Кевин Андерсън
Метален рояк (51)

51.
Антон Коликос

След като се върнаха от Марата, Антон се сдоби с нова история за разказване. Дори паметител Вао’сх едва сдържаше нетърпението си да запише преживяванията си при сблъсъка на Слънчевия флот с черните роботи и завърналите се кликиси. Щеше да документира всичко и да го изпрати в залата на паметителите. Вао’сх никога не бе очаквал да участва в делата на Сагата.

— Понякога, когато чета какво съм направил след идването си тук, ми е трудно да повярвам на преживяванията си — каза Антон. — Трябва да си напомням, че става въпрос за мен, а не за някой велик герой!

И се засмя над страниците на електронния си бележник.

В ярко осветения паметителски кабинет в Призматичния палат Антон най-накрая се връщаше към работата, която го бе довела на Илдира — да преведе части от чуждоземната епична творба, за да може да я занесе на Земята. Опита се да си представи какво ли ще се случи, когато се върне в старата си университетска бърлога — дали щяха да пазят мястото му след толкова време? Но това всъщност нямаше значение. С опита си и с уникалните си познания Антон можеше да си намери работа във всеки университет. Можеше да се включи в лекционната мрежа. Вместо да публикува статиите си в разни списания, би могъл въз основа на най-вълнуващите части на Сагата да напише бестселъри, дори и автобиография. Щеше да получи сериозно признание. Ех, ако родителите му можеха да го видят…

В коридора слугите се суетяха, почистваха и излъскваха огледалните повърхности. Антон се зачуди на суетнята им, но в следващия миг видя Язра’х да минава през вратата, следвана от трите си исикски котки.

— Баща ми идва да ви види.

Едновременно впечатлен и смутен, Вао’сх се изправи.

— Магът-император трябваше само да ни повика. Щяхме да отидем в небесната сфера.

Джора’х влезе и се приближи към паметителите.

— Дойдох да видя и двама ви лично и да погледна работата ви.

Дългата му коса беше грижливо сплетена. Многоцветната му роба беше украсена със скъпоценни камъни и блестящи отразителни нишки.

— И предпочитам никой да не разбере за искането, което ще ви отправя. — Той се усмихна тъжно. — Ще е интересно да се проследи как илдирийците се справят с големите промени.

Магът-император огледа отрупаните със записки маси, ситните букви на текста, който бе само малка част от Сагата. Вдигна един филм, но не изглеждаше заинтересован от думите на него.

— Преди време посетих две зелени жрици в тази зала, Нира и старата посланичка Отема. Бяха дошли тук, за да прочетат Сагата на глас за световната гора. — Джора’х млъкна, потънал в спомена, после продължи: — Преди десет хиляди години Илдира е била на кръстопът, също като сега. Тогавашният маг-император е започнал ужасно… прочистване.

— А, загубените времена — каза Вао’сх с натежал глас. — Всички паметители са били убити, за да се скрият истинските събития от първата война с хидрогите.

Магът-император сведе очи.

— По това време Сагата на седемте слънца е била пренаписана и цензурирана, така че никой да не узнае истината. Но сега аз съм маг-император и няма да позволя подобна поквара. Историята за тази война трябва да се разкаже честно и с всяка подробност. Ще запишем само истината в свещената си сага и нека наследниците да ни съдят според делата ни. — Той се вгледа в двамата. — Възлагам ви тежка отговорност: да разкажете истината. Работете заедно, за да изчистите лъжливите петна от историята ни. И напишете следващата част от великия ни епос.

Антон не можеше да повярва на ушите си.

— Но, ваше величество, аз съм просто учен, дори не съм илдириец…

— Твоята гледна точка е необходима. И двамата сте паметители по свой начин и ще се радвате на пълната ми подкрепа. Променете Сагата, включете срамните разкрития за разплодителната програма на Добро. Разкрийте интригите, в които баща ми и неговите предшественици, дори и аз, сме участвали. Това е само първата от многото злини, които ми предстои да изкупвам. Говорих с Нира по този въпрос. Приемате ли благородната задача, с която ви натоварвам?

Вао’сх беше объркан. Това беше просто нечувано!

— Господарю, това означава ли, че искате да включим апокрифите, всички неофициални документи, които наскоро проучихме?

— Да. Други се опитаха преди вас, но не успяха. Може би си спомняш паметителя Дио’сх.

Старият паметител кимна.

— Беше мой приятел. Оцеля от ослепителната чума на Крена и се върна тук преди години. Чух, че е починал.

— Не е починал. Беше убит. От баща ми.

Вао’сх зяпна.

— Магът-император? Той не може… не би направил подобно нещо.

Но Джора’х обясни как Дио’сх открил истината за загубените времена и отишъл при император Сайрок’х с находката си, а поквареният властелин го удушил с дългата си плитка.

— Ще включите и тази история, когато пренапишете Сагата. — Думите на мага-император прозвучаха рязко, сякаш едва се бе насилил да ги каже.

Вао’сх не можеше да откаже на заповедта на мага-император, но бе дълбоко смутен.

— Господарю, искате от нас да променим непроменимото. На Сагата на седемте слънца се гледа като на непогрешим запис.

— И все пак знаете, че това не е вярно. Наясно сте от известно време.

Гласът на паметителя изтъня.

— Но това е… традиция.

— Каква полза от традиция, която разпространява лъжи? Вие ще кажете истината. Това е моята заповед. Илдирийците ще приемат промяната. Това е най-важната промяна, която смятам да направя.