Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metal Swarm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Метален рояк

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2008

ISBN 978–954–585–977–9

История

  1. — Добавяне

25.
Магът-император Джора’х

След като изпрати Язра’х и Зан’нх на Марата, Джора’х насочи усилията си към други дейности, свързани с възстановяването на стабилността на империята. Стотици служители изготвяха карти и стратегически планове като първа стъпка към отвоюването на вече изгубеното. Хирилка, центърът на въстанието на Руса’х, беше евакуирана, но може би сега отново бе станала годна за обитаване? Магът-император изпрати там екип учени, който да огледа слънчевите промени и да следи климата.

После повика тал О’нх, едноокия командир, който бе евакуирал Хирилка, заедно с губернатор Райдек’х, момчето, което трябваше да е водач там, и ги изпрати на обиколка сред световете в Хоризонтния куп, за да инспектират поразените при въстанието планети. Още една стъпка към възвръщането на илдирийската мощ и единство.

Толкова много парчета… толкова много отломки от разцепената на части империя. Само магът-император можеше да ги събере заедно. Колко се радваше, че синът му Даро’х се връща от Добро днес. Сега, след като хидрогите бяха победени, а подклажданата от Руса’х гражданска война бе приключила, Илдирийската империя отново се нуждаеше от своя престолонаследник. Магът-император искаше да види Даро’х още щом слезе от кораба.

Полукръгла тераса се издаваше от крилото на палата, определено за покои на новия престолонаследник. Терасата служеше едновременно като балкон и площадка за кацане, бе достатъчно просторна, за да побере повече от седемдесет илдирийци. За съжаление Нира не бе пожелала да се присъедини към Джора’х. Спомените й от Добро бяха все още пресни и макар младият Даро’х да не бе искал поста си на губернатор там, за нея той олицетворяваше ужасите на лагерите.

Няколко слуги бързо окачваха отразяващи знамена на тънки прътове с везани въжета. Други нареждаха храна върху толкова много маси, че Джора’х се чудеше дали пилотът ще намери място да кацне. Дворцовите паметители стояха, слушаха и наблюдаваха, готови да запомнят всяка подробност от пристигането на Даро’х. Бюрократите определяха кои хора имат право да останат на терасата и кои трябва да бъдат пренасочени към съседни балкони. Стражите стояха мирно, вдигнали кристалните си саби към небето.

Десетки развълнувани млади жени, облечени в отражателни слънчевоенергийни дрехи и с обръснати, намазани с масло и нашарени с ярки бои глави, чакаха — те бяха в разплодителните списъци. Задължение на престолонаследника бе да има много деца от различни касти и да осигури ново поколение от благородно потекло, което да се влее в редиците на неговите придворни.

Животът на Даро’х щеше да е много по-различен отпреди. Заради реда си на раждане и образованието и обучението си, той никога не бе вярвал, че ще стане нещо повече от губернатор на Добро. Но всичко се бе променило след смъртта на предателя Тор’х.

Магът-император нямаше да позволи на този си син да води напълно безгрижен живот. Престолонаследникът имаше много приятни задължения и известно време се отдаваше на хедонистични наслади, но Джора’х бе направил грешката да поощрява Тор’х в това. Даро’х трябваше да бъде държан строго и изкъсо още от пристигането си.

Прислужниците бяха излъскали прозрачните плочки на терасата толкова идеално, та се създаваше илюзията, че корабът каца във въздуха. Щом слабият пламък от двигателите угасна и корабът застина на място, Джора’х тръгна напред.

В същия миг вратата на люка се отвори, Даро’х пристъпи навън и магът-император усети внезапно пробождане в сърцето, усукване в стомаха. Странната болка, която бе доловил в тизма, се усили. Синът му буквално трепна от болка под светлината на шестте слънца. Кожата на лицето му беше червена и напукана, обгорена; ръцете му сякаш бяха сварени.

— Даро’х! Какво е станало?

Младият мъж се олюля, после пристъпи напред.

— Тате! Господарю! Огънят идва. Фероуите! Удру’х е мъртъв!

— Губернатор Удру’х е мъртъв? Как? Не усетих нищо!

Как бе възможно да не усети смъртта на брат си?

— Преди да умре, фероуите го отделиха от тизма. Отрязаха го… и го погълнаха. Беше Руса’х, господарю. Той е жив… и гори.

Сухо, с тон, който пресече паниката на Даро’х, Джора’х заяви:

— Обясни подробно, престолонаследнико.

Бюрократите, стражите и очакващите жени загледаха мага-император объркано, сякаш той можеше да разсее смущението им и да им даде ясни отговори.

Даро’х пое дълбоко дъх, смръщи лице от болка и заразказва как фероуите дошли на Добро и как огнените им топки свистели из въздуха.

— Руса’х е с фероуите. Каза, че ще изгаря още, че може да изгори всички, ако се опитаме да го спрем.

— А теб защо те пощади?

— Защото съм син на мага-император. Моята връзка с вас е силна, но мисля, че той можеше да я пречупи, да я подпали, ако беше пожелал. Мисля, че искаше да ви предупредя, да всее страх във вас.

Джора’х осъзна положението с болезнена яснота. С опустошения Слънчев флот и отслабените илдирийци, какъв шанс имаха да се борят с огнените същества, които бяха не по-малко могъщи от хидрогите? Но той бе устоял на хидрогите и империята бе оцеляла.

— Даро’х, ще ми трябва силата ти. Нуждая се от моя престолонаследник.

През тизма Джора’х усети как синът му търси дълбоко в себе си. Сега, когато не се чувстваше напълно сам, младият мъж откри вътрешна смелост, не обгорена от страха.

— Но как ще го спрем?

— Като бъдем илдирийци. Когато сме сплотени, нашата раса е по-могъща от всяка външна заплаха. — Джора’х стисна ръката му. — Ти и аз, двамата, ще подсилим тизма. Научи ли къде смята да отиде Руса’х?

— Каза, че ще изкове връзки там, където се нуждае от тях.