Кевин Андерсън
Метален рояк (32)

31.
Председателят Базил Венцеслас

Разузнавателните кораби се върнаха с богата информация. Лейтенант-командир Конрад Бриндъл беше докладвал на председателя какво да очаква, но въпреки това Базил бе изненадан. Останал сам в личния си кабинет, председателят огледа снимките съсредоточено като гросмайстор пред решителен ход за шампионската титла и въздъхна:

— Питър, Питър, Питър… на нищо ли не съм те научил?

Прехвърли кадрите и огледа картината на корабния трафик около Терок. Разузнавателните кораби бяха минали през системата, бяха заснели висококачествени образи и се бяха отдалечили, преди да бъдат засечени от защитния периметър. Базил проследи трасетата по екрана и се опита да ги категоризира.

Някой друг вероятно би си взел почивка, би се откъснал за няколко часа, за да побъбри с приятели или да изиграе някоя игра, но председателят Венцеслас не обичаше игрите. Игрите бяха глупави занимания за хора, които нямаха какво по-интересно да правят и убиваха времето си, вместо да се постараят да постигнат нещо. Базил винаги имаше нещо по-интересно за правене. Неговата „игра“ беше политиката, а игралната дъска — Спиралният ръкав. Сега се изправяше пред най-критичния двубой в човешката история: председателят на Ханзата срещу въстаналия крал. Талантлив политик и високообразован водач с десетилетен опит срещу улично хлапе, получило няколко ката нови дрехи и малко обучение. За разлика от легендата за Давид и Голиат, този път Голиат нямаше да загуби.

На шпионските снимки покритите с гори континенти изглеждаха зелени — бяха се възстановили по удивителен начин след нападенията на хидрогите. Повечето кораби, които видя, бяха просто очукани търговски съдове и изглеждаха така, сякаш някой ги е сглобил от подръчни материали. Скитници, разбира се. Някои дори имаха наглостта да носят обозначенията на Ханзата. Не видя никакви военни съдове. Да, беше минал само месец, но…

— Питър, не е възможно да си толкова тъп.

Генерал Ланиан вече бе заминал с „Юпитер“, за да подсигури планетите от колонизаторската инициатива като първа стъпка към възстановяването на Ханзата. Сегашната цел на Базил беше да открие най-слабата — и вероятно най-важната — сред колониите на Ханзата, които така дръзко и безразсъдно бяха обявили независимостта си.

Но Терок беше толкова беззащитен! Председателят не бе очаквал да се появи подобна възможност. Един-единствен концентриран удар щеше да обезглави Конфедерацията. Той се отдръпна от екрана и отпи глътка от ледената лимонада, предпочитаната му напитка, след като се бе отказал от кардамоновото кафе.

Трябваше да се възползва от случая. Това щеше да разреши всички проблеми на Ханзата и да спечели битката с един невероятен ход.

Откри адмирал Уилис при Каин в административния офис на ЗВС, разположен в пирамидата на Ханзата. Двамата гледаха кадри на смели войници, сражаващи се с осеяни с шипове бойни кълба.

— По дяволите, ако и това не призове новобранци да се запишат в ЗВС, не знам какво ще успее — каза Уилис. — Може би трябва да им обещаем и безплатна бира, както сме тръгнали.

Каин изглеждаше замислен.

— Не забравяй, че се опитваме да наберем доброволци от най-упоритата част на нашата популация — тези, които не пристъпиха напред, когато ситуацията беше най-критична — отбеляза той. — Трябва някак да ги привлечем.

— Обираме остатъците. — Уилис посочи луничавото лице на млад ефрейтор, който изглеждаше невероятно доволен от работата си. — Това хлапе, изглежда, смята, че порционът в ЗВС е най-вкусното нещо, което е яло през живота си.

Базил ги прекъсна рязко:

— Не бива да се стремим да подмамваме войници с обещания и награди. Те трябва да разберат, че се нуждаем от тях, да почувстват дълга си и да направят онова, което е правилно.

— Едва ли ще се получи — възрази Уилис.

Базил се опита да прикрие разочарованието си.

— За жалост имате право. — Той замълча за момент. — Адмирале, казахте, че искате да направите нещо значително?

