Кевин Андерсън
Метален рояк (64)

64.
Сарейн

От известно време Сарейн бе започнала да се притеснява все повече за Базил. Заради миналото и всичко, което някога бе направил за нея, тя все още държеше на него, но напоследък друга емоция си беше проправила път сред чувствата й: страх.

Така че когато Базил й изпрати неочаквана покана за вечеря, тя отначало се развълнува, а после се обърка. Бележката беше кратка, което не намекваше за някаква нежност, но и не беше безцеремонна. Сарейн прие поканата, разбира се, като се надяваше на най-доброто.

Личните покои на Базил вдъхваха усещането за стерилна чистота, но това показваше и колко малко време прекарва тук.

— Радвам се, че дойде. Мина толкова време, откакто не сме били заедно.

Тя се опита да разгадае усмивката му.

— Да, така е, Базил.

— Но разбираш, нали? Покрай войната с хидрогите и сега безочливият бунт на Питър, нямах много време за личен живот.

Ястията вече бяха сервирани (за да не се губи време, предположи тя, председателят имаше разчетен график). Две филета миньон, гъби и някакви жълто-зелени зеленчуци. До чиниите — по чаша студен чай. Базил я нагласи на стола й като истински джентълмен.

— Трябва да се виждаме по-често, Базил — каза тя. — Малко почивка ще увеличи ефективността и продуктивността ти.

— Да, така казват и съветниците ми. — Той седна срещу нея. — Надявам се, че храната ще ти хареса… но всъщност компанията е най-важното.

Храната беше направо превъзходна. Сарейн се усмихваше и поддържаше разговора, но тайно се чудеше какво всъщност прави председателят. В миналото често й бе показвал, че няма нужда от нея или от заместник Каин, нито от никой, който не изповядва неговите убеждения.

Но докато събитията в Ханзата излизаха извън контрол, тя бе забелязала как Базил се плъзга по все по-стесняваща се спирала. Беше се изолирал от мненията на най-близките си съветници и не забелязваше как емоциите изкривяват преценката му. Бе сигурна обаче, че все още може да го спаси, ако му помогне да преразгледа позицията си срещу Конфедерацията, ако му помогне да види възможности, които ще са добри за цялото човечество, вместо да добавят точки към личните му постижения.

— Познавам те много добре, Сарейн. Никога не съм се съмнявал в теб, но осъзнавам, че се отчуждихме един от друг. Надявам се тази вечер да промени това. Искам да съм сигурен, че мога да разчитам на теб, когато толкова много хора около мен ме предават.

— Разбира се, че можеш да разчиташ на мен, Базил. — Отговорът й беше машинален, но тя усети студена тръпка. Беше се надявала да смекчи позицията му, но заподозря, че той се надява да я манипулира.

— Проверих записите с официалните ти срещи. Забелязах, че си посетила търговски кораб „Ненаситно любопитство“, принадлежащ на капитан Рлинда Кет.

Тя трепна, но умело го прикри.

— Да, познавам капитан Кет от Терок. Тя е търговка, а аз съм от малкото хора, които познава на Земята. Поговорихме си и тя си тръгна.

— Наясно си, че има заповед за арест за нея и партньора й.

— Не, тя не спомена подобно нещо. А и аз не оглавявам космодрумната сигурност, Базил. — Внезапно видя шанс да обърне разговора. — Ако ме държеше в течение, може би щях да знам. Имам чувството, че ме изолираш. Не съм в течение и за половината от нещата, които планираш. За новия кандидат за принц например.

— Кандидат за крал.

Тя сложи вилицата и ножа си в чинията.

— Виждаш ли какво имам предвид? Не знам нищо. Не знам кой е. Дори заместникът ти не знае.

Лицето на Базил се стегна.

— Това е поверителна информация.

— Но нима не сме заедно в кюпа? Ние сме твои поддръжници, твои съветници, а аз съм твоя любовница. Поне мисля, че все още съм.

Понякога й се налагаше да си го напомня.

На Базил му стана забавно.

— Да не си си намерила някой друг?

— Не, Базил. Никога. Просто се чудя дали имаш нужда от мен или изобщо от някого.

— Имам нужда от хора, които са ми верни.

След яденето пиха кли, топла напитка, приготвена от семена на световни дървета, напитка, която Сарейн често бе пила на Терок. Знаеше, че Базил я е избрал нарочно, за да й покаже, че мисли за нея. Така трупаше точки. Вместо да стопли сърцето й обаче, клито, което всъщност се намираше много трудно, само повдигна нови въпроси.

След това се любиха и за кратко Сарейн повярва, остави се да бъде заблудена. Базил знаеше точно какво обича — значи не я бе забравил напълно. Но вътрешно тя имаше неприятното чувство, че той изпълнява задача, зачерква точка от списъка с нещата, които трябва да направи. Когато свършиха, тя се сгуши в него, спомни си първия път, когато бе дошла в леглото му, и всички невероятни и невъзможни промени, които се бяха случили оттогава.

Той я прегърна.

— Трябва да си близо до мен, Сарейн.

— До теб съм, Базил. — Но преглътна тежко, когато си спомни едно от старите клишета, които Базил обичаше да цитира: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо“.

За първи път се зачуди, наистина се зачуди, какво ще стане, ако поиска разрешение да се завърне на Терок, да се върне у дома. Какво щеше да се случи, ако се опиташе да избяга.

„Заложница ли съм тук?“