Кевин Андерсън
Метален рояк (94)

94.
Джес Тамблин

Видът на белезите по замръзналата повърхност на Йон 12 напомняше на Джес за загубени мечти и провалени възможности. Кото Окая беше работил толкова усилено, за да превърне този мрачен и изолиран планетоид в процъфтяващо съоръжение. Ихи Окая беше умряла тук, а самата Ческа се бе сблъскала с пробуждащата се армия черни роботи.

Пет тъмни сателита обикаляха парчето скала и лед, изключени и реещи се в пространството. По време на разцвета на клана на Кото доставките от кондензиран свръхизстуден газ се изпращаха в орбита, където тези станции довършваха процеса на реакцията и превръщаха обикновения водород в звездно гориво. Почти двеста кланови работници бяха живели тук. Сега всички те бяха мъртви.

Ческа се облегна на гъвкавата корпусна мембрана на венталския кораб и погледна към останките край спечения кратер, където енергийният реактор бе аварирал от претоварване. Радиоактивността продължаваше да се разлива и ледът все още се стичаше като киша. Стопени и замръзнали наново реки рисуваха сребристи панделки през кората.

Корабът им кацна на ръба на замръзналия кратер. Джес и Ческа излязоха и застанаха под студеното мрачно небе. Звездите блестяха като ледени топчета; най-ярката, слънцето на Йон, беше твърде далече, за да предложи топлина.

— Нима искаш да поправим това място? — попита Ческа. — Както направихме на Плумас?

Джес знаеше, че могат да променят повърхността, да изличат кратера и да изгладят пукнатините, да подготвят леда, за да може Кото Окая да възстанови съоръжението си. Но не това беше намерението му.

— Няма смисъл. Кото установи базата тук, когато имаше голямо търсене на екти. Сега обаче небесните мини работят отново и вече няма нужда от това. Йон 12 е по-добре да остане мемориал.

— Мислиш ли, че скитниците ще го посещават, за да си спомнят кой е умрял тук?

— Идеята ми е съвсем различна. Жив мемориал. Бих искал да пусна венталите да се развихрят тук, да заредят леда, както направиха с кометата, която пратих към Терок.

Той се наведе, сложи дланта си върху водородния лед и усети венталската енергия да протича през него в кората на планетоида. По-скоро усети, отколкото видя блясъка, който проникваше през леда и се усилваше, докато включенията от замръзнала вода се разбуждаха и оживяваха. Остана доволен от стореното.

Вдигна ръце и заговори на водните същества:

— Това място устройва ли ви?

Венталите са разпръснати на много места. Имаме нужда да станем по-силни, а не по-разводнени.

— Вие сте толкова много, че никой не може да ви накара да изчезнете повторно. Това само по себе си не ви ли прави силни? — попита Ческа.

Многобройни сме, но всички идваме от един и същи басейн. Ако продължаваме да се разпръскваме от същата капка, накрая силите ни ще станат по-немощни. Трябва ни нов кладенец. Искаме да откриете другите вентали, изгубени във великата война, както открихте нас.

Преди години в своя небесен кораб Джес бе събрал малко жива вода от газов облак. Всички сегашни вентали бяха произлезли от нея.

— Но как да открием другите? — попита Джес.

Търсете древните бойни полета из Спиралния ръкав, местата, където венталите са умирали. Ако отидете там, ще ви покажем.