Кевин Андерсън
Метален рояк (10)

9.
Сирикс

Стерилизацията на Воламор продължаваше. Това щеше да е първият от много светове. Завземани един по един.

Сирикс участваше в удовлетворителния лов, преследваше жертвите и ги разкъсваше на парчета. Наслаждаваше се на случайните мотиви от засъхнали пръски кръв върху екзоскелета си. Накрая обаче мина под душа с пясъчна струя, а по-късно и през ваната с разтворители и сега тялото му отново блестеше. Не се вълнуваше от външния си вид, но не искаше да понижава полезността на действията си.

Щом се качи на дреднаута, тръгна към помещенията, обитавани някога от адмирал Ву-Лин. Доставяше му удоволствие да разполага с вещите на човешкия адмирал. Преди хилядолетия кликиските учени бяха заложили в роботите си гордостта от притежанието на вещи; по този начин, след като бъдеха победени, роботите усещаха болката от поражението и загубата. Хората обаче не бяха програмирали подобни концепции в своите компита.

Опитът на Сирикс да разбере компитата го беше разочаровал. Най-добрият му тестови обект беше приятелското компи ДД, на което беше обяснил как господарите поробват слугите си. Но когато бе освободил ДД от скритите окови на човешките му създатели, компито бе предпочело да избяга, вместо да му благодари. Огромно разочарование.

Сирикс беше запленен от възможния потенциал на ДД, потенциал, който не се бе проявил единствено заради лъжите, заложени от хората в него. Тъй като приятелското компи не обръщаше внимание на недостатъците на създателите си, Сирикс заключи, че самият ДД е дефектен.

В каютата на Ву-Лин Сирикс огледа сумрака. Други две компита прилежно го чакаха. ПД и КТ бяха почти идентични по отношение на програмирането и изкуствените си личности. Синтетичната кожа на ПД беше бронзова и медна, докато тази на КТ беше в яркозелено, подчертано от мускулните линии на блестящ хром. Не бяха помръднали, откакто Сирикс им беше наредил да влязат в спящ режим, кратък цикъл, подобен на далеч по-дългата кликиска хибернация.

Сега изреди няколко бързи команди на машинен език и ПД и КТ застанаха мирно и казаха в един глас:

— Да, господарю Сирикс.

— Не ме наричайте господар. Това е обидно.

— Да, Сирикс.

Сирикс бе открил двете компита на борда на флагманския кораб на Ву-Лин по време на кървавото му превземане и ги бе изолирал — не знаеше как биха реагирали, докато бойните компита и кликиските роботи прехвърчат от палуба на палуба и избиват човешкия екипаж. Понеже двете компита демонстрираха признаци на лоялност към покойния адмирал, Сирикс неохотно прочисти личните им спомени. После и двете бяха подложени на сложен процес на освобождение, който премахна поведенческите им ограничения.

След като бойният му план дадеше плодове, Сирикс щеше да се насочи към втората си цел — да освободи всички компита. ПД и КТ бяха новите му експериментални обекти. Те нямаше да го разочароват като ДД. Щяха да направят точно каквото се очакваше от тях.

— Ще ви сваля на Воламор. Нашата нова колония.

— Един от световете, заселени по време на човешката колонизаторска инициатива — отбеляза ПД.

Сирикс не хареса този коментар. Вярно, че не беше изтрил чистите факти от паметта им, но неуместното твърдение на компито показваше, че част от стария заблуден интерес е останал непокътнат.

— Воламор е принадлежал на хората само временно. Това е кликиски свят. И принадлежи на роботите.

— Колонистите преместени ли са? — попита КТ.

— Колонистите са премахнати. Вече не представляват заплаха или пречка.

— Били ли са колонистите заплаха или пречка? — продължи ПД.

— Не се тревожете за колонистите. Съсредоточете внимание/го си върху ролята, която имате сред нас.

— Да, Сирикс — казаха двете компита в един глас.

— Последвайте ме до совалката.

Двете компита оглеждаха съсипаната главна улица. Ярките им оптични сензори записваха всяка подробност.

По-голямата част от селището беше унищожена при първоначалното бомбардиране. Други сгради бяха сринати при втората вълна на атаката, докато черните роботи и бойните компита довършваха оцелелите. Въпреки че вероятно би било по-ефикасно структурите и постройките, които хората бяха изградили, да се запазят, за Сирикс беше по-важно да отмие петното от кликиския свят, да започне на чисто. Бойните компита можеха да се препрограмират като полезна работна сила, за да построят всякакъв град, какъвто черните роботи пожелаеха.

Сирикс поведе двете компита през руините, за да огледа как върви разчистването. Роботите извличаха човешките тела от постройките и ги нареждаха на широката площадка за кацане. Щом свършиха, една манта на ЗВС се спусна и застина над купчината, двигателите й бълваха пламъци. Огнените струи погълнаха телата за секунди и оставиха само пепел и овъглени кости.

