Кевин Андерсън
Метален рояк (128)

128.
Магът-император Джора’х

След като сключи дълго търсения съюз и се освободи от тежестта на вината, магът-император си тръгна от Терок. Сега вече можеше да продължи напред. С Нира можеха да се приберат у дома.

Бе изпълнен с удовлетворение. Нира бе взела няколко фиданки, а петима зелени жреци бяха обещали да дойдат на Миджистра. Двамата с Нира стояха заедно в командното ядро, докато церемониалният боен лайнер се отдалечаваше от трънливите дървесни кораби, пазещи Терок. Джора’х отдавна не се бе чувствал така обнадежден, толкова доволен. Империята отново беше на прав път.

Внезапно почувства през тизма ехтящ призив за помощ, тревога и болка. Вцепени се, потрепери и почти падна от паниката в ума си.

— Огънят! Болката. Усещам ги в цяла Миджистра.

Връзката му с престолонаследника Даро’х беше кристално ясна; същото объркване ехтеше и от връзката с Язра’х, Осира’х и още много илдирийци. Ставаше нещо наистина ужасно, а той бе далече от хората си.

Нира също усети промяната. Докосна една от фиданките, която бе донесла в командното ядро, и каза:

— Колкер не е там. Никой друг не може да използва фиданката. Не знам какво става.

— Руса’х. Нападнал е с фероуите. Даро’х ни предупреди. Трябва незабавно да се върна на Илдира. — Звездните двигатели на бойния лайнер вече се зареждаха с енергия. Тизмът излъчваше вълна след вълна сътресения, хаос, разруха и ярък, ярък огън. — По-бързо! — изкрещя Джора’х.

Операторите на сензорите усетиха какво се случва и пръстите им заиграха по панелите. Тактическият офицер внезапно се обади:

— Господарю, приближават се големи кораби! Обкръжават ни. Много са. Кораби на Земните въоръжени сили.

Докато лайнерът набираше скорост, корабите на Земните въоръжени сили — страховит дреднаут и четири манти — пресякоха пътя им.

— Защо са тук? Заобиколете ги. Нямам време да се занимавам с човешката политика. Трябва да се приберем веднага!

— Да открия ли огън, господарю?

Джора’х не знаеше какво да каже. Слънчевият флот да открие огън срещу Земните въоръжени сили? Това беше безумие. Току-що беше сключил съюз с крал Питър.

— Тези кораби може и да са наши врагове, Джора’х — каза Нира. — Не разчитай ЗВС да са разумни… — Отново докосна фиданката и изпищя: — Фиданката в Призматичния палат! Унищожена е. Отрязана е… Дръвчето просто… изгоря.

Джора’х се вгледа в земните кораби, които препречваха пътя му.

— Да. Ако не се отместят, нямаме избор, освен да открием огън. Подгответе се.

Дреднаутът го лиши от възможността да решава: стреля без предупреждение и порази двигателите на бойния лайнер.

Още попадения разтресоха корпуса. Нира стисна фиданката, за да я предпази. Джора’х се хвана за перилата, докато корабът се накланяше под краката му.

— Защо стрелят по нас? — Изгарян от огъня на фероуите през тизма, той не можеше да мисли ясно. Илдира беше в ужасна беда. — Трябва да се измъкнем оттук!

— Двигателите не работят, господарю.

— Открийте огън. Целете се в дреднаута. Направете необходимото, за да се измъкнем.

Беше объркан. След тази мисия за мир и разбирателство на Терок не можеше да си представи, че може да се окаже въвлечен във война.

— Инженерите вече работят, господарю. Но не знаят дали ще могат да извършат поправките навреме.

Въпреки зловещата топлина и болката, струящи през фиданката й, след като фероуите бяха поразили Колкер, Нира трябваше да докладва какво става. Магът-император бе в опасност. Може би крал Питър или някой от скитническите кораби, или дори вердански боен кораб можеше да долети от Терок и да се притече на помощ.

На екрана се появи адмирал от ЗВС.

— Аз съм адмирал Естебан Диенте и предавам официалната покана на мага-император. Настояваме да се присъедините към нас.

— Покана? Вие стреляхте по флагманския ми кораб. Това е акт на война срещу Илдирийската империя.

Лицето на Диенте бе каменно.

— Председателят Венцеслас желае да обсъди предложения от взаимен интерес с вас, сър. Имам инструкции да ви ескортирам с полагаемите се почести до Земята.

— Отказвам! Току-що научих за разразила се криза в Илдира. Трябва да се върна в Призматичния палат незабавно.

— Това не е възможно, сър. Тъй като двигателите ви са повредени, ще взема кораба ви на буксир.

Яки магнитни лъчи вече бяха насочени към корпуса на илдирийския кораб. Джора’х усети разтърсването, докато ЗВС се скачваха.

— Отвличат ни! — извика Нира.

— А Миджистра е в пламъци! — Джора’х се обърна към Диенте. — Трябва да се върна незабавно, неотложно е. Моля ви, оставете ме да отида на Илдира. Веднага!

Диенте отвърна съвсем спокойно — личеше, че е упражнявал думите си много пъти:

— Вече говорихте с водача на престъпно правителство. Председателят, оторизираният представител на Земята, просто иска да му отделите също толкова време.

И без да остави мага-император да отговори, Диенте прекъсна връзката.

Джора’х беше пленен, а бойният му лайнер беше безпомощен. Императорският палат бе погълнат от пламъците на отмъщението на Руса’х.

Бойният лайнер тромаво се клатушкаше. Земните кораби го влачеха към Земята. А Джора’х не можеше да направи нищо.