Кевин Андерсън
Метален рояк (137)

137.
Патрик Фицпатрик III

Чувствата на Патрик към Зет бяха по-силни отвсякога.

— Произхождам от много богато семейство, но не мога да ти предложа кой знае какво. Вече нямам нищо.

— Ти ми даде най-прекрасния подарък, Фици, този, който винаги ще пазя в сърцето си.

С дългите си пръсти тя дръпна възела, развърза панделката от китките им и гордо я уви около врата си. От един от джобовете на комбинезона си измъкна сгънат лист и го разгъна, за да покаже колоритната (макар и малко груба) рисунка на букет цветя, която той бе оставил пред каютата й, когато се бе опитал да привлече вниманието й.

Той се засмя.

— Запазила си я?

— Разбира се, че я запазих. Личи си колко усилия си вложил в нея. Умението не е кой знае какво, но старанието си го бива.

— Не бях сигурен дали си я намерила. Така и не ми отговори.

— Не смятах, че заслужаваш отговор. Още не си ми се извинил.

— Ти не ми даде шанс! Не ми позволи да говоря с теб.

Тя сви рамене, сякаш това е несъществена подробност.

— Е, поне се опитах да изкупя всичко, което направих. Признах всичките си ужасни дела, които са навредили на скитниците.

Зет въздъхна раздразнено.

— Но така и не се извини на мен.

Той примигна, не можеше да намери думи. Най-накрая промълви:

— Какво искаш да кажеш? Признах пред всички шефове на небесни мини. Казах на всички скитници и пред цялата Конфедерация какво съм направил. Понесох наказанието. Дори вървях по дъската заради теб.

Зет сбърчи вежди.

— Май не ме слушаш, Фици. Не се извини на мен.

И изведнъж той разбра какво иска да чуе тя.

— Съжалявам, че те изиграх. Съжалявам, че те заключих в залата на астероида и те подведох, за да помогна на другите да избягат. Използвах те, а ти не заслужаваше да се отнасям така с теб. Съжалявам, че нараних чувствата ти.

— Това е стъпка в правилната посока, но няма да се задоволим с нея. — Зет го целуна отново. — И ще те възнаграждавам всеки път, когато си на прав път.

Когато Зет му даде избродираната със сложните символи на клана сатенена панделка, Патрик не разбра значението й. Дел Келъм обаче изглеждаше изключително горд.

— Работиш върху тази годежна връзка от години, скъпа.

— Не е вярно — отвърна тя бързо. Но се изчерви, когато баща й я удостои със скептична усмивка.

— Протегнете ръце — каза им Келъм. Зет вдигна дясната си ръка. Патрик понечи да вдигне лявата, но Зет взе десницата му и я постави до своята. Обърнаха се един към друг.

Келъм се вгледа в него:

— Това искаш, нали? Да се ожениш за Зет, искам да кажа?

Патрик премести поглед от младата жена към баща й. Не се поколеба дори за миг.

— Разбира се. Просто не познавам вашите церемонии.

— Това не е проблем. Измисляме ги в движение.

Зет се засмя.

— Точно така! Ти си най-потайният скитник традиционалист, когото познавам, тате.

— Тихо. Недей да ме издаваш. Този младеж все още не е част от клана ни.

Стояха на малък балкон в небесната мина на Голген вместо на някоя от широките площадки за кацане. Келъм може и да бе простил на Патрик някои от прегрешенията му, но като водач на клана не беше готов да покаже пред всички, че го приема. Тънката силова бариера сдържаше студените ветрове, но Патрик усещаше ледени тръпки да лазят по гърба му. Погледна Дел в очите и каза:

— Благодаря, че ме приехте сред вас. И благодаря, че не ме накарахте да ходя по дъската.

— И гледай да не ме караш да съжалявам за решението си, по дяволите.

— Няма. Обещавам. — Не можеше да откъсне очи от Зет и не вярваше, че това омайващо чувство някога ще си отиде. — Ще ми се баба ми да беше тук, за да ни види. Вие с Мадам Брадвата имате доста общи черти.

Патрик можеше само да си представи каква би била реакцията на Морийн Фицпатрик, когато научи, че благородният й внук, с всичките си семейни задължения и отговорности, е решил да се ожени за скитничка. Баба му щеше да излезе от кожата си, но нямаше думата по въпроса — което вероятно щеше да я разтревожи повече от всичко останало.

Келъм свали лентата, върза ръцете им една за друга и стегна възела. Патрик откри, че му е по-удобно да обърне дланта си към дланта на Зет и да сплете пръсти с нейните.

— Сега сте свързани от връзките на живота и връзките на любовта. Възелът ще е винаги с вас, независимо какво виждат другите. — Келъм отстъпи назад и сложи ръце на кръста си. Сякаш очакваше нещо.

— Какво трябва да направя? — прошепна Патрик.

Зет се приведе към него и го целуна страстно. Когато накрая се отдръпнаха един от друг, Патрик промърмори:

— О, тази част ми харесва.