загадъчния твърд диск. От едната му страна беше залепен стикер с информация:

#785A56H6T 160Tb

СТРОГО СЕКРЕТНО: НЕ КОПИРАЙ

Собственост на ЛРД

Калифорнийски технологичен институт

Национална агенция за аеронавтика и космически изследвания

Евтиният мотелски часовник, завинтен за пластмасовата нощна масичка, за да не може да бъде откраднат, показваше полунощ. Бяха стигнали на летище „Дълес“ във Вашингтон в осем часа и след близо час пътуване се озоваха насред предградието Вирджиния в хотел, който Форд, изглежда, беше използвал някога като тайна квартира. Не приличаше на „Уотъргейт“ и Аби въобще не го хареса. Нямаше рум сървис, стаята вонеше на застоял цигарен дим и чаршафите изглеждаха подозрително мръсни. Форд се беше регистрирал, без да показва лична карта, и беше платил кеш. Кльощавият рецепционист я беше погледнал мазно и Аби придоби доста добра представа за мислите, които се въртяха в главата му.

Форд й поръча пица и се изгуби някъде, без да казва къде отива, като обеща да се върне преди зазоряване. Беше я оставил там с лаптопа и твърдия диск, и й беше казал да разбие паролата.

По-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни. От часове се мъчеше без никакъв успех. Твърдият диск беше марка, която не разпознаваше, нито успя да открие в мрежата; като че ли беше специална изработка, с много висока плътност. Беше невъзможно твърд диск с такива размери да побира 160 терабайта. Специално производство на ЛРД. Защитен с парола. Беше пробвала най-вероятните кандидати за пароли, както и хиляди други възможни комбинации от сайтовете, в които бяха събирани най-често употребяваните пароли. След това започна да вкарва комбинации от имената на Корсо, рождената му дата, името и рождената дата на майка му, най-различни имена на улици край къщата му, местни барове, имената на гимназията му и отборите в колежа, талисмани, популярни групи и хитове от младежките му години — накратко всичко, до което успя да се докопа в интернет. Но в един момент се усети, че е подходила грешно към проблема. Паролата беше измислена от загадъчния професор, който беше откраднал диска от ЛРД. Тя не знаеше нищо за този човек, нито дори името му. Как би могла да се досети за паролата? Или още по-зле, тя можеше да е останала още от ЛРД, което означаваше, че посмъртно нямаше да успее да я разбие.

Тя свали няколко програмки от интернет и се опита да я разкодира с тях, но без успех. Задачата започна да й се струва безнадеждна. Доколкото разбираше, твърдият диск беше кодиран с някакъв вид военна криптография.

И все пак дискът беше поискал парола, а това беше добър знак. Сигурно имаше и друг начин да се разреши проблемът. Тя отвори шеста кутийка с диетична кола и я изгълта. Усети нужда от допълнителна енергия, измъкна кутията с пица и натъпка последното студено и твърдо парче в устата си и го прокара с още кола.

Замисли се за собствените си пароли и за това как ги измисляше. Повечето й идваха на мига, често смесваше ругатни с числа или символи, които беше запаметила още в гимназията незнайно по каква причина. Любимите й бяха „E3alt4slh5i9t“ и „F2u7clk8y2o8u“. Лесни за запомняне, невъзможни за разбиване. Само заради тръпката реши да опита и тях, но отново без успех.

Отново отпи от колата, представяйки си последния ден на професора на работното му място, как ли се е почувствал, разбирайки, че го уволняват и ще трябва да опразни бюрото си до пет часа. Беше достатъчно ядосан, че да открадне твърд диск със секретни данни. Щом се е прибрал у дома, сигурно веднага е сменил паролата на диска, за да не може никой от ЛРД да има достъп до него.

Аби въздъхна и хвърли кутийката от кола към коша. Тя се удари в ръба му и се търкулна по пода, разпръсвайки капки кола по и без това зацапания килим.

— Мамка му! — каза Аби на висок глас. Защо нямаше някой джойнт под ръка, за да се успокои, да прочисти съзнанието си, да обмисли нещата.

Отново подхвана нишката на предишните си мисли. Сигурно е променил паролата, след като се е прибрал у дома, в някоя занемарена къщичка в Южна Калифорния, с лекьосани килими и жена на горния етаж, която непрекъснато се оплаква от липсата на пари. Човекът измъква диска, който е скатал в бельото си или там, където му е намерил място, и го включва към лаптопа. Той е вбесен, разстроен, не може да повярва какво му се е случило. Не може да мисли трезво. Но трябва да смени паролата — това е изключително важно. Затова в съзнанието му изниква нова и той я напечатва.

Какво ли е минавало през ума му точно в онзи миг?

Аби написа „мамкаимнаЛРД“. Не се получи.

Тя си припомни стандартните правила: добрата парола трябва да се състои поне от осем символа, смесени цифри и букви, големи и малки.

Тя написа „мамкаимнаЛРД1“.

Бинго.