Кевин Андерсън
Метален рояк (28)

27.
Ческа Перони

След като разпръснаха венталите над множеството газови гиганти, за да задържат хидрогите, Джес и Ческа се върнаха на първичната водна планета Харибда. Най-накрая бяха сами и искаха да прекарат малко време далече от останалата част на Спиралния ръкав. Само двамата.

Сребристият воден мехур се спускаше в сивото облачно небе, прорязвано от струите жив дъжд. Светкавици проблясваха сякаш под палката на невидим диригент и изпускаха събраните венталски сили.

Щом сферата докосна стоманените вълни, повърхностното й напрежение изчезна и тя се сля с останалите вентали.

Свободни и щастливи, Джес и Ческа заплуваха в чуждоземния океан. Безброй същности плуваха през тях, кънтяха гласове, които отразяваха мислите на разпръснатия ум на венталите. Преживяването не приличаше на нищо, което Ческа бе изпитвала в предишния си живот.

Хидрогите не са унищожени, но с тях е свършено. Вече можем да ги контролираме.

Топлият дъжд пръскаше лицето на Ческа и се стичаше по кожата й.

— Все още не разбирам защо е избухнала първоначалната война. И свършила ли е всъщност?

Бълбукането-отговор разкри информация, която никой от двамата не бе чувал досега.

Ние, четирите проявления — венталите, верданите, фероуите, хидрогите — се бием, за да определим съдбата на вселената, огъваме пространството, времето и физическите закони, за да отправим космоса по полагащия му се път. Ние решаваме дали вселената ще се разширява вечно, дали ще замръзне и умре… или ще се събере и ще колапсира.

Дали вселената ще е място на живот, организация и развитие — или на енергия, хаос и разсейване. Фундаменталната борба се води от ядрото на атома до най-големия галактически свръхкуп. Животът се бие редом с живота, хаосът редом до хаоса.

— Значи ако унищожим създанията на хаоса — фероуите и хидрогите, — ще победим? — попита Джес.

Хаосът може единствено да бъде контролиран, за разлика от живота, който може да бъде унищожен. Условията са неравни.

— Но животът може да бъде подновяван — каза Ческа.

И това ви спасява. Повечето хидроги са приковани в газовите си гиганти. Ако фероуите бъдат овладени по-подобен начин, балансът ще бъде възстановен. И вселената отново ще е в хармония.

Джес и Ческа можеха да продължат с новия си живот, живот, много по-различен от всичко, за което бяха мечтали. Когато бе преминала през дълбоките промени, за да спаси живота си, Ческа бе осъзнала, че губи всякаква надежда да живее нормално сред хората, но не съжаляваше. С радост бе пожертвала всичко това, за да е с Джес.

И все пак скитниците й липсваха.

По-късно — те не знаеха как минава времето тук — двамата се изправиха на мокрите черни скали. Вълните радостно танцуваха около тях. Като споделяха емоции и спомени, Джес и Ческа съобщиха на водните елементали какво смятат да направят. Това бе им показано от Пътеводната звезда.

— Не така си представях нашата сватба — каза Джес тихо. — Няма събиране на водачите на клановете, няма красиви дрехи нито официални лица и свещеници. Разочарована ли си?

Тя се взря в очите му.

— Защо? — Бе искала да сподели този ден с говорител Окая, която бе изявила желание да води сватбата й. Но тогава ставаше въпрос за друг мъж, за брата на Джес. Ала Рос Тамблин и следващият годеник на Ческа, Рейналд, бяха убити от хидрогите. Дори и тогава Джес и Ческа не бяха посмели да признаят на семействата си любовта, която изпитваха един към друг. А след като венталите спасиха живота на Джес, като го преобразиха, вече бе твърде късно. Ческа се усмихна колебливо.

— Доскоро изобщо не допусках, че Пътеводната ни звезда ще ни събере.

— Този път нищо няма да ни спре.

Разбраха се без думи — венталите щяха да са техни свидетели. Никой човешки „представител“ нямаше повече власт или право да ги свърже от тях.

Влажни облаци се рееха над главите им, но не зловещи буреносни маси, а прииждащи потоци от течна сила. Освежаващи пръски и мъгли се преборваха с гравитацията на Харибда и се издигаха в прозирни дантели като сватбен воал. Златни слънчеви лъчи се процеждаха през дупките в облаците и създаваха блестящи дъги. Ческа знаеше, че венталите дирижират цялата тази изящна красота.

Обърнаха се един към друг и дланите им се докоснаха. Венталската течност блестеше по кожата им и ги обвиваше в искрящо великолепие. Ческа започна с традиционните думи:

— Вричам ти се, Джес Тамблин. Създадена съм за теб. Давам ти сърцето и обета си.

Джес не можеше да откъсне очи от нея.

— Вричам ти се, Ческа Перони. Създаден съм за теб. Давам ти сърцето и обета си. И макар вселената да се променя около нас, ние винаги ще сме заедно в умовете и душите си.

— Да, в умовете и душите си. Пътеводната звезда ще ни води.

Стълбове вода, загърнати с воали от мъгла, се издигнаха от океаните — безчет вентали. Въздухът зажужа от статично електричество. Свеж озон изпълни ноздрите им.

Иззад облаците прогърмя и заръси хладен свеж дъжд. Венталите изляха хиляди капки, символизиращи не сълзи, а благословия за семената на всички вентали, разпространени от Джес и неговите водоносни кораби.