Кевин Андерсън
Метален рояк (42)

42.
Генерал Кърт Ланиан

За първата мисия през реактивирания портал генерал Ланиан събра четиристотин от хората си. Мироопазващите сили бяха нарамили оръжията си, униформите им бяха безупречни. Щяха да отидат до Пим в боен строй, за да изкарат ангелите на колонистите.

Според проучванията Пим беше варовита планета с плитки езера с топли солени води и шуплести брегове от пясък и сол. Почти безкрайни равнини, най-вече алкални пустини с няколко оазиса с чиста вода, където растяха тръстики и нещо като папрати.

Ланиан не можеше да си представи толкова отчаяни колонисти, че да искат да се заселят там, но с много изобретателност и усилия заселниците можеха да развият доходен бизнес от извличането на солени химикали от почвата. Той трябваше просто да се увери, че хората от Пим нямат намерение да се откъсват от Ханзата.

След като насадеше в сърцата им страха от ЗВС, възнамеряваше да остави малка група, за да им напомня за заплахите, които бродят из Спиралния ръкав. Подобни заплахи включваха, разбира се, и смазването на въстанието на крал Питър.

Ланиан стоеше начело на строените си войски в тунелите на Рейндик Ко като водач на кавалерия, готов да обяви атака. Прииска му се да бе донесъл церемониален меч, за да го размаха след преминаването през транспортала.

— Колкото по-скоро се оправим с тези колонисти, толкова по-скоро ще се приберем у дома.

Той кимна към хората до контролното табло и те активираха трапецовидната стена — вече бяха набрали координатите на Пим. Високо вдигнал глава, Ланиан пристъпи смело напред. Войниците го последваха.

Внезапно мракът на подземната пещера се смени с ярките отблясъци на слънцето, пламтящо над солените равнини. Присвил очи, Ланиан продължи напред, за да не бъде стъпкан от маршируващите зад него войници.

И още преди да успее да се огледа добре, усети, че има нещо нередно. Чу жужене, тракане и шум като от движението на хиляди тела. Войниците му започнаха да викат, докато нагласяха очилата и визьорите на шлемовете си.

И тогава Ланиан видя чудовищата — безкраен рояк.

Вместо в колония на Ханзата с неколкостотин заселници той и бойците му се бяха озовали пред хиляди гигантски буболечки, които странно напомняха на кликиските роботи. Но бяха живи, органични. Ланиан едва успя да потисне вика си. Някои от войниците му закрещяха.

Буболечките се заобръщаха към тях.

Ланиан закрещя на войниците да подготвят оръжията си, после забеляза група измъчени хора, натикани зад временни ограждения. Само двайсет или трийсет от измършавелите затворници бяха все още живи. Видя разхвърляните изкормени човешки тела, много от тях плаваха в солени локви. Кули, построени от сол, пясък и бял боракс, сияеха като сталагмити, издигащи се от алкалните басейни.

Оцелелите колонисти на Пим се развикаха — молеха ЗВС да ги спаси. Ланиан не се поколеба. Той беше командир на Земните въоръжени сили, а тук имаше заплашени колонисти на Ханзата…

Насекомоподобните чудовища вдигнаха предните си крайници, затракаха и записукаха, след което тръгнаха към войниците на ЗВС.

— Огън! — Ланиан се затича напред и откри стрелба с импулсната пушка, която престана да изпълнява само церемониална функция. Войниците на ЗВС — другарите им все още излизаха от транспортала — го последваха.