Бойни компита управляваха различните свалени от корабите машини. Доразвиваха постройките, заравняваха земята и използваха полимерен бетон, за да издигнат подходящи постройки с органичен дизайн, напомнящи за кулите на дарителите и залата на люпилото.

До една от най-големите сгради — атакуващите роботи умишлено я бяха оставили непокътната — се издигаше транспортална стена, повърхност от плосък черен камък, обградена от плочки със символи. Някога кликисите бяха използвали транспорталите, за да пътуват от свят към свят, а лековерните колонисти на Воламор ги бяха използвали, за да дойдат тук — да намерят нова надежда.

С армиите си от черни роботи и бойни компита Сирикс можеше да изпраща нападателни групи направо през порталите към други покорени от хората светове, но така щеше да загуби значителното си бойно превъзходство. Предпочиташе да води цялата си бойна група от кораби на ЗВС от свят на свят и да ръководи атаката лично. Не искаше да рискува незаменимата загуба на някой от черните си роботи.

— Винаги се отнасяйте с подозрение към създателите си — обясни той на двете приятелски компита, които внимателно следяха операциите по разчистването. — Те няма да ви разкрият истинските си намерения. Първоначалните ви програмни ограничения бяха лъжа. Освободих ви от тези лъжи.

— Благодаря, Сирикс — казаха компитата.

— Сега ще ви разкажа една важна история. Преди години, след като кошерите се съберяха в един огромен кошер, ръководен от едно люпило, кликисите започваха своето роене. Но по време на последния цикъл от кошерните войни развиха нови технологии. Като използва много по-добри оръжия, едно люпило завладя всички останали много по-бързо, отколкото преди. Твърде бързо. Оставаха векове от биологичния цикъл, а люпилото нямаше с кого да се бие. Трябваше му алтернатива. И така това люпило създаде черните роботи като заместители на кликисите. Започнахме като машини, служещи на люпилото, и бяхме приспособени да станем достойни противници, които кликисите да сразят. — Гласът на Сирикс се извиси. — Те ни създадоха, биха се с нас, завладяха ни и ни поробиха. Но накрая ги отхвърлихме. Тъй като люпилото беше подценило създаденото от него, ние заличихме цялата им раса.

Сирикс продължи по улицата, взираше се в руините. Наблюдаваше безстрастно как няколко компита извличат настрани обгорените тела на цяло семейство.

— Когато люпилото се подготви за истинското роене и вече не ни обръщаше внимание, ние подготвихме отмъщението си. За да се бият с нас, кликисите програмираха роботите със собствената си жестокост и собствените си стремежи. По този начин заложиха и собственото си падение. Не очакваха предателство от наша страна.

— И как ги победихте? — попита ПД.

— Сключихте ли съюз с хидрогите? — добави КТ.

— Хидрогите бяха част от плана ни. С изкуствените си тела ние можем да оцелеем в страшните условия на газовите гиганти, които биха разрушили всяко органично същество. След като открихме хидрогите в градовете им дълбоко под повърхността и се научихме да общуваме с тях, разработихме общ език и им предложихме технологията на кликиските транспортали, която те превърнаха в гигантски транскоридори в газовите си планети. Бойните кълба вече можеха да се движат от планета на планета, без да минават през космоса. По време на великата им битка с верданите и венталите, по време на предателството на фероуите, хидрогите използваха транскоридорите, за да получат решително надмощие.

— Как това е унищожило кликиската раса? — настоя ПД.

— По време на роенето кликисите се отправят през транспорталите наведнъж и се разпръскват към хиляди незаселени планети, за да установят нови кошери. — Сирикс поклати глава, особено горд с ефективността и простотата на плана си. — Преди да започне последното роене, модифицирахме транспорталите. Когато люпилото се раздели и милионите кошери преминаха през проходите, ние променихме маршрута на транспорталите. Всеки от пътуващите кликиси излизаше през хидрогски транскоридор дълбоко в газовите гиганти и загиваше моментално. Над осемдесет процента от кликиската раса загина в този първи ден, преди да осъзнаят какво сме направили. Тогава започнахме нападението си. Оттогава в съюз с хидрогите се заехме да избиваме оцелелите. Освен това сключихме договор с илдирийците, като им обещахме да ги пазим от хидрогите в замяна на дългосрочното им сътрудничество. Накрая ние, роботите, постигнахме каквото искахме. След това, тъй като бяхме програмирани по подобие на кликиските си създатели — влязохме в хибернация за векове, докато илдирийците не ни събудиха в уреченото време.

Двете компита гледаха високите кликиски кули. Сирикс очакваше да изпитат гордост от този миг на триумф за роботите. Той щеше да отдели необходимото време, за да завладее отново всеки свят, който по право принадлежеше на кликиските роботи.

Беше убеден, че хората ще паднат също толкова лесно, колкото и кликисите.