Кевин Андерсън
Метален рояк (135)

135.
Язра’х

Призматичният палат започна да грее като слънце. Някои от огромните куполи вече се бяха стопили. Фероуите сякаш бяха навсякъде.

Илдирийците имаха нужда от водач, та дори магът-император да не бе сред тях. Престолонаследникът Даро’х разбираше задължението си — да намери ефективен начин да се бори срещу неугасимите пламъци. А работата на Язра’х бе да го опази жив.

Тя бе измъкнала престолонаследника от небесната сфера заедно с всички, които бе успяла да спаси. Куполът се бе превърнал в огромна лупа и всички растения и летящи създания избухваха в пламъци и се овъгляваха за миг. Самотната фиданка в горната част на двореца беше изгоряла още при първата атака на фероуите.

Язра’х водеше групата през искрящите коридори, надолу по стълбите, през откритите широки тераси, търсеше изход. Трите исикски котки ги следваха.

Даро’х, все още увит в топлоустойчивото покривало, попита:

— Можем ли да стигнем до бойния лайнер на адара?

— Не знам. Но трябва да се измъкнем от Призматичния палат.

Очите на Осира’х и по-малките й братя и сестри блестяха ярко и трескаво. Макар да бяха блокирали новата тизм/телевръзка, децата изглеждаха свързани по начин, който Язра’х не бе виждала никога. И някак съсредоточени.

— Трябва да отидем на мястото, където седемте реки се събират — каза Осира’х. — Ще сме в безопасност при водата под земята — поне достатъчно дълго, за да стигнем до адара.

Язра’х кимна и ги поведе. Всеки дъх обгаряше дробовете им с гореща пара от бомбардировката на Слънчевия флот. Счупените плочи червено и жълто стъкло бяха опасни.

Фероуите танцуваха в небето, хвърляха — пламъци като слънчеви изригвания. Бойните лайнери на адара продължаваха да леят вода в опит да угасят огнените кълба. Още един почернял кораб на фероуите се спусна като умиращ въглен сред града.

Стотици стражи вече бяха загинали, неспособни да понесат жегата. А после Язра’х видя отряд облечени в огледални брони дуелисти — шампионите се събираха, за да се изправят срещу елементалните врагове. Яките атлети бяха в пълното си огледално снаряжение, с шлемовете и призматичните си лазерни копия. Тя се бе състезавала с тези мъже, бе изпитвала уменията си срещу тях и ги смяташе за приятели. Познаваше изключителните им възможности. Може би техните оръжия щяха да дадат резултат там, където другите се бяха провалили.

Елипсоидите на фероуите пак се спускаха към тях и тя извика исикските си котки и те изтичаха обратно под слабото укритие на една козирка. Даро’х загърна Осира’х и другите деца с топлоустойчивото покривало и ги натисна да клекнат. Пламъците приближаваха.

Дуелистите вдигнаха лазерните си копия, запратиха залп от ярки лъчи и веднага се скриха зад огледалните си щитове. Някои закрещяха, когато прииждащият огън мина през тесните пролуки, но други останаха непоклатими — щитовете отразяваха пламъците и топлината.

Огненото кълбо отмина. Повече от половината дуелисти бяха паднали. Един от оцелелите извика немощно:

— Давай, Язра’х! Отведи престолонаследника в безопасност.

Най-накрая стигнаха до фонтана, където седемте потока се пресичаха и се изливаха към мястото за преразпределение на водите. Осира’х се наведе над зеещата дупка.

— Слизали сме долу. Можем да се спасим, ако скочим.

— Послушайте Осира’х! — Язра’х нямаше време за съмнения. Даро’х смъкна защитното покривало и пристъпи напред, за да помогне на децата.

Огненото превъплъщение на падналия губернатор на Хирилка се появи от близката сводеста врата, около него сияеше ослепителна светлина. Лицето му бе спокойно и удовлетворено, гласът му тътнеше като гръм:

— Къде е Джора’х?

— Баща ми е в безопасност! — извика Даро’х.

Една от котките на Язра’х изръмжа и се хвърли към пламтящото гърло на губернатора. Руса’х махна небрежно с ръка и пламъците около него се превърнаха в непристъпна стена. Язра’х изпищя, когато котката й изчезна в облаци пушек. Другите две животни завиха, но Язра’х ги дръпна назад. Лицето й се сгърчи от болка. Но не можеше да се жертва толкова глупаво.

— Осира’х, скачай във водата. Бързо!

Момичето хвана брат си Род’х и скочиха заедно в пенливия водопад. Гейл’нх, Тамо’л и Мюри’н ги последваха.

От дланите на Руса’х изскочиха пламъци. Язра’х едва успя да вдигне топлоустойчивото покривало и да го разгъне пред себе си, Даро’х и двете котки. Огненият порив ги блъсна, въздухът се нажежи и тя усети как пламъците изгарят пръстите й.

Последните няколко дуелисти сключиха огледалните си щитове и се спуснаха срещу лудия губернатор. Вдигнаха копията си, за да изстрелят нови лазерни залпове. Един дори заби кристалното си копие в пламтящото му тяло. Превъплътеният фероуи се сгърчи и извика. Кристалното копие се счупи. Вълна от огън заля дуелистите и те паднаха до един. Дори броните им не можеха да ги спасят от мощта на подобна атака.

— Трябва ли да стоя и да гледам как умират за мен? — проплака Даро’х.

Язра’х го бутна към водопада.

— Не! Трябва да използваш времето, което ти спечелиха, за да избягаш. — Блъсна го грубо в пенещата се вода, после изрита колебаещите се котки след него. Руса’х вече запращаше нова огнена вълна, но Язра’х скочи с главата надолу в изпълнения с пръски грохот. Пламтящата вълна забърса спускащите се потоци и вдигна огромен стълб бяла пара.

Язра’х прелетя десетина метра и се гмурна в дълбокия басейн. Кожата й бе покрита с мехури, косата й бе изпепелена, тя почти не виждаше. Двете котки пляскаха до нея.

— Насам — извика Осира’х.

Заплуваха по течението. Каналът минаваше през истински катакомби. Накрая стигнаха един от изходите под хълма. Далече от Руса’х.

Освен тях водата носеше изгорелите тела на поклонници, убити от прелитащите кълба. Язра’х издърпа подгизналите Осира’х и Гейл’нх на брега, в тинята, която полепна по зачервената им кожа. Даро’х пък помогна на Род’х да измъкне сестрите си и побърза да се обади на адар Зан’нх. Отговорът дойде бързо.

— Открихме ви. Ще изпратим катер да ви вземе. Не можем да се бием повече с тези огнени кълба.

Корабът на адара профуча покрай няколко огнени кълба над тях и от корпуса му се откъсна малък катер.

След секунди Язра’х, престолонаследникът, Осира’х и четиримата й братя и сестри, заедно с двете исикски котки, влетяха в спасителния кораб, уплашени, изтощени и обгорени. Но живи. Всички бяха живи.

Катерът на Слънчевия флот остана на земята повече от две минути, преди да се устреми към флагманския кораб и да остави пожарите на Илдира зад себе си.