Кевин Андерсън
Метален рояк (103)

103.
Сирикс

Сразен, но не и унищожен, разбит, но все пак оцелял, Сирикс се бореше да задържи оределите си сили. Бойната група бе пострадала от сблъсъка на Ларо. Беше загубил много кораби, много бойни компита и черни роботи. Тежките съдове на ЗВС имаха съвсем малко останало гориво и почти никакви оръжия.

За първи път той сериозно обмисли възможността просто да се скрие, да изпадне в хибернация, да зарие черните роботи на някой изолиран астероид или луна и да изчака няколко хиляди години. Но за това време кликисите щяха да овладеят целия Спирален ръкав. Не можеше да го допусне. Трябваше да продължава. Трябваше да има начин.

Съдбата реши да му помогне.

Сред необятното празно пространство носещите се кораби на флота му попаднаха на самотен скитнически кораб, натоварен с множество контейнери с екти. Сирикс съсредоточи вниманието си и фокусира върху него подобрените си сензори. Всичките му оцелели кораби преминаха в бойна готовност.

— Трябва да атакуваме — каза Илкот. — Корабите ни отчаяно се нуждаят от звездно гориво.

— Корабите ни се нуждаят отчаяно от много неща. — Сирикс огледа данните от скенерите и се опита да прецени всички възможности. Ставаше въпрос за оцеляването им. — Сам по себе си товарът е недостатъчен да зареди бойната ни група за дълго. Позволете на кораба да увеличи разстоянието, но да не напуска обхвата на сензорите. Може би, ако го последваме, ще ни заведе до по-голяма плячка.

— Ами ако избяга?

— Няма да избяга.

Товарният кораб засече бойната група, отклони се от курса си и ускори. Пилотът бе заключил, че тези кораби принадлежат на Земните въоръжени сили, известни противници на скитниците.

Корабите на роботите продължиха по предишния курс, като оставиха скитника да си мисли, че се е изплъзнал от сензорите им. Сирикс изпрати малка сонда, която да го следва и да предава данни за посоката му. Скитникът продължи да се отдалечава: очевидно вярваше, че няма от какво да се бои. Двигателите на малкия кораб бяха способни на голямо ускорение, затова скитникът сигурно смяташе, че ще успее да се отдалечи безпроблемно, но черните роботи не бяха като чупливите хора и можеха да издържат на още по-голямо ускорение.

След като изчака достатъчно, Сирикс се зае с предпазливо преследване на плячката. Корабите на флота му се разтеглиха в дълга редица, като внимаваха да запазват достатъчно разстояние, за да не бъдат засечени. Проследяващата сонда изпрати ясен сигнал и те бързо го последваха.

Сирикс повика ПД и КТ на мостика. Предвиждаше, че това ще се окаже интересно.

Накрая скитникът достигна мрачна звездна система, осветявана от кафяво джудже.

— Сензорите не откриват обитаеми за биологични видове планети в този сектор — съобщи Илкот. — Топлинното излъчване на звездата е недостатъчно.

— Сканирай пак. Търси индустриална дейност. Изкуствени бази, сателити, трафик на други кораби.

Сирикс не можеше да намери разумна причина хората да дойдат на подобно неприветливо за биологичните форми място, освен ако не смятаха да скрият съоръженията си. Беше сигурен, че предишното му заключение е вярно: товарният кораб ги бе довел до по-голям склад за гориво. Нареди на корабите да се сгъстят и да изчакат извън системата на джуджето, докато скитникът намали скоростта, спре и разкрие скривалището си.

Илкот докладва:

— Намерихме малко съоръжение, основно изкуствено, направено от обработен метал. Има висока термална сигнатура. Носещият астероид е по-малко от половин километър в диаметър.

— Това е депо за гориво — заключи Сирикс. — Скитниците не биха искали някой друг да знае местоположението на това съоръжение. Приближете се предпазливо, поддържайте комуникационна тишина и минимизирайте мощността на двигателите.

Товарният кораб се закачи за малкото астероидно депо и изключи двигателите си, но Сирикс даде заповед на роботите да изчакат цял час, за да е сигурен, че хората в депото ще се почувстват в безопасност. Корабите на роботите се плъзнаха безшумно напред, готови да открият огън.

— Скитниците обикновено имат малко защитни оръжия — каза Сирикс. — Предпочитат да се крият, вместо да се бият. Трябва да ги обкръжим и да ги пленим, но без да рискуваме загубата на кораби или материали. Стреляйте внимателно. Не искаме да унищожим, а следователно и да похабим звездното гориво.

