Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уаймън Форд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impact, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Дъглас Престън. Сблъсък

Американска, първо издание

Редактор: Сергей Райков

Художник: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ергон“, 2010 г.

ISBN: 978-954-9625-57-8

История

  1. — Добавяне

87.

Чодри впери във Форд студените си очи.

— Просто пазех това изключително важно късче информация, което вие толкова лекомислено оставихте в джоба на сакото си.

Останалите ги гледаха изумени.

— Така ли? — каза тихо Форд. — Тогава защо просто не ми казахте да го взема? Защо изчакахте всички да излязат от стаята и тогава отидохте да го откраднете? Съжалявам, доктор Чодри: това късче хартия беше просто примамка и вие се оказахте рибата, която клъвна.

— Стига де — каза Чодри. — Това е абсурдно. Едва ли и сам вярвате в това, което казвате. За какво ми е тази парола, за Бога? Аз съм директор на мисията — имам достъп до всички секретни данни.

— Но не и до местоположението, което е записано на този диск. Нали през цялото време точно това искаха клиентите ви — местоположението. — Форд погледна към групичката хора, които все още не бяха реагирали по никакъв начин. Той можеше да прочете скептицизма в очите им. — Всичко започва с Фрийман. Той е бил убит от професионален убиец точно заради този твърд диск.

— Не го вярвам — каза Чодри, — убийството беше внимателно разследвано. Извършителят е някакъв бездомник.

— Кой ръководеше разследването? ФБР — с активното участие на охраната на ЛРД и най-вече лично на вас.

— Господине, вие преднамерено опетнявате моята репутация! — отвърна гневно Чодри.

— Човек може да се замисли каква е причината за всичко това — каза Форд. — Не сте го направили за пари. Твърде голямо е, за да е само за пари. Осъзнали сте го още щом Фрийман открил извънземната машина на Марс, въпреки че самият той не е стигнал чак толкова далеч в предположенията си. Затова сте го уволнили, за да запазите изводите за себе си. След това сте разбрали, че е откраднал диск с класифицирана информация. Някак си успял да я дешифрира, да я копира, да я измъкне навън. Нещо, което дори самият вие не можете да направите. Каква невероятна възможност за вашите клиенти да се сдобият с важна информация. След това сте разбрали, че Корсо е продължил работата му. Не само това, открил е и още неща. Открил е местонахождението на машината. И то се намира на онзи твърд диск. И вие съобщавате това на клиентите си, те отиват да го вземат и убиват Корсо и майка му. Но не успяват да се доберат до диска — защото аз го намерих пръв.

Чодри се обърна към изумената група хора.

— Този човек няма никакви доказателства, никакви улики, просто някаква щура конспиративна теория. Чака ни работа.

Форд погледна останалите и видя скептицизъм, дори враждебност в техните очи.

— Фрийман е бил удушен с гарота от струна за пиано — каза той. — Никой бездомник не би убил по този начин. Не, убиецът е търсел информация: твърдия диск. Точно за това е била нужна гаротата. Когато я увиете около гърлото на човек, той започва да говори. Но не и Фрийман.

— Това са фантазии — отвърна Чодри и се засмя. — Защо изобщо го слушаме?

Внезапно Марджъри Ланг се обади:

— Аз му вярвам. Вярвам, че доктор Чодри е виновен.

— Какво? Марджъри, да не си си изгубила ума?

Тя се обърна към него.

— Никога няма да забравя какво каза за Пакистан, Индия и Китай. Онази нощ? — Тя се изчерви. — Онази нощ, която прекарахме заедно? Каза, че съдбата на Пакистан е да стане световна технологична сила. Че с Щатите е свършено, че те са разглезени от богатствата, материализма и лесния живот, че сме изгубили етичността в работата си, че образователната ни система се срива. Никога няма да забравя думите ти, че Китай и Индия са твърде корумпирани и ще загубят надпреварата в полза на Пакистан.

— Пакистан ли? — възкликна Локууд. — Но аз си мислех, че доктор Чодри е от Индия.

Ланг се обърна към него.

— От Кашмир е. Разликата е огромна.

Чодри запази мрачно мълчание.