— Е, да измислям глупави реклами и да наблюдавам смотани корабостроителници е под нивото на способностите ми все пак.

Базил се намръщи. След като Ланиан бе тръгнал към Рейндик Ко с нейния дреднаут, Уилис се бе справила доста добре с управлението на корабостроителниците и — въпреки мърморенето й — той очакваше наборната кампания да е доста успешна. Но тя можеше да направи и много повече.

— Предлагам ви да спасите Ханзата, адмирале. Измислих решение, което може да сложи край на въстанието, да обедини човешката раса и да ни върне на пътя към силата и просперитета.

Устните на Уилис се извиха в усмивка.

— Звучи доста внушително.

Каин завъртя изображенията на проектора. Появи се плакат с огромни букви, разположени над орбитална снимка на Земята: ЗВС: СЕГА. Логото с веригата от звезди се извиваше над черния екран, обгоряло парче от неразпознаваем космически кораб висеше зловещо на заден фон.

Базил пристъпи към проектора, включи бележника си и повика образите от разузнаването.

Уилис веднага съобрази за какво става въпрос.

— Искате да нападна Терок. Да съсипя новата Конфедерация.

— Искам да я поставите под контрол — поправи я Базил. — И да арестувате Питър. Ще го неутрализираме и ще сложим на негово място приемлив крал. Това ще е краят на тази глупост.

Лицето на Каин остана невъзмутимо.

— Много е опасно, господин председател. От политическа гледна точка, имам предвид.

— Ако искате да го направя, сега е идеалното време да ми върнете дреднаута.

— Глупости. Погледнете екрана. Четири или пет манти със сигурност ще са достатъчни за тази работа.

На вратата се чу отсечено почукване и влезе капитан Маккамон.

— Викали сте ме, господин председател?

Червената му барета беше килната под идеален ъгъл върху светлата му коса. Колоритната му униформа беше безупречна. Базил така и не спираше да се чуди как Маккамон с блестящото си досие е успял да се издъни толкова зле, като е допуснал Питър, Естара и Даниъл да се измъкнат.

Докато Уилис изучаваше обикалящите около Терок кораби, председателят заговори:

— Капитан Маккамон, смятаме да започнем сериозна операция. Държа непокорният зелен жрец да бъде под ваш контрол и да бъде лишен от възможност да наблюдава подготовката ни или да изрази съмненията си по телевръзката.

Маккамон се навъси.

— Господин председател, държим Натон под домашен арест, както наредихте. Фиданката му е в кралското крило на двореца. Не би могъл да види или да каже нищо.

Каин погледна капитана на кралската стража и каза:

— Председателят смята да изпрати група кораби на ЗВС да завладеят Терок и да хванат крал Питър. Очевидно не можем да оставим зелените жреци да разберат за това.

Базил изгледа гневно заместника си. Каин просто не разбираше разделението на властта.

— Не беше нужно капитан Маккамон да бъде осведомен.

Капитанът на стражата го погледна изненадано.

— Терок винаги е бил независим, господин председател. Да го атакуваме със Земните въоръжени сили и да отвлечем краля…

— Ако не бяхте оставили Питър да се изплъзне, нямаше да възникне такъв проблем — прекъсна го Базил. — Хм, това ми напомня нещо. — Той допря пръст до устните си. — Всъщност защо все още съществува кралската стража? Кого пазите, след като нямаме крал?

Маккамон пребледня.

— Мога ли да попитам, господин председател, кога можем да очакваме нов крал? Ханзата има нужда от крал.

Базил потисна усмивката си и си отбеляза, че никоя от наборните реклами не споменава нещо от рода на „бийте се за краля“.

— Моят алтернативен кандидат се обучава от месеци, много преди Питър да избяга… но този път съм предпазлив. Не искам пак да допуснем грешка.

След като Питър разбереше кой е кандидатът, щеше направо да полудее.

— Предстои ни важна работа. Няма нужда да се занимаваме повече с този въпрос. — Вгледа се в екрана и се усмихна. — Ако адмирал Уилис успее, ще имаме цялото време на света да довършим темата.

Посочи плаката ЗВС: СЕГА и добави:

— Този ми харесва.