Кевин Андерсън
Метален рояк (117)

117.
Магът-император Джора’х

Навремето Джора’х бе посетил великолепната световна гора, като бе оставил Нира и посланик Отема на Илдира, с наивната идея, че те ще са в безопасност от коварствата на баща му. Тогава бе твърде невинен, никога не бе подозирал за ужасните неща, които магът-император Сайрок’х бе правил през цялото време под носа му. Когато се върна на Илдира, баща му го излъга, че Нира е мъртва.

Сега на закритите си срещи кралската двойка и магът-император обсъдиха много въпроси, които бяха важни за всички. Крал Питър и кралица Естара, които също бяха излъгани от политически машинации, разказаха за мрачните деяния на Базил Венцеслас. Някои от делата на председателя напомняха на Джора’х за стореното от баща му. А новините ставаха все по-лоши.

Зелените жреци бяха ужасени от вест, дошла от Уск, малка колония, дръзнала да обяви независимостта си. Нира заплака, докато обясняваше на Джора’х какво е видяла през дърветата: ужасяващото кръвопролитие, грубостта на войските на ЗВС и разпъването на старейшините.

Джора’х се радваше, че не е отишъл на Земята; бе смятал, че председателят говори от името на всички хора, както той говореше от името на всички илдирийци.

Кралят и кралицата трябваше да се преборят с вътрешна криза, също както той трябваше да се разправи с лудия губернатор в Хоризонтния куп. А магът-император можеше да им помогне. Можеха да си помогнат взаимно.

В деня след официалните празненства и задължителните формалности Джора’х седна с любимата си зелена жрица под зеления покрив от листа. Терокците, скитниците, посетители от колониите на Конфедерацията и множество зелени жреци се събраха, за да чуят признанията на мага-император — причината да напусне империята си и да дойде тук, в сърцето на новата Конфедерация. Трябваше да го направи от самото начало, преди гневът да се разрази. Да строи мостове, вместо да ги гори.

Крал Питър носеше официална, но удобна дреха, смесица между униформа и пищни царски одежди. Естара бе прекрасна в традиционното терокско облекло. Издутият й корем напомняше на Джора’х, че не е бил до Нира при раждането на Осира’х…

Публиката бе затаила дъх в очакване. Време беше да поправи нещата. Нира се наведе към него и му прошепна:

— Обичам те.

Това бе достатъчно окуражаване.

И Джора’х разказа всичко за разплодителната програма на Добро, без да прави паузи, без да се извинява. После направи нещо, което не бе правил никой маг-император: помоли за прошка за делата си и за делата на заблудените си предшественици. Зелените жреци повториха думите му през телевръзката, за да могат всички откъснати колонии да научат казаното от илдирийския владетел. Никакви слухове, само фактите.

Джора’х хвана ръката на Нира и я вдигна като знак на сила и солидарност.

— Илдирийската империя вече не крие тайни — нито от вас, хората, нито от собствените си граждани. Мога само да се надявам да разгоня тези мрачни сенки, като ви предложа истина и светлина.

Крал Питър изненада мага-император, като хвана другата му ръка.

— Всички бяхме отслабени от миналата война и миналите грешки. Попадахме в лоши ситуации заради неразумните решения на предшествениците ни.

Кралицата се присъедини към тях.

— Искам нашето дете да израсне в различен Спирален ръкав, в свят, в който царят взаимна подкрепа и сътрудничество. Нашите хора ще се изправят пред много врагове — ужасни врагове.

Джора’х бе наясно, че кралицата има предвид председателя Венцеслас и останките от Теранския ханзейски съюз, но той самият не можеше да спре да мисли за фероуите. Как можеше изтощеният му флот да се бори с тях? А и хората и илдирийците трябваше да се тревожат от появата на жестоките кликиси.

— Значи сме съгласни на съюз? Хората и илдирийците, вашата Конфедерация и моята Империя да си помагат?

— Точно така — каза крал Питър. — Нуждаем се един от друг.