Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metal Swarm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Метален рояк

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2008

ISBN 978–954–585–977–9

История

  1. — Добавяне

80.
Дейвлин Лотце

Ларо имаше достатъчно звезди, за да освети пътя им. Още една мисия. Дейвлин изобщо не бе мислил, че ще се върне под прикритието на мрака при заградените заселници.

Вървеше бързо, Стайнман не изоставаше. И двамата бяха наясно с неотложността на ситуацията за хората зад стените. Когато чуха съобщението на Кларин, десетина от бегълците предложиха и те да се включат в неизбежната битка, но Дейвлин им отказа, без да се замисли.

— Сега сте тук и трябва да се грижите един за друг. Двама ще са достатъчни. Не искам да спасявам всички втори път.

Приближиха се внимателно към селището, нащрек за писукания или свирукания от страна на кликисите. Видяха отблясъците на самоделните лампи, които хората бяха изработили, за да прогонят сенките. Разрасналият се кликиски град фосфоресцираше зловещо, рамката на новоиздигнатия транспортал изпъкваше ясно, достатъчно голяма, за да може люпилото да изпраща многобройните си армии да унищожават други кошери.

Кларин не си бе губил времето. Беше измъкнал оръжията и експлозивите, скрити от Дейвлин. Очите му бяха кървясали, тъмната му коса бе разчорлена. Изглеждаше сякаш не е спал от дни. Кметът Руис имаше също толкова уморен вид.

— Вие, приятели от Крена, трябва да спрете да се забърквате в подобни ситуации — каза Дейвлин съвсем сериозно.

Изражението на Руис се ободри.

— Измъкни ни и този път и ти обещавам, че ще станем най-скучните хора в Спиралния ръкав.

Затворниците вече бяха направили някои приготовления, за да се защитят, а в стария си бележник Кларин бе записал постигнатото.

— Маргарет Коликос не може да ни каже кога люпилото ще предприеме следващия си ход. Събрахме достатъчно, за да причиним сериозни щети на буболечките, и намерихме доброволци за операцията. Крим и Марла Чан Тайлар вече се обучават с оръжията и сформират стрелкови отряди. — Той се ухили. — Като ни поставиха зад заграждението, кликисите ни дадоха възможност да се отбраняваме от висока позиция. Тактическа грешка. Можем да застанем на стените и да ги застрелваме в мига, в който се появят.

— Боеприпасите ви ще свършат, преди да избиете достатъчно кликиси. — Дейвлин прокара пръст по списъка: огнестрелни оръжия, зашеметяващи пистолети, ръчни устройства за усмиряване на тълпи. Много колонисти бяха започнали да дълбаят бойници, да правят скрити люкове, фалшиви стени и тайни стаи, където да се скрият в случай на нужда, но Дейвлин се съмняваше, че това ще ги спаси.

— Трябва да сме готови по всяко време — изтъкна Кларин.

— Вече си готов, но мога да те подготвя по-добре. Всеки час ни помага да увеличим мащабите на разрушенията, които можем да причиним. — Почука с пръст по списъка на Кларин. — Мога да използвам експлозивите, за да минирам местата, откъдето ще се опитат да влязат кликисите. Мога също да поставя бомба до ето тази дебела стена. Ще я взривим, ако се наложи да се измъкваме бързо, но това ще стане само в краен случай.

Погледна хронометъра си и добави:

— Четири часа до съмване. Трябва да действаме бързо. Да се надяваме, че ще имаме още няколко дни, преди да решат да ни нападнат.