Кевин Андерсън
Метален рояк (122)

122.
Ческа Перони

В кораба-мехур Ческа и Джес общуваха с друга група вентали, събрани от друга мъглявина. Ческа все още не можеше да си даде сметка колко много от водните елементали са разкъсани през древната война, но сетивата й ставаха по-изострени, по-силни и с по-голям обхват.

Внезапно почувства шок и вълнение сред венталите, сякаш някой бе ударил силен гонг. Агонизиращ вик отекна през тъканта на вселената.

Джес я хвана, както се носеха в затворената вода на кораба.

— Не знам какво е това. Венталите от другата мъглявина… нещо ужасно, пламъци… — И двамата чуха зловещия вик в съзнанието си. Безброй вентали бяха убити! И разбраха, че са ги убили фероуите.

Ческа можеше да го почувства, да го усети.

— Били са запратени на слънцето.

Огнените създания бяха нападнали танкера на Плумас в системата на Йон, с баща й и Кейлъб на борда.

Още вълнения, още елементални трептения. И което бе по-лошо, голяма група фероуи нападаше другаде, смразяваща дъха група от десетки хиляди огнени кълба.

— Харибда — извика Джес. Венталите закръжиха около тях. Ческа се опита да възпре стона си, но ужасяващата болка сякаш бе навсякъде. Баща й, Харибда, толкова много вентали…

И очите й сякаш се отвориха към далечно, чуждо място; тя видя огромни пространства от живата вода, в която се носеха: кипящ чуждоземен океан, осеян с черни безжизнени скали, които се подаваха над повърхността. Разпозна първичния свят, където Джес бе възкресил венталите, където тя самата бе излекувана и променена. Където с Джес се бяха оженили.

Всички морета на Харибда бяха живи, просмукани с венталска сила. Сега, докато фероуите се спускаха над необятния океан, разумните вълни се издигнаха в отбранителен строй. Самите облаци се събираха за предстоящата битка.

Разярените фероуи се появиха, първо десетки, после стотици, хиляди — миниатюрни слънца, пламтящи ослепително. Като избухващи звезди те обгориха облаците, запратиха пара във всички посоки.

Докато огнените кълба се потапяха в морето, венталските океани се отдръпнаха, после се издигнаха, за да им препречат пътя. Пламтящите създания се бореха. Оживотворената вода угаси безброй огнени същества, но други идваха да ги заместят. Фероуите започнаха бомбардировката си, пламък след пламък, като лава, изгаряща черните скали и дълбоките морета. Венталите на Харибда не можеха да устоят срещу подобна сила. Сякаш всички фероуи във вселената се бяха втурнали в невъзможна опустошителна атака.

Агония прониза сърцето на Ческа. Това не можеше да е вярно!… Но фероуите надделяваха, изпаряваха океаните. Макар водните елементали да угасиха много кораби на фероуите, дъждът от огън продължи. Независимо колко огнени кълба падаха димящи сред намаляващата вода, нови и нови ги заместваха.

В защитения им кораб-мехур тя невиждащо се пресегна към ръката на Джес. Зарадва се на здравата му хватка, приветства слабата физическа болка, която не бе нищо в сравнение с ужаса от загубата на Харибда. Ческа закрещя.

Корабът им се понесе към Харибда, но бяха твърде далече, за да помогнат. Щяха да минат дни, преди да стигнат там. Не можеха да закарат други вентали, та силата им да се добави към силата на онези на Харибда. Докато пламтящата разруха продължаваше, Ческа и Джес се мъчеха да разберат защо огнените топки са обърнали гнева си срещу венталите. Дори венталите не разбираха дивата им ярост.

Сълзите на Ческа се стичаха и капеха в живата течност. Докато наблюдаваха последните мигове на атаката, водата от мъглявината в собствения им кораб се сгорещи и започна да завира.