— Знам как става това — продължи Ланг. — И на мен ми се е случвало. Някои от китайските ми колеги пускат по някой намек. Те си мислят, че след като съм етническа китайка, напълно нормално е да им предавам информация, която да подпомогне космическата им програма. Това силно ме измъчва. Защото аз съм американка. Никога не бих постъпила така. Но ти — знам какво ми каза онази нощ. Знам какво си мислиш. Ти си предавал информация на Пакистан.

— Не е ставало въпрос за пари — каза Форд, — а за нещо много по-дълбоко. Патриотизъм, може би, или религия. Това е най-великото откритие за всички времена, то изкушава да сложите ръцете си върху него, да го притежавате. Кой знае какви технологии могат да се извлекат от една извънземна машина — най-вече оръжия? И когато твърдият диск с всичката информация изчезва от ЛРД, пред вас се разкрива възможност. Знаех си, че къртицата трябва да е в тази стая. Затова заложих малък капан. С паролата. И виж ти кой се хвана.

— Приключихте ли? — попита хладнокръвно Чодри.

Форд се огледа, срещайки скептичните лица на останалите.

— Гледай ти, каква история — каза Чодри. — Има само един проблем: всичко това е хипотеза. Вярно, че се заиграх с Марджъри, но кой в ЛРД не е. Лоша преценка. Но не съм шпионин.

— Така ли? — каза Ланг. — Тогава защо Фрийман ми каза, че точно преди да го уволнят, си му поискал цялостния анализ на гама-лъчите? Получаваш го и на следващия ден му казваш, че ако продължава да се занимава с тях, ще го уволниш? Защо правеше всичко възможно да попречиш на всички в ЛРД да се запознаят отблизо с тези данни? Накара Дирквайлер да уволни Корсо, точно защото той се беше заинтересувал от гама-излъчването.

На лицето на Дирквайлер се изписа разбиране.

— Точно така. И след това ми поиска всички анализи на гама-лъчите, които беше направил Корсо. Зачудих се защо така внезапно се заинтересува от тях.

— Това са абсолютни глупости — каза Чодри. — Нищо не си спомням за това.

— Беше само преди седмица.

— Няма да търпя подобни безумни обвинения!

Форд вдигна листчето с паролата и леко го развя.

— Можехте просто да ми го поискате. Но не го направихте. Откраднахте го. Защо?

— Казах ви, от гледна точна на безопасността. Бяхте го оставили в джоба си.

— Онази нощ ме попита няколко пъти — обади се Ланг, — какво ми е казал Фрийман за гама-лъчите? — Тя млъкна, след което го посочи с треперещ пръст. — Ти… си убиец.

— Пакистан? — най-после се обади Локууд. — Но това е изостанала страна. За какво им е такава информация? Те нямат космическа програма, нямат наука, нямат нищо.

— Разрешете ми да не се съглася с вас — отвърна Чодри с леден тон. — Ние сме страната на Абдул Кадир Хан, един от най-великите учени, живели на тая земя. Имаме атомна бомба, ракети с голям обсег на действие, обогатяваме уран. Но най-важното, Бог е на наша страна. Всичко, което се случва, е съдба, която е другата дума за Божия план. Онези, които смятат, че могат да повлияят на истинския курс на събитията, се заблуждават. Айнщайн го е наричал етернализъм. Ние го наричаме съдба. Питам ви, кой е по-могъщ от Аллах?

Майкълсън махна с ръка.

— Сложете му белезници.

Чодри протегна ръце и ги кръстоса на китките. Лицето му се изкриви в усмивка.

— Моля, заповядайте.

Докато му слагаха белезниците, Чодри продължи с тих глас.

— Вече няма никакво значение. Вие сте свършени като страна и го знаете. Ние сме чисти и Бог е на наша страна. В дългосрочен план ние ще надделеем. Помнете ми думите: бъдещето принадлежи на Пакистан. Ние ще победим Индия с Божията воля и ще възвестим новата епоха на нашия триумф, който ще удиви света.

Майкълсън пъхна пистолета си обратно под омачканата униформа и се обърна рязко към дежурния офицер.

— Махайте го оттук. — След което заговори на останалите в групата: — Имаме деветдесет минути преди да отидем при президента, така че вземете се в ръце.

— След като вече разкрихме къртицата — каза Форд, — мога да ви разкрия местоположението на машината. Защото тя въобще не се намира на Марс.

Всички го гледаха със зяпнали уста.

— Намира се на Деймос.