Кевин Андерсън
Метален рояк (40)

40.
Сарейн

Дотича твърде късно. Стрелбата вече бе приключила, когато влетя в оранжерията. А когато видя зеления жрец, изпищя.

Червената кръв се бе смесила с пръстта от саксията на пода, яркоалени рани проблясваха по смарагдовата кожа на Натон. Лицето му изглеждаше безкрайно учудено. С предсмъртно усилие Натон беше успял да откъсне листенце от счупеното дръвче. Дали беше за утеха, за да изпрати последно послание или просто по рефлекс? Сарейн не можеше да каже. Не знаеше и дали Натон е успял да направи онова, което е искал.

Вбесеният Маккамон крещеше на стражите, но те сякаш не го чуваха.

— Казах ви да спрете — викаше капитанът. — Дадох ви пряка и изрична заповед…

Базил влезе, спокоен и замислен. Огледа се и кимна.

— Не виждам никакъв проблем, капитане. Стражите са действали според дадените им инструкции.

Пристъпи до тялото на Натон, без да показва никакво смущение.

Маккамон пребледня, сякаш разбра, че нещо жизненоважно му е било отнето.

Сарейн трепереше. Знаеше, че Базил носи отговорност за смъртта на жреца, но в сърцето си се боеше, че вината е и нейна. Тя беше говорила с Маккамон като в глупава детинска пиеса, за да накара Натон да изпрати съобщение. Бе очаквала, че ако го хванат, най-много ще го сложат на по-строг режим. Но не и че ще го убият.

— Базил, Натон беше зелен жрец. И посланик също като мен.

— Но беше враг на Теранския ханзейски съюз. Присъствието му тук го потвърждава. Хванат е на място. Стореното от тези мъже е за благото на всички в Спиралния ръкав.

— За благото на Ханзата, искаш да кажеш.

— Те са едно и също, а ако мислиш другояче, скъпа Сарейн, значи явно съм сбъркал в преценката си за теб. — Базил се обърна към стражите, които все още държаха оръжията си. — Стигнахте тук навреме, нали?

Мъжете погледнаха сконфузено настрани.

— Съжаляваме, сър. Зеленият жрец държеше фиданката, когато дойдохме. Не знаем какво е успял да докладва.

Лицето на Базил почервеня от гняв.

— Значи крал Питър и терокците са предупредени!

Това поне беше малко облекчение за Сарейн.

Базил обходи всички с изпепеляващ поглед, после очите му се спряха върху тялото на Натон, сякаш убитият зелен жрец също го бе разочаровал.

— Дълбоко съм наскърбен, когато не се изпълняват дори най-простите инструкции.

Събра длани и се успокои с видимо усилие.

— Е, можем да се измъкнем от тази каша. Мантите на адмирал Уилис са готови да потеглят след по-малко от седмица. Крал Питър не може да направи нищо за толкова кратко време, освен да напише красноречиво слово за капитулацията си. А такова слово ще му трябва.

Сарейн не се сдържа:

— Базил, това не е правилно и ти го знаеш! Натон беше зелен жрец! — Но знаеше, че нищо няма да се промени. — Осъзнаваш ли, че сме напълно слепи? Земята няма възможности да комуникира. Натон винаги можеше да промени мнението си, но сега ти напълно премахна тази възможност. Сам се отряза.

Той се обърна към нея и каза с леден глас:

— Така и така бяхме отрязани. А сега и всички останали са в същото положение.

Дойдоха хора, за да приберат тялото на жреца и да почистят. Сарейн безмълвно се взираше в петното на пода, докато изнасяха безжизнения труп. В нормални времена Натон щеше да бъде върнат на Терок, за да бъде погребан в световната гора. В нормални времена остарелият зелен жрец щеше да се прехвърли в съзнанието на верданите и да предаде плътта си като тор за гората. В нормални времена…

Без да каже и дума повече, Базил махна на чистачите да продължат. Присвил очи, Маккамон оглеждаше непокорните си стражи — те изглеждаха доволни от действията си. Сарейн се боеше за него: председателят лесно можеше да го разжалва. Или просто да направи така, че капитанът да изчезне.

В нормални времена… Сарейн поклати глава и излезе от опустошената оранжерия. Тук вече не я задържаше нищо. Абсолютно нищо.