Кевин Андерсън
Метален рояк (47)

47.
Ческа Перони

Макар да обичаше много Джес, Ческа не можеше да пренебрегне задълженията си към скитниците, които все още я смятаха за говорител и търсеха съвети от нея.

— Мисля, че трябва да направя нещо за нашите хора. Ихи Окая ме избра за своя наследница. Скитниците все още се възстановяват от тази ужасна война, а аз съм тук с теб на тази планета и съм по-щастлива отвсякога. Не трябва ли да помагам на клановете?

— Би ли могла все още да водиш скитниците? Наистина ли? — Джес вдигна ръката си и се вгледа в нея. Капки сребриста вода се плъзгаха по китката му и тупваха във вълните. — Честно ли е да имат говорителка, която вече не е като тях?

Лицето й беше угрижено. Тъмната й коса беше мокра и прилепнала.

— Не знам. Дали няма да е най-добре за скитниците, ако предам водачеството си на някого? И то скоро?

— Може би трябва да ги попитаме какво мислят.

— Да ги потърсим тогава.

Двамата напуснаха Харибда, посетиха останките от Рандеву, после минаха през оживения търговски център Ирека, а след това се отправиха към новото правителство на Терок.

— Радвам се, че клановете са намерили нови защитници и съюзници — каза Ческа на Джес, докато корабът им се спускаше към огромната гора. — Преди бяхме толкова изолирани.

— Невъзможните врагове обединиха човешките фракции по начин, който не бихме могли да си представим.

— След като събраха и нас, Джес. Съпруже. — Тя се усмихна. — Сега представляваме венталите, както и самите себе си.

През искрящата стена на мехура се вгледаха в дебелите световни дървета и големите сечища, превърнати в площадки за кацане за корабите на скитниците. С помощта на Джес Ческа бе решила какво да направи. Каква беше новата й Пътеводна звезда? Какъв беше планът й?

Като гигантска капка венталският кораб се спусна на ливадата близо до диамантена сфера — може би празен кораб на хидрогите? Докато търговците и зелените жреци се приближаваха, за да ги посрещнат, двамата пристъпиха през гъвкавата мембрана. Хванати за ръце, застанаха под терокското слънце, обсипани с искрящи капки влага. Венталската енергия, изпълваща телата им, ги обвиваше в слаба пращяща аура.

Последния път, когато бе идвала тук, Ческа бе помогнала на скитниците да разчистят отломките и да подкрепят терокците след нападението на хидрогите. А по-рано беше идвала със спътници от клановете, за да празнуват предстоящия й брак с Рейналд.

Видя баща си да идва към нея почти тичешком. Усмивката на Ден Перони стопли сърцето й. След като се бе присъединила към венталите, Ческа го бе срещнала на Ирека, за да му обясни какво й се е случило и да потърси помощта му за набирането на скитнически кораби за последната битка с хидрогите.

Ден бе наясно, че не може да я докосне, и спря на няколко крачки от тях.

— Радвам се, че говорителката се върна, за да поднови изпълнението на задълженията си сред скитническите кланове. Бяхме започнали да се тревожим.

Фактът, че не може да позволи на никой да я докосне, само засили решението на Ческа. Лицето на баща й беше толкова невинно и изпълнено с надежда, сякаш той очакваше всичко да продължи както преди. Тя пое дълбоко дъх, напълно наясно, че ще го разочарова.

— Не прибързвай със заключенията. Аз имам нова Пътеводна звезда и тя не ме води към поста на говорителка. Не мога да изпълнявам тези задължения, не и сега.

Изражението му помръкна.

— Трябва да обмислиш доста неща, преди да вземеш прибързано решение. Клановете имат нужда от теб…

— Клановете се нуждаят от говорител, това е сигурно. — Тя поклати глава. — Но за мен е невъзможно да изпълнявам тази задача. Сега, когато венталите живеят в мен, претъпканите скитнически поселения са опасни не само за мен, но и за тях. И най-лекото докосване, и най-малката грешка ще доведат до нечия смърт.

Баща й не бе напълно убеден, но най-накрая все пак кимна.

— В новото правителство ви трябва нещо повече от говорител. Ще имате нужда от представители за Конфедерацията. И мисля, че мога да помогна в това отношение.

Той се ухили.

— Аз вече съм такъв представител. Осъществявам официалната връзка между клановете и Терок. Не можех да чакам вечно. Джес, сестра ти тръгна преди няколко дни. Тя и приятелят й са на Оскивъл и изграждат военните сили на Конфедерацията — и то доста припряно, трябва да призная. Научихме, че зевесетата скоро ще дойдат. Наумили са си да се заяждат с нас.

— Нападение? Председателят да не е полудял? — Ческа вече имаше опит с Базил Венцеслас и знаеше колко опасно непредсказуем е.

Ден се вгледа в блестящия им венталски кораб.

— Не можехте да дойдете в по-добър час. Когато се появят бойните им кораби, хубаво ще ги изненадате!

— Ще се срещнем с крал Питър, за да обсъдим каква помощ могат да окажат венталите — каза Джес с усмивка.