— Или оръжията си — допълни ПД.

Двигателите се включиха и тласнаха откраднатите от ЗВС кораби към целта им. Преди стреснатите скитници да успеят да направят нещо друго, освен да изпратят възмутено запитване, черните роботи ги бяха победили. Хората дори не се опитаха да избягат.

Сирикс огледа базата, която не беше нищо повече от скала с куполи и спомагателни контейнери, заварени върху повърхността. Видя площадки за кацане за шест товарни кораба. Огромните резервоари за екти бяха почти пълни, готови за разпространение сред скитническите съоръжения и човешките колонии, а може би дори и до Илдирийската империя. На четири от площадките бяха кацнали малки кораби.

— Единадесет форми на живот — определи Илкот. — Никакви съществени защити.

ПД и КТ предложиха да помогнат, но Сирикс сам пое контрола на оръжейните системи на дреднаута. Без да излъчва ненужни предупреждения или заплахи, той разруши животоподдържащите генератори на депото: справи се с язерен изстрел средна мощност.

Експлозията създаде красива картина от огън и светлина, горещи отломки се разпръснаха и отлетяха в космоса. Сирикс се замисли дали да не унищожи и четирите кораба, но реши да не хаби ценните боеприпаси.

Скитниците завиха в досадна какофония по комуникационните честоти:

— Добре, шибани зевесета! Предаваме се. Проклети пирати! Бариморова скала може и да е малко съоръжение, но ние сме членове на Конфедерацията. В името на Пътеводната звезда, настояваме да ни заведете при крал Питър! Земните въоръжени сили нямат право…

Трима други скитници се приближиха към екрана.

— Унищожихте животоподдържащите ни системи. Няма да оцелеем дълго…

Сирикс отвори канал и им позволи да видя черната му ъгловата глава.

— Така е, няма да оцелеете дълго. И изобщо не се интересуваме, че се предавате.

Прекъсна връзката и изпрати отряд роботи към депото. Роботите нямаха нужда от атмосфера или площадки за кацане. Просто изскочиха от отворените люкове на корабите и се понесоха към малкото въртящо се съоръжение. Така трябваше да се водят битките.

Хората се бяха барикадирали вътре, но роботите пробиха корпуса и изпуснаха въздуха, с което предизвикаха декомпресия. Атмосферата избликна в космоса като кръв от срязана артерия. Части от металните стени се огънаха, станали твърде крехки без въздушното налягане. Генераторите се изключиха и светлините в Бариморова скала угаснаха, останаха само червените аварийни.

Роботите влязоха в мрака. Нагласиха сензорите си на инфрачервено и започнаха да търсят хора, които евентуално не бяха загинали при декомпресията. Прочистването беше методично и безмилостно. Освен това беше бавно. Сирикс се включи в клането лично. Тези безпомощни човеци бяха изкупителни жертви за гнева на черните роботи, компенсация за всички загуби, които им бяха нанесени в последните битки с кликисите. За него виковете на последните няколко души, барикадирали се в едно запечатано отделение, бяха еквивалент на музиката, която люпилото толкова много обичаше.

След два часа на Бариморова скала нямаше никакви следи от живот.

Сирикс обходи базата, наслаждаваше се на всеки миг. По пода бяха захвърлени разкъсани тела, стените бяха изцапани с кръв. Видя слаб младеж с червен шал и пилотска униформа близо до товарния кораб. Другите трупове бяха на три деца, четирима мъже, три жени. Каютите на хората бяха претъпкани с непотребни вещи и безкрайни записи за всекидневния им живот. Сирикс не се интересуваше от подобна неуместна информация.

Черните роботи източиха резервоарите с екти и получиха много повече гориво, отколкото бе носил самотният кораб. Останаха около базата няколко дни и заредиха всички кораби. Сирикс бе наясно колко много кораби е изгубил досега, така че нареди на бойните компита да вземат и тези тук. Можеше да ги използва за примамка, ако се наложеше.

Сирикс бе готов да продължи, макар да се страхуваше, че заразата на расата-създателка се е разпространила прекалено широко, отвъд способността на малката му група да я спре.

Щом необходимото оборудване бе осигурено, той обърна дреднаута и позволи на ПД и КТ да потренират стрелба. Двете компита стреляха по куполите, празните резервоари за звездно гориво и самия астероид. Сирикс им предложи да опитат с високоенергийни залпове и те стреляха, докато от Бариморова скала не остана нищо, освен неразпознаваеми отломки.

После Сирикс нареди на корабите си да поемат на път, доволен от постигнатото.

— Продължаваме… до самия край.