Дийн Кунц
Входът за рая — платен (70)

Глава 70

Тревата край пътя трепереше от вятъра, докато Престън минаваше.

Небето беше зловещо както във филмите за срещи с извънземни, но сред облаците не се виждаше никакъв космически кораб.

Търсенето от Престън на близка среща от трети вид нямаше да свърши тук в Айдахо, както се надяваше. Наистина, можеше да прекара остатъка от живота си в пътуване и търсене на историческото преживяване, в търсене на признанието, което той вярваше, че извънземните ще му дадат.

Той беше търпелив. А и имаше да върши важна работа, която в момента беше свързана с Ръката.

Съзнаваща, че часовникът й отброява последните й дни, Ръката беше започнала да търси начин да се измъкне от капана. Неочаквано се беше сближила с Кралицата-курва и с побърканата й леля. После беше започнала да измисля как да се бие или избяга, когато Престън дойде за нея.

Знаеше всичко това, защото четеше дневника й.

Стенографския код, който тя си беше измислила, беше хитър, особено за човек на нейните години. Ако си имаше работа с някой друг, а не с Престън Мадок, тайните й щяха да останат неразкрити.

Но тъй като беше високоуважаван интелектуалец и имаше приятели в много академични научни области, в няколко големи престижни университета, той се беше свързал с един математик на име Тревър Кингсли, който беше специалист по криптография. Преди повече от година този създател — и разкривател — на кодове беше използвал сложен компютърен софтуер, за да анализира и дешифрира дневника на Лейлъни.

След като получи една изписана страница от дневника, Тревър каза, че ще му трябват петнайсет минути. Това беше времето, необходимо за разбиването на всеки един код, създаден от някого, който няма солидни познания по висша математика. За сравнение, една по-сложно създадена система изискваше дни, седмици и дори месеци, за да се разгадае. Вместо петнайсет на Тревър му трябваха двайсет и шест минути, което го впечатли много. Искаше да знае кой е авторът на кода.

Престън не можеше да разбере какво му е толкова впечатляващото на един код, който се е опънал само с някакви си единайсет минути. Той не спомена на математика името на Ръката и не му разкри роднинската им връзка. Излъга, че е открил дневника не една пейка и е бил обзет от любопитство, след като е видял мистериозното му съдържание.

Тревър също така каза, че текстът на страницата е „забележително саркастичен, но пълен с елегантен хумор“. Престън го беше чел няколко пъти и макар че с облекчение установи, че никъде не се споменава името му, не можа да улови нищо смешно. Всъщност, като използва наръчника за превеждане, който Тревър му състави, Престън тайно прегледа целия дневник — по няколко страници всеки ден, докато Лейлъни се къпеше или се занимаваше с нещо друго — и не откри нищо забавно вътре. През цялата година, докато продължаваше тайно да хвърля по едно око на ръкописите на момичето, той не се изкуши да се засмее нито веднъж. На практика Лейлъни се разкри пред него като грубовата, дръзка и нахална. Беше грозна не само отвън, но и отвътре. Очевидно Тревър Кингсли имаше странно чувство за хумор.

През последните няколко дни, докато новите записи в дневника показваха, че Ръката крои планове да се спаси, Престън направи сериозни приготовления лесно да преодолее съпротивата й, когато я отведе на мястото на убийството. Той не знаеше кога и при какви обстоятелства ще му се наложи да я обуздава. И макар да не беше сериозно разтревожен, че тя може да му се опъне сериозно, Мадок не искаше да й позволява да изпищи или да привлече вниманието на някого, който да се намеси.

Още от петък, когато потеглиха от източна Калифорния, той носеше плик в левия заден джоб на панталона си. В плика имаше кърпа, напоена с домашно приготвена упойка, точна смес на пропорциите на амоняк и още три домашни химически препарата. В практиката си беше използвал тази смес, за да подпомогне няколко самоубийства. Когато се вдишаше, сместа причиняваше мигновено изпадане в безсъзнание. Неколкократната употреба водеше до спиране на дишането и бързо разрушаване на черния дроб. Той възнамеряваше да използва наркозата само за да е сигурен, че Ръката няма да се съпротивлява. Като начин на убийство подобен вариант беше прекалено милостив, за да го възбуди.

До Нънс Лейк оставаше не повече от един километър и половина.