Кевин Андерсън
Метален рояк (25)

24.
Антон Коликос

Не искаше да се връща на Марата. Никога. Оттам имаше само кошмари и ужасяващи спомени. Но не можеше да остави Вао’сх да отиде и сам да документира разбиването на черните роботи за Сагата за седемте слънца. Сега, докато стоеше в командното ядро на бойния лайнер, усети как го избива студена пот.

— Сигурен ли си, че искаш да го направим?

— Не искам. Но трябва. — Старият паметител примигна. Напоследък бе необичайно мълчалив. — Спомни си за своите героични дела. Герой, който е преживял ужасни изпитания, трябва да срещне страховете и миналото си, за да получи изкупление.

— Това е вярно в историите, Вао’сх. Но аз никога не съм искал да бъда епичен герой.

Старият мъж се усмихна.

— Но ето, че си.

Язра’х го тупна по гърба толкова силно, че той чак залитна.

— Скоро ще унищожим всички роботи, паметителю Антон. Ще видите как илдирийските воини се разправят със злите машини.

— Иска ми се да беше там с нас в самото начало.

— И на мен ми се иска. — Медната й коса изглеждаше като жива, увенчаваше главата й като сияние.

Вече бяха в орбита около бившата планета-курорт.

Язра’х бе оставила исикските си котки на Илдира. Обичаше да ловува с тях, да тичат заедно по тренировъчния плац, да се търкалят и да се борят. Но котките нямаше да са от голяма полза срещу бронираните роботи. Според Антон тя се тревожеше за безопасността на любимците си повече, отколкото за своята собствена.

— Нямаме представа с какви оръжия или защити разполагат роботите — каза адар Зан’нх. — Очаква ни трудна битка.

— Чакам я с нетърпение — отвърна Язра’х. — Без своите хидрогски защитници роботите нямат шанс срещу нас.

— Е, наистина ни хванаха неподготвени преди — промърмори Антон.

Устните на Язра’х се извиха в усмивка.

— Уплашен си. Недей да се страхуваш. Обещавам да те пазя.

— Вярвам ти.

За нещастие нейните уверения не притъпиха острите игли, които внезапно прободоха стомаха му.

— Марата Прайм и Секда изглеждат безлюдни — докладваха от първия лайнер.

— Точно както очаквахме — каза Вао’сх и изразителното му лице пребледня. Антон го потупа по рамото.

— Обаче засякохме електронни разговори и термични следи близо до Секда.

— Там роботите копаеха тунели и издигаха сградите си — поясни Антон.

Септарът от втория боен лайнер предаде:

— Ще пратя разузнавачи, за да получим картина от всички места. Първо ще изучим Прайм.

— Внимавай да не ви засекат — каза Зан’нх.

Като пасаж морски риби илидирийските лъчове се изстреляха от търбуха на бойния лайнер и прорязаха нощното небе в посока на Марата Прайм. Илдирийските пилоти прелетяха над онова, което бе останало от приказния ваканционен град. Корабите разливаха сребриста светлина над куполите и външните селища. От Марата Прайм бе останал само зловещ скелет от метал и кристал.

— Градът е разрушен — съобщи един от пилотите.

Антон поклати глава.

— Не е разрушен — разглобен е.

Прайм не беше пострадал от бомбардировки или нападение. Роботите бяха оголили стените и сградите, бяха свалили всичко, което можеха да използват.

— Защо са го направили? — попита Язра’х.

— Ще разберем, когато разузнавачите ни стигнат до кошера в Секда — отговори Зан’нх.

Корабите се спуснаха ниско и лъчовете забързано пресякоха континента, устремени към другата страна на планетата. Надбягаха нощта и заопипваха огромния странен комплекс, който бяха създали роботите. Невидими, лъчовете предадоха образите към приближаващите бойни лайнери.

Но Слънчевият флот едва ли щеше да остане незабелязан още дълго.

Почти завършеният град също изглеждаше разглобен, полезните му компоненти бяха събрани, за да се построи чуждоземен метрополис. Или база. Скалистият пейзаж беше осеян с тунели и шахти. Кулите, изработени от закривени греди, странно напомняха за кликиските руини, които бяха изучавали родителите на Антон.

— Строят кораби — каза Вао’сх.

— При това много.

В равнината около Секда се сглобяваха корпуси от здрави метални греди и корпусни плочи. Стотици черни роботи сновяха по строителните площадки. Ярки искри от заваръчни инструменти проблясваха сред удължаващите се сенки на дългия цяла седмица залез.

— Това са тежковъоръжени кораби — каза Зан’нх. — Роботите смятат да нападнат някого или да се защитават от могъщ враг. От кого се страхуват?

Язра’х — не се интересуваше от такива подробности — изсумтя:

— Няма да им дадем възможност да завършат работата си.

След като разузнавателните кораби приключиха наблюдението си и се върнаха в бойните лайнери, роботите пощуряха.

— Забелязаха ни — каза Зан’нх.

— Време е да започнем битката. Ще събера войниците и ще ги въоръжа за наземна схватка. — Язра’х се накани да тръгне. — Паметителите Антон и Вао’сх трябва да отразят великите ни битки. Ще се присъедините ли към нас? — И се ухили.

Вао’сх отговори с ясно доловим страх:

— Да.

Антон преглътна тежко.

Удовлетворена, тя тръгна към вратата, но адарът поклати глава.

— Остани тук засега, Язра’х. Основната ни цел е да разбием и унищожим вражеските роботи и базата, която строят. Разузнавателните кораби ни дадоха достатъчно данни, за да планираме нападението. Ти ще си част от втората фаза. Няма да поемам ненужни рискове.

Антон си пое облекчено дъх, макар да знаеше, че това е само временно отлагане.

Без да обръща внимание на очевидното разочарование на Язра’х, адарът заповяда:

— До всички бойни лайнери. Спуснете се ниско и изгорете роботите, преди да са подготвили защитата си. Катерите да се подготвят за прецизни удари. Бойните лайнери да са в готовност за атака с пълна мощ.

Седемте бойни лайнера пронизаха атмосферата на Марата и се устремиха към зловещия метален рояк. Пред тях летяха десетки по-малки кораби.

Антон огледа образите, изпратени от разузнавателните кораби, и се намръщи — имаше някаква промяна. А после я видя. Земята сякаш… плъзгаше се, да, настрани и отдолу се виждаха някакви черни кръгове.

— Какво е това? Приличат на… — Преди да успее да довърши, кръговете избълваха синьо-бяла енергия. — Това са оръдия!

Обстрелът буквално изпари три катера. Останалите пилоти разкъсаха строя и се устремиха нагоре, за да се измъкнат от обсега на стрелбата. Оръдията на роботите стреляха още веднъж и още един катер изчезна.

Спускащите се огромни кораби на Слънчевия флот се понесоха към базата на роботите. По-малките кораби откриха огън.

Зан’нх стоеше на командния пулт и се мръщеше. Язра’х се усмихваше.

— Започнете бомбардировките веднага щом попаднат в обсега ни. Бойни лайнери, използвайте всички подходящи оръжия. Разрушете оръдията, а след това и целия комплекс.

Нов залп на енергийните оръдия накара бойните лайнери да се разделят. Слънчевият флот изсипа върху роботския кошер хиляди ракети, последвани от енергийни лъчи.

Писукащи електронни сигнали заляха комуникационните системи на кораба. Антон се зачуди какво ли казват роботите, но реши, че не иска да знае.

— Много скоро роботите ще бъдат не само победени, но и напълно унищожени — заяви Зан’нх.

Вао’сх мърдаше беззвучно устни, сякаш репетираше как ще разкаже историята пред другите паметител и.

Язра’х свиваше нервно юмруци: очевидно се надяваше, че адарът ще остави няколко черни машини, с които тя да се разправи